Емир Кустурица не се нуждае от представяне, тъй като е една от основните причини и Балканите вече да не се нуждаят от представяне. Животът на хулигана с романтична душа, изковал лентите си от духа на Фелини и Иво Андрич, е повече от интересен. Емир е роден в Сараево и тази година навършва 60. Преживява разпада на Югославия, Босненската война, обвиняван и обичан заради политическите си пристрастия към Сърбия. Възпитаник на Пражката академия, Кустурица еднакво добре се продава тук и на Запад, а "Аризонска мечта" се превърна в основен трамплин на любимеца му Джони Деп към славата. Комбинацията между пъстри, земни и истински истории и здравият саундтрак на Горан Брегович са запазена марка за най-великите му филми, удостоени с награди от А фестивалите - сребърен лъв във Венеция, два пъти златна палма в Кан. Незавоювано отличие е "Оскар" за чуждоезичен филм, което Емир едва ли ще грабне, тъй като е отявлен противник на почти всичко американско, с изключение на музиката. Боб Дилън и Иги Поп са сред любимците на Кустурица, а режисьорът все по-често изразява притесненията си, че съвремието не може да роди музиканти като колосите на ХХ век.
Първи опити
Той е дете, когато се "пробва" в режисурата. Малкият Емир гледа над 10 пъти "Херкулес" със Стив Рийвс и сцената с разрушаването на гръцките храмове хваща здраво въображението му. Когато се прибира вкъщи, започва методично да възпроизвежда разрухата. Връзва два фотьойла за дървените им крака, подрежда отгоре им тенджери, тигани и всякакви кухненски и дрънчащи работи. После дърпа въжето и всичко се разсипва с грохот на земята.
Другата детска мания на Кустурица е потъването на "Титаник". Тук схемата с "Херкулес" е сходна. Емир откъртва за мачта крак от трикракото столче на дядо си. Купува шперплат и скроява платната от риза на баща си, донесена през 1957 г. от Англия. Палубата е от картон и за нея използва брашно и гореща вода, тъй като лепилото е прекалено скъпо. Накрая корабът е готов. Емир го разнася щастлив из улиците на Сараево. В един момент обаче се спъва и полита към земята. За да не счупи корабчето, пада на едната си ръка и си пуква ставата. "Това беше първия път, когато изпсувах. Пъшках от болки, а през платната, направени от ризата на баща ми, прозираше небето. Тогава за пръв път казах: Да ти еба небето!".
Заспива на "Амаркорд"
Фелини е големият кумир на Емир Кустурица, утаен в творчеството му до степен, заради която най-яростните му критици често го обвиняват в плагиатство. Като студент Емир, който е луд по филмите на Федерико, дочува щастлива вест - че скоро по кината ще дават "Амаркорд". На три пъти Кустурица пътува дълги разстояния с влак, за да го гледа. И трите пъти обаче пристига прекалено уморен, заспива и се буди на финалните надписи. Въпреки това е сигурен, че филмът е нахлувал в съзнанието му дори докато спи. След три неуспешни опита - в Братислава, Прага и Сараево, голямото щастие му се усмихва в Западен Берлин. Едва тогава Емир успява да види шедьовъра на Фелини, който после ще послужи и като основа на прочутия "Ъндърграунд". "За моите филми "Амаркорд" бе онова, което е бил Големият взрив за Вселената. Картините и идеите бяха главният шлюз, от който се напояваха. След този филм всичко, което се случваше в кариерата ми, бе мерено с този аршин", разказва Кустурица. А когато през 1994-а Федерико Фелини умира, той казва: "Отиде си моят филмов баща. Това събитие бе по-значимо за мен от падането на Берлинската стена за западната цивилизация. Смъртта на Фелини остави нас, последователите на неговата естетика, сираци в края на двадесети век. Как човек да свикне да живее във време, в което Хубаво, Добро и Възвишено са изхвърлени категории, антикварни ценности? Това бе дело на пазарната инквизиция и научната култура, която започна процес на унищожаване на архетипите".
