Около 1 в. преди Христа траките устроили светилище, което посветили на Трите нимфи - покровителки на водите, горите и природата
Мадара се намира на 17 км източно от Шумен и е част от Провадийското плато. Историко-археологическият резерват се намира на 2 км от селото и е разположен в гънките на живописните и непристъпни скали, достигащи височина до 100 м. Този каменен масив, дъно на някогашно море, представлява утаечни ценоманови скали. Изобилната вода е привлякла вниманието на човека от най-дълбока древност и го е задържала тук през всички епохи на човешката цивилизация. Тука се наслоили една върху друга няколко култури;
- среден палеолит 200 000- 50 000 г. пр. Хр.
- неолит - 7000- 4000 г. пр. Хр
- каменно-медна - от 3000 г. до
- 1800 г. пр. Хр.
- тракийска - 4-1 в. пр. н.е.
- римска - 1-4 в.
- византийска - 5-6 в.
- старобългарска - Първа и Втора българска държава - 8-14 в.
- ранно-турска - 14-15 в.
Първите изследователи на историческото минало на древна Мадара я нарекли "Българската Троя".
Името Мадара по всяка вероятност произхожда от прилагателното "мадарос", което значи "гол", "плешив".
Голямата пещера,намираща се на източната част на платото, представлява внушителен скален навес, висок 70 м., широк 130 м. и дълбок 30 м. В северната й част се намира Малката пещера,обитавана от първобитния човек през каменно-медната епоха. В нея са открити оръдия на труда и оръжия от кремък, камък и кост, фрагменти от глинени съдове, амулети и др.
Към средата на първото хилядолетие тук се заселват траките. В Голямата пещера те устроили около 1 в. пр. Хр. светилище, което посветили на Трите нимфи - покровителки на водите, горите и природата. От това място произхожда каменен релеф с тяхно изображение и надпис. Намерени са също оброчни плочки на Тракийския конник - главно божество на траките, мраморен релеф на Херакъл, плочи на бога на виното Дионис. През всички исторически епохи пещерата е служила за склад на храни.
Източно от с. Мадара се е намирало голямо и цветущо римско селище. Тук е разкрито стопанско имение - римска вила Рустика, която се състои от обширно жилище, стопански и граждански сгради, обществена баня и раннохристиянска църква. Жилището има 50 помещения, спални,приемни, баня и голям двор с 16 колони. В средата му е изкопан басейн, събиращ дъждовната вода. Помещенията се отоплявали с т. нар. хипокауст - въздушно подподово отопление. В северното крило на жилището има следи от голям хамбар и винарна.
Вилата е била притежание на богат робовладелец и е просъществувала от 2 до 5 век.
В подножието на голямата пещера е открит голям склад за зърнени храни. В него са намерени 14 долиума, големи глинени съдове с вместимост от 800 л., вкопани в земята. Складът е датиран от 5-6 в. и имал предназначение да снабдява с храна гарнизона на крепостта, издигаща се върху платото над Голямата пещера. Между Малката пещера и скалната църквичка се вижда тесен процеп, прорязващ скалата от основата до върха. Тук е бил древният пряк път, служещ за връзка между крепостта и пещерата. Запазените жлебове и дупки за греди показват, че тук е имало дървено стълбище, по което са изнасяли нагоре вода и храна.
Крепостта, чиито руини стърчат върху платото, има отлично стратегическо положение -уязвима е само от север. Там са били издигнати солидни зидове. Формата на крепостта е неправилна, съобразена с особеностите на самата местност. Стените са изградени от масивни дялани блокове с различна големина. Голямата порта се намира почти в центъра на северната стена.Тя е защитена от две петоъгълни кули. Зидовете са запазени на височина до 2 м. Вътре в крепостта са запазени и основи на казарми. Открита е и малка църква. Крепостта Матора се споменава през 1388 г., когато е превзета от турците. По всяка вероятност преди това тя е била лятна резиденция на българските владетели, които идвали тук на лов. Крепостта е играла важна роля в защитата на старите български столици и проходите в средновековна България.
Мадарският конник, този уникален паметник на старобългарското изкуство, е открит за българската наука през 1872 г. Върху скалите неизвестен скулптор е изваял голям релеф на конник с няколко надписа около него. Мадарският конник е единственият каменен релеф от такъв тип в Европа. Издялан е на 23 м. от основата на скалата. Представлява конник на кон, убил с копието си лъв, приклекнал под нозете на коня. Вляво зад конника се вижда тичащо куче.
Релефът по всяка вероятност представлява изображение на българския хан Тервел (701-721 г.). Изображението е в естествена големина. Горната част е оградена с жлеб за отделяне от скалната повърхност. В дясната ръка конникът държи поводите на коня, а в лявата, дигната нагоре, държи чаша или рог за пиене. Конникът е представен в победна поза. Лъвът, приклекнал пред него, е промушен с копие. Това е триумфална сцена, безсъмнено възхвала на държавен глава. Според последните проучвания Мадарският конник представя триумфален образ на българския хан Тервел, за което загатват и надписите около него.
Те са вдълбани с гръцки букви на гръцки език. Ерозията ги е повредила извънредно много. Първият горен надпис е от времето на Тервел, левият долен - на Кормисош и десният долен - от времето на Омуртаг. В надписите за пръв път се споменава името БЪЛГАРИ. Първият надпис се датира от 705 г. Тогава прозорливият хан Тервел помогнал на византийския император Юстиниан да си възвърне престола. Българският владетел бил провъзгласен за цезар - пръв след императора.
Византийският василевс се задължил да плаща годишен данък на българите. Това става ясно от надписите, които увековечават величави събития и времена на слава и подем на българските владетели. В надписите проличава и голямата отговорност на българските ханове пред поколенията.
Мадарските надписи са най-старите български официални документи. Те възвеличават една епоха от 8 - 9 в. на България, когато тя е била мощна държава и е диктувала историята на Балканския полуостров, когато дори и вековната и горда Византийска империя трябвало да се съобразява с нейната политика.
Живописна и удобна пътека води вляво от релефа до обширен архитектурен комплекс от сгради, строени в различни периоди на ранното и късното българско Средновековие.
Първоначално тук е било
съградено езическо капище /светилище/, което след покръстването става християнска църква. Около нея са пристроени манастирски сгради от 9 до 14 в. До светилището е изградена и баня. Дълго време още Мадара продължава да бъде култов център на българите. Традицията продължава и през Второто българско царство - 12 - 14 в. Оттогава датира скалната църква от късния феодализъм, вдълбана вляво от Голямата пещера. Друга църква, градена от ломени камъни и хоросан, се намира на 50 м. северно от конника. Датира се от края на 14 в. и е била гробнична.
Тези църкви и сгради са били във връзка с един от най-големите скални манастири от 13 - 14 в. Високо в скалите се виждат пояси от дупки на повече от 150 скита и килии.
Мадарският конник е един от шедьоврите на средновековното българско изкуство. От 1972 г. е паметник на световната организация за културно наследство ЮНЕСКО.
През 2006 г. в резервата бе открита нова музейна експозиция, която представя Мадара като култов център през различни исторически периоди.
В сайта на РИМ Шумен наскоро бе добавено ново мобилно приложение, и по-конкретно трекинг маршрут за територията на НИАР Мадара, позволяващ чрез достъп до приложението през интернет със мобилни устройства като смартфон, GPS, таблет да се следва определен маршрут, водещ през основните забележителности на резервата, и даващ възможност на гостите сами да бъдат свои гидове.
Предстои и изготвянето на няколко допълнителни маршрута, чиято цел е да обхванат напълно територията на резервата и всички негови забележителности.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
