Благородните метали са били мерило за власт и богатство при траките, всявали респект сред поданиците и враговете. Те били ненадминати майстори на обработката.
Какво точно да се направи от благородния метал и как да се украси изделието, решавали аристократите. Майсторите наемали 11-13-годишни момчета - чираци, с които работели в закрити помещения близо до водоизточник или гори - заради дървените въглища. Раздухвали огъня в пещта с кожено духало. В купола винаги имало своеобразен температурен датчик, направен от легенче с тънко дъно. Поставено над огъня, то показвало градусите чрез топенето на различните метали вътре. Използвали чукове, пили и валяци за получаване на тънък лист. Траките са използвали дори нещо като съвременния струг от дърво и кожени ремъци за равномерно и симетрично огъване на метала. Сребърните съдове получавали жълт блясък след нанасяне на слой от златен прах и живак, който изчезвал при нагряване.
Как получавали среброто? Твърди се, че траките владеели технологията да го извличат от рудата галенит. Минералът, който е емблема на днешния Мадан, защото никъде по света няма по-добър.
Местните хора разказват, че в наши дни заради него в Мадан е пристигал французин, един от най-опитните в бранша на европейско ниво, собственик на огромна компания. В интернет той видял снимките на кристала и веднага стегнал куфарите за България. Обиколил къщите и се смаял на колекциите на обикновените хора. Разкрил им, че кварцът, който видял в домашните им витрини, е по-скъп от аметиста. Учудил се, че българите не ценят камъните си. Тръгнал си от града с огромно количество галенит.
Освен галенит под Мадан лежат и тонове от "златото на глупаците". Това е пирит, който е бил познат още на първобитните ни предци. През вековете той станал известен най-вече с факта, че успял да заблуди много златотърсачи, че са забогатели. Това обаче е една красива руда с наситен метален цвят, от която се извлича оловото. Различава се от златото по формата на образуванията и не е толкова лъскав.
Най-ценните екземпляри от Мадан са събрани в Кристалната зала "Родопски кристал" - най-голямата атракция в града. Посещава се от десетки хиляди туристи всяка година. Там е най-голямата колекция от различни по форма и структура кристали, добити от земята на България, за разлика от музея "Земята и хората" в София, където има екземпляри от цял свят.
Над 600 експоната, извадени при добив на оловноцинкови руди, впечатляват с уникалните си форми и отблясъци в Кристалната зала. Изваждани са през вековете.
Рудодобивът в Мадан води началото си от дълбока древност, а градът с право е наричан "емблема на минния туризъм" в България. От недрата на земята столетия преди нас са добивали олово траки, римляни, византийци. Близо до града има пещера, където посетителите могат да видят шахта, направена от траките, които се занимавали с добив на руда още ІV-VІ в. пр. н.е.
Кристалите са изложени така, както са намерени, без да бъдат обработени. Изчистени са само от земната маса. Това е любопитно за посетителите, понеже тези кристали са на дълбочина от 200 до 500 м и не са шлифовани, но въпреки това създават усещане за блясък и красота.
Експонатите са доста скъпи. Една форма галенит с размер една педя например достига цена около 3 хиляди евро и се търси най-вече от колекционери и ценители.
В Кристалната зала може да се види колекция от ахати, опушен кварц, виолетов аметист. Изложен е популярният цитрин - камък на търговците и банкерите, както и аметиста, носещ успокоение и щастие. Може да се види и рядко срещаният родохрозит, чийто розов цвят е дошъл от съдържанието на мангана. За да не избелява, не трябва да се излага на пряка слънчева светлина.
Най-големият кристал е с размери 80 на 60 сантиметра, а най-скъпият екземпляр - друза от сфалерит, галенит и кварц.
Кристалната зала, която ни нарежда на първо място на Балканския полуостров по разнообразие и богатство на кристали, е създадена през 1984 г. и е член на Международната асоциация на минераложките музеи. За съжаление, засега няма как посетителите на музея да бъдат заведени направо до галериите на мината, където кристалите са в естествената си среда. Мястото е достъпно само за миньорите.
Още интересни места в община Мадан:
>> Римски мост - Разположен е над двата бряга на р. Маданска под с. Ловци. Той е двусводест, с три по-малки отвора за оттичане на водата при пълноводие. Дълъг е 40 м, широк - 3,4 м, висок - 8 м. Това е един от най-големите подобни мостове от римско време в страната. Бил е част от римския път Виа Егнация, който е един от най-известните военни пътища, построен от древните римляни в 145 г. пр. Хр. Пътят минава през Македония и Тракия и стига до Мала Азия. Легендата гласи, че в този мост е била вградена сянката на една красива девойка, за да пази хората, които минават по него.
>> Скален Феномен "Конска глава" - Намира се между разклона на река Черна и село Ляска. Феноменът представлява кон, изправил се на задните си крака на десния бряг на река Арда. Заради популярността на образуванието, което е обвито и от множество легенди и митове, през главата на коня минава една от най-дългите екопътеки в района на Мадан. Около нея са изградени беседки за отдих и барбекю.
>> Пещера-музей "Шаренка" - Това е първата в България пещера-музей. Сбирката връща посетителите назад във времето до желязната епоха. Представени са 10 фигури в естествен човешки ръст, оръдия, както и 24 съда. Сред експонатите най-атрактивна е групата на тракийските рудари. Тя представя начина, по който древните траки са добивали метали. В пещерата, която е добре осветена, са изградени специални стълбища, обезопасени с перила. Твърди се, че пещерата е била владение на заможен тракийски род.
>> Чурка и Цирка - Две малки села в община Мадан с причудливи имена. Чурка носи уникалното си име от незапомнени времена. През социализма искали да го сменят, но не измислили друго и така си останало. Местните смятат, че произлиза от чешма - чучур. Цирка пък било наречено така, защото там живеели много майтапчии. И двете села се славят с древните си корени. В района са открити останки както от римско, така и от тракийско време, а следите от Османската империя личат по сградите и каменните зидове.
Начертайте своя маршрут с "Чудесата на Родопите"
- За първи път легендите за Свещената планина са събрани в книга
- Подземията на крепостта Устра криели съкровищата на цар Симеон
Магнетичното светилище Татул, подземията на цар Симеон, Залтоград и чудесата на Света Неделя са само част от събраните в най-новата книга на „Стандарт“ легенди, разкриващи богатството на планината Родопа и нейното величие. Луксозното издание „Чудесата на Родопите – 50 легенди“, е първата книга от поредицата, посветена на кампанията „Чудесата на България“, която разказва най-интересните и митични истории за най-стария и обширен планински масив в България. Тя е своеобразен пътеводител за любителите на природата и загадките, като предоставя възможност всеки читател, през призмата на легендите да начертае свой собствен туристически маршрут.„Чудесата на Родопите – 50 легенди“ е необикновена книга не само защото разказва непознати досега истории, вълнуващи и днес археолози и историци, но и представя магентичните природни феномени, които могат да бъдат посетени.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