Маршалът ритна камбаната
Един от най-талантливите музиканти от No Smokin' Orchestra Неке Карайлич, по прякор Доктора, си изяжда боя след концерт на бандата на Кустурица. Става през 1986 г. в Риека. Тогава Карайлич казва на микрофона: "Маршалът ритна камбаната". Двусмислието било видно, тъй като освен маршал Тито бандата свири на усилватели "Маршал", а един от тях не бил особено разположен. Така или иначе слухът за думите на Карайлич бързо се разпространяват. На следващата вечер Неке (автор и на музиката в "Черна котка, бял котарак") влетява в дома на Кустурица с порезна рана и синьо лице. Бил пребит от ченгетата на улицата. "Ако не ти харесва Тито, обирай си парцалите и хайде в Белград", казват му полицаите, докато методично го налагат, добавяйки и звучни псувни.
Джони Деп го спасява от депресиите
Емир и Деп са страхотен дует, чиято магнетична мощ може да потвърди всеки фен на "Аризонска мечта". Истината е, че младият през 90-те Джони винаги успява да вдъхне оптимизъм на Емир и да го опази от депресиите. Кустурица изпада в тежко състояние по време на снимките. Често отказва да работи, прибира се вкъщи и лежи като болен. В един момент всичко е заложено на карта заради времето, а продуцентите го натискат да отиде на психиатър. Джони Деп е на път да се превърне в най-добре платената холивудска звезда, но има реална опасност кариерата му да пострада заради кризата на един балкански режисьор. Тогава обаче Джони решава да помогне на Емир по нестандартен начин. Имитира, че се е разболял сериозно и има силни коремни болки. Необходимо е снимките да се прекъснат за седмица - време, което е жизненоважно за Емир. Той трябва да излезе от депресията и да реши как точно да завърши филма. Ходът на Джони Деп се оказва спасителен и лентата финализира с успех - без да постигне особен успех в бокс офиса, остава една от най-мистичните истории за ценителите на доброто кино. Кустурица е щастлив, че Джони е започнал кариерата си именно в тандем с него. "Рядко се случва кралят на Холивуд да се държи като индианец от Горица, а не като американец от Кентъки", казва Емир. И за благодарност вдига статуя на Деп в прочутия си Дървенград. Двамата и до днес са близки приятели, а на една от общите им пресконференции Джони проговаря на сръбски. "Sve je to pickin dim" е репликата му, която хвърля в потрес и смях журналистите и Емир. И която ще оставим без превод.
За любовта
Ние, момчетата от Горица, не бяхме искрени, когато на дневен ред бе любовта. Скъсвахме се да се правим на интересни. Презирахме безделието, а любовта най-много ни приличаше на това. Нещата, свързани с любовта, ни изглеждаха като имитация на американските филми. Там героите вършеха две неща: редовно посещаваха обществени тоалетни и докато пикаеха, водеха важни разговори, а после, в друга ситуация от филма, най-малко 2-3 пъти произнасяха I love you. Не ни харесваше нито едното, нито другото. Ако ще пикаеш, пикай; а ако обичаш някого, защо е нужно постоянно да бърбориш за това. Проявяхме разбиране само когато някой страдаше и плачеше в името на любовта.
Гледах мълчаливо Мая и си мислех, че любовта е нещо като влак, който сякаш лети към теб, тракат колелата, вагоните са все по-близо, а ти си вързан за релсите и си мислиш за онзи миг, в който нейният поглед те потопява в чувства, които заглушават звука на приближаващия се влак и болката, в случай че те сгази. И изведнъж, заради тази любов, ставаш безчувствен. Не чуваш и не виждаш нищо. Едва по-късно разбираш, че влакът не е съществувал и нещата с любовта са една голяма тайна. Любовта е сън. А може би и нищо повече от тайната на физиката, която казва, че две тела в пространството с различни температури се стремят към сливане.
