* Военачалник вдигнал обителта в знак на покаяние след зверството в Беласица планина
* Аязмо с лековита вода привлича вярващи от цяла България
Малкият манастир "Свети Георги Победоносец" край пловдивското село Белащица е спокойно място, където можеш да останеш насаме с Господ, да възстановиш душевния си мир, да запалиш свещ и да се помолиш за здраве пред иконите на Божията майка и светеца воин. А после да се измиеш с лековита вода, да поседнеш в прекрасната градина с нацъфтели пролетни цветя и да се насладиш на прекрасната гледка от високо.
Светата обител, в която живеят няколко монахини, се намира в южния край на селото, скътано в Родопската яка, на около 10 км южно от Пловдив. Пред 2020 г. на патронния празник Гергьовден бе отбелязан 1000-годишния юбилей на светинята, който съвпадна с пандемията и затова събитието бе скромно.
Днес обаче много хора ще дойдат, за да почетат Победоносеца. По традиция за празника се стичат хора от цялата страна, а курбанът се приготвя в 130-годишен казан.
Образът на Победоносеца, който е сред най-почитаните светци- и от християни, и от мюсюлмани, е изографисан над входната врата на манастира. Георги бил войник в Римската империя по времето на император Диоклециан в малоазийската област Кападокия. Едва двайсетгодишен е отличен от самия император с висок военен чин за храброст и бойни умения. Християнин по вяра, той остро се противопоставил на гоненията срещу християните и твърдо заявил, че нищо няма да го склони да се отрече от Спасителя. Подложили го на мъчения, които той изтърпял, а Диоклициан, обезумял от гняв, заповядал да отсекат с меч главата му.
Отдясно на вратата в цял ръст е изобразен Христос Вседържител (Пантократор), благославящ с дясната си ръка и с Библията в лявата. Вляво е изрисувана Богородица с малкия благославящ Исус, а встрани от нея е изписана историята на манастира.
История
Манастирът е издигнат от от византийския военачалник Никифор Скифи през 1020 г., пише на каменната табела до входа. Той имал принос за поражението на българския цар Самуил през 1014 г. в битката при село Ключ, в подножието на Беласица планина. Поради големите си заслуги е назначен от император Василий II (Българоубиец) за управител на Филипополска област.
Императорът му изпратил 15 000 от пленените самуилови войници, за да обработват нивите му. По-късно те основали село Беласица, което с времето започнали да наричат Белащица.
По-възрастните хора от селото твърдят, че някога, когато са правени строителни укрепвания на манастира, до най-старата сграда – магерницата, са открити кости. Смята се, че са на починалите тук самуилови войници.
Не по-малко интересна е историята на самия Никифор Скифи. Той бил българин от Стара Загора и като дете се наричал Николай. На 11-годишна възраст го отвели като роб в Цариград и го обучили за византийски войник. Тридесетгодишен бил, когато участвал в битката при Беласица като военачалник.
Тогава заповядал да ослепят дори собствения му брат Драгомир, за да не издаде българския му произход. Майката Венцислава била на 76 г., когато разбрала за ужаса, сторен на българите и на големия й син. Тогава тя изрекла страшни думи: „Проклет да бъдеш, сине, да не живееш дълго заради това, което направи!”.
Никифор разбрал за майчината клетва. През 1020 г., в знак на покаяние, съградил манастир и го посветил на светеца-войн, а за себе си издигнал голям дворец-крепост, който съществувал до 1650 г. Но след година-две вдигнал въстание срещу Василий II, бил заловен, ослепен и заточен. След няколко години бил помилван и се замонашил, но е убит на 22 декември 1029 г. в сражение при Беласица планина, когато и византийската войска била разбита.
На юг от Белащица има останки от двореца му и крепостната стена, а до тях расте хилядолетен чинар. Смята се, че дървото дори е по-старо от манастира - на над 1100 години. То е най-дебелото в България – обиколката на ствола му е 13,7 метра.
Всъщност това е прототипът на „кичестия явор”, до който се вие "стройната" калина от стихотворението „Неразделни” на живеещия по това време в Белащица Пенчо Славейков.
