"Благодаря, БНТ! Благодаря, Митко Цонев! Благодаря на екипа и на всички, които ме посрещнаха и показаха своето уважение!". Това написа Лили Иванова в социалната мрежа Фейсбук по повод вчерашното й интервю за националната телевизия, събрало хиляди пред екрана. И пожела здраве и щастие на целия екип.
Иванова не беше давала телевизионно интервю пт близо 3 години. Най-голямата българска певица подготвя мегаконцерт в зала 1 на НДК на 31 март, където ще изпълни няколко нови песни и ще представи различни аранжименти на утвърдените й хитове.
Публикуваме интервюто й със съкращения.
- Песента "Този миг" ще бъде чута за първи път на живо на твоя концерт в зала 1 на НДК на 31 март. Нещо повече за нея да ни кажеш?
- Музиката е на Веселин Веселинов-Еко, както аз го наричам "басиста на България". Текстът е на Стефан Вълдобрев. И двамата за първи път пишат нещо за мен.
- Гледам те как говориш, как звучи гласът ти. Откъде тази енергичност у теб? Винаги си била толкова енергична, обаче тази енергия не се губи през годините. Как го постигаш?
- Не зная. Няма нищо специално да ям и да пия. Нямам нужда от алкохол, разбира се
- Никога ли не си пила?
- Никога не съм пила, нито пушила в живота си. За мен тези неща са непознати и не съжалявам за това.
- И сигурно не си общувала с хора, които злоупотребяват?
- Не, не, не! Ако разбера, че някой пие, въобще не отивам при него. Не понасям хора, които пият алкохол. Вкъщи имам алкохол, разбира се, но ако дойде някой, му казвам: "Алкохол в тази къща не поднасям". Нека си знаят!
А енергията, за която ти питаш, мисля, че моята сила е в моя дух. Баба ми беше такава, майка ми - също.
- Има ли начин да преодолееш предателството, да простиш?
- Много често ми задават този въпрос. Аз отговарям почти едно и също.
Никога не забравям, ако някой ме е засегнал или ме е обидил
Не прощавам, но и не отмъщавам! Прошката е само пред Господ и само той може да наказва. Аз не мога да наказвам, нито да прощавам.
- Върви ли каляването на душата, на характера с много лишения?
- Е, чак пък лишения. Те са да не ям прекалено много, но това е моят начин на живот. Хапвам малко, но често. Но определена храна - тестени неща не ям, хляб не ям... Обичам шоколад и сладкиши, но си ги позволявам само когато имам концерт, защото ми трябва енергия. Въглехидрати ям много рядко, но много обичам.
- Ти вярваш ли в съдбата?
- Да! Съдбата е тази, която диктува събитията на всеки един човек.
- Това кога го разбра?
- Доста късно.
- Ванга има ли пръст в това, че ти вярваш в съдбата.
- Може и да има. Ходила съм при нея, когато съм имала проблем и тя ми е казвала винаги "Не се притеснявай. Пак ще имаш твоите рокли". Не знам защо - рокли, костюми... Може би, защото аз много внимавам за моя имидж, за облеклото си, а навремето беше трудно да внимаваме, защото нямаше нищо. Каквото докопаш отнякъде... Но Ванга ми е казала нещо, което съм запомнила: "Не се притеснявай от нищо. Ще пееш до края на живота си". Съжалявам, че някои хора трябва да го чуят. Както виждаш, всичко ме забавлява.
- Имаш много приятели, имаш своята публика. Много повече са хората, които те обичат.
- Зная. И искам да благодаря на моята публика. На първо място я слагам.
- Чувствала ли си се самотна въпреки толкова много обожатели?
- Един ужас ще е, ако доживея да се чувствам самотна. Аз обичам да съм сама. Да си сам и самотата са различни неща. Ако не съм сама за по-дълго време през денонощието, аз загивам.
- Твоите текстове винаги имат страхотно звучене. С тях се разказват истории, има философия. Има певци, които не ги интересува какво пеят, но ти не си от тях.
- Имах късмета и щастието да изпея текстовете на най-великите български поети - Яворов, Иван Вазов, Славейков, Дамян Дамянов, Павел Матев. Винаги съм се стремяла да имам съдържание в музиката си. Иначе не мога да изпея нищо.
- Една колежка е описала твой концерт, на който е дошъл твой почитател - глух. Стигало му само да те гледа. Ти запозна ли се с този човек?
- Запознах се само с журналистката - Дарина Герова. Страшно се разчувствах. Как може такова нещо?! Казал й "Дойдох само да я видя".
- През тези години материалното, парите, имали ли са голямо значение в твоя живот? Помниш ли първия си хонорар от пеене за какво го похарчи?
- Беше осем лева, но знам ли за какво съм го похарчила. Имаше една много добра певица Ани Пармакова - майката на Васил Пармаков, пианиста. С мъжа си имаха бенд. Когато дойдох в София и исках да стана певица, ходех да ги слушам. Отидох на тяхна репетиция. Ани Пармакова държеше едно пакетче с бонбонки "Теменужки" и си хапваше. Гледам, ама пари нямам никакви и си викам:
"Аз като порасна и спечеля пари, ще си купя и аз "Теменужки"
Не помня дали си купих...
- Цветя обичаш?
- Много обичам бели цветя.
- Гледах едно интервю у вас. В цялата къща имаше живи цветя.
- Все още е така.
- Злобата усещала ли си я с порите на кожата си? И в тази държава тя повече ли е?
- За съжаление - да. Тя е по-активна, но не може да победи любовта. Но злобата е най-жестокото чувство в света, най-унищожаващото чувство.
- Ти някога озлобявала ли си се към човек, който ти е навредил?
- Не, защото злобата разрушава. Тя е разрушително чувство. Това е болест и за онези, които се разболяват от нея, това е пагубно. Никак не ми се иска да бъда на тяхно място. Искам да спя спокойно.
- Имаш ли време да четеш книги?
- Да, вечер. Заспивам към два часа или два и половина, но гледам в 12 часа да съм си легнала с книгата. Обичам да чета, имам голяма библиотека. Предпоследната книга, която прочетох, страшно ме впечатли - "Факторът Чърчил". За него бях чела разни неща, но не знаех подробности. Той наистина е бил фактор! Изключителен!
- Да те върна към Уинстън Чърчил. Замисляла ли си се какво би било, ако се беше родил в България?
- Знаеш го извода - нямаше да сме на това дередже.
- Можеше ли Чърчил да бъде политически герой у нас, какъвто е бил в Британската империя?
- Не знам дали съм права, обаче тук всичко се унищожава. Идват с лозунга "До мен нищо не е имало, почваме отначало. След мен и потоп". Всичко разрушаваме. Защо?! Няма градивност във всяко едно отношение. Не само политическо. Градивността е нулева - в изкуство, в култура, в каквото и да било. Може само да осмеят някого, да му се подиграят, да го направят за резил. А всъщност себе си правят за резил.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