Семейството
Огромното търпение и воля Емир наследява от майка си Сенка. Изключително силна и упорита жена, която не се оставя да бъде сломена от никакви трудности. Оперирана е от рак на гърдата, после и от тумор в мозъка. И непосредствено след операциите винаги запалва цигара.
Когато съседите крадели крушките от сараевския блок, където живеело семейството, майката на Емир залепяла тръни по тях и така търпеливо се борила с крадците и неправдата. Баща му Мурат e журналист, а от него Емир чува репликата "Смъртта е непотвърден слух", която използва и за заглавие на автобиографията си.
"Фактът, че баща ми бе декласирал смъртта и я бе свел до нивото на таблоидна истина, винаги и отново ми напомняше за неговата духовитост, остроумие и херцеговски нрав и ми връщаше смелостта. Не е важно колко тежко нещо е засегнало душата ти. Важното е да не носиш сам бремето на плещите си. Трябва ти баща, който да ти открие техниката, с която да приемаш неволята, когато те налегне", разказва Емир.
С жена си Мая се запознават като студенти и оттогава са неразделни. Имат две деца - Стрибор, който свири на барабани с "No Smokin' Orchestra", и Дуня. Кустурица учи кинорежисура в Прага. Женят се, докато Мая е бременна със Стрибор. Кустурица разказва, че изпаднал в паника, когато се наложило да каже "Да" по време на церемонията. Обърнал погледа си въпросително към кума, за да види дали наистина трябва да го изрече. После, когато извикал съдбовната дума, всички изпитали облекчение. А Мая, която го подкрепя и до днес, не се обидила. Дъщеря му Дуня е тръгнала по стъпките на именития си баща и е режисьор.
Гол с Марадона
Иво Андрич и Фелини са големите вдъхновители на Емир, но златната триада се допълва още от един - Марадона. Играта на Диего и политическите му пристрастия стават причина Емир да заснеме "Марадона" - един от най-добрите документални филми изобщо. Двамата споделят обща омраза - към Джордж Буш и американския империализъм. Когато филмът открива фестивала в Кан, Кустурица настойчиво напомня, че след 1945 година САЩ са бомбардирали 23 или 24 държави, включително и Сърбия. Марадона пък заявява, че военният преврат в Аржентина е осъществен с помощта на ЦРУ. Във филма на Емир Кустурица можем да видим Диего да протестира срещу посещение на Буш в Аржентина, да се здрависва и прегръща с Фидел Кастро и Уго Чавес, да показва прословутата си татуировка на Че Гевара. Марадона разголва душата си пред Емир, разказвайки за проблемите с кокаина и за ужаса, през който е преминал след върховата си кариера. А Кустурица пък попада в бар със стриптийзьорки, в който на екраните постоянно въртят златните голове на Дон Диего.
"Теориите на Фройд, че сексуалността е първопричина на всичко, могат да се оборят в този бар. Към основите на човешкото може да прибавим освен секса и головете на Марадона", казва Кустурица, който почти не обръща внимание на голите моми, тъй като погледът му е постоянно прикован върху екраните.
Едно към едно
Никога не съм искал независима Босна. Искам Югославия. Това е моята страна.
Всеки път, когато снимам филм, искам да се самоубия. Никога не виждам светлината в края на тунела.
Това, което представлява Холивуд, е чиста отрова. Холивуд беше централно място в историята на киното през ХХ век и пазеше нещо красиво от човешкия идеализъм. А сега, като всяка велика империя, преживя колапс и се превърна в най-ужасната машина на света.
Как човек преживява историческите кризи? Благодарение само на едно: забравата.
"Ъндърграунд" е кроен от края към началото. Знаех, че накрая ще се разтвори пукнатина до сватбената маса, водната стихия ще отнесе парче земя заедно със сватовете надолу по реката, без участниците да разберат какво им се е случило. Бих ги оставил да скачат по масата, да танцуват, да ядат. Пътуващо балканско Дионисиево поделение.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