Храмът е свързан и с втория кръстоносен поход през 12 в. Рицарят Одон дьо Дьой, който участвал в него, пише, че в олтара на църквата на манастира „Св. Георги” през 1147 г. бил погребан пратеникът на Луи VII - епископ Алвизиус. Над гроба му започнали да стават чудеса и дори френският крал идвал на поклонение на святото място.
Белащенският манастир е опустошен от османлиите при нашествието им по тези земи (около 1364 г.). Възобновен е през XVIII в. от местните християни - българи и гърци. Опожарен е отново през 1878 г. при последните сражения през Руско-турската война, когато последната отбранителна линия на отстъпващата османска армия е по линията Куклен - Брестник - Белащица. След Освобождението манастирът е възстановен, като остава под управлението на Цариградската патриаршия до 1906 г.
Архитектура
Църквата, построена през 1838 г., е еднокорабна, едноапсидна и безкуполна сграда.
Под открития й притвор е аязмото „Животворящий източник“ с лековита вода. Стените са покрити с красиви стенописи, направени с дарения от благочестиви християни. Част от иконите са от 1924 г., но има и по-стари – от 1884 г. Камбаната е от манастира в с. Бяла черква. Мелодичният й звук се чувал чак в съседните 3 села.
Двете икони на Света Богородица
В малкия параклис има две светини - икони на Богородица. Над „Достойно есть” са накачени ябълки. Те напомнят за чудо, което се случило преди много години. Една жена дълго се молила пред иконата на св. Богородица за рожба. В съня й се явила Майката Божия и й подала ябълка. Жената я сложила в пазвата си, девет месеца я носила под сърцето си и родила дълго желаната рожба. В знак на благодарност тя поставила върху иконата в дар златна ябълка. „Св. Богородица Златна ябълка” е празник в чест на Богородица като покровителка на майчинството и семейството.
Другата икона е Богородица Седмострелна. Образът на Божията Майка с гърди, пронизани от стрели, излъчва състрадание и милосърдие, способно да „смекчи злите сърца“, защото всички раздори и човешки пороци като стрели пронизват сърцето й. Молитвата пред тази икона защитава от чуждата нетърпимост към нас, от нашия собствен гняв, помага да се подобрят отношенията в семейството, между близки и приятели.
В манастирския двор има красива каменна чешма, построена през 1831 г. Над нея стои мраморна плоча с гравиран надпис на гръцки език, а над него има друг, много по-стар. Надписите разказват историята на чешмата: „При игумена на тази света Обител на чудотвореца великомъченик Георги Победоносец, преподобния и най-последен между иромонасите Антим Мулдавски, е била направена тази чешма с грижите и надзора на негово преподобие и със съдействието и разноските на най-честните и честолюбиви християни на Пловдивския благочестив еснаф на сапунджиите – майстори, калфи и чираци. Дано Господ с ходатайството на св. великомъченик Георги им заплати заслуженото на небето. 1831 г. септември 25-ти”.
Забележителна част от манастирския комплекс е дворът с прекрасна градина. Цветните лехи са поддържани с много любов от монахините и помощничките им. Манастирът е обявен за паметник на културата.
Аязмото
Голямото богатство на Белащенския манастир е целебното му аязмо. Според легендата самуиловите войници облекчавали с водата му болките в незрящите си очи, а някои от тях дори си възвърнали част от зрението.
Изворът е излекувал много хора, дошли с вяра. Показателен е случаят на млад мъж, който имал огромен тумор в мозъка. Докторите казали, че трудно ще го премахнат без да го осакатят, а шансовете му за живот след това били нищожни. Една нощ му се присънило, че трябва да посети манастир на св. Георги в Западните Родопи, на няколко километра от центъра на Пловдив. Мъжът дошъл, пил от водата и след известно време туморът се стопил до грахово зърно.
Водата в аязмото лекува и възпаление на очите, помага на страдащи от неврози, психози, стрес, болни бъбреци. И през най-големите суши изворът не е пресъхвал, твърдят местните хора.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
