ПРОФ. НИКОЛАЙ ОВЧАРОВ, специално за СТАНДАРТ
Ето че се задава злощастната Олимпиада в Токио, която трябваше да се състои още през миналата година. Отлагана няколко пъти заради пандемията от ковид, тя най-сетне ще се проведе в края на юли и началото на август. Ние от по-старото поколение помним славните времена на българския спорт от 70-80-те години на миналия век, когато нашите атлети се връщаха с по няколко олимпийски титли. И ако тези събития са още сравнително пресни в нашата памет, любопитно е да надзърнем в миналото към зората на олимпийските състезания.
Древно изображение на състезания по бягане на Олимпийските игри
Както е известно, древните Олимпийски игри са били посветени на главния древногръцки бог Зевс, почитан в храма в Олимпия в Елида на полуостров Пелопонес. Сред многобройните спортни състезания в календара на неспирните религиозни празници в Древна Елада още през VI в. пр. Хр. имало четири главни, наричани още „класически“. Това са Олимпийските в Олимпия, Питийските в Делфи, Немейските в Немея и Истмийските до Коринт. Сред тях именно Олимпийските игри стават най-важни и забележителни. Те се провеждали на всеки четири години между 6 август и 10 септември и по принцип през класическата епоха траели пет дни. Преди новата ера участниците можели да бъдат само свободни и неосъждани гърци. Чужденците („варвари“), робите и осъдените нямали достъп до тях. Според религиозните виждания се забранявало присъствието на жени.
Древно изображение на състезания по бокс на Олимпийските игри
Още тогава са включени три вида бягания на различни дължини, както и други спортове, като бокс, борба и панкратион (нещо като днешния кеч, при който били разрешени всякакви удари с гола ръка и крак, хвърляния и ключове, включително душене). Добавен бил и пентатлона - дисциплина, в която атлетите се състезавали в пет различни състезания: борба, скок на дължина, хвърляне на копие и диск, и надбягване. По-късно били включени конни състезания.
Древно изображение на състезания по панкратион на Олимпийските игри
Римляните също тачели Олимпийските игри, а след като Октавиан Август бил обявен за Бог от Сената след смъртта му, в Олимпия била въздигната статуя с неговия образ. Статуи там били издигани и на други обожествени императори. С тяхна помощ стадионът бил реновиран, а гръцките атлети били специално подпомагани. Особено голям подем се наблюдава в първата половина на II в. по време на управлението на императорите Хадриан и Антонин Пий, които се прехласвали по елинската култура. Олимпийските игри тогава привличали голям брой зрители и състезатели, а славата на победителите се разпространявала из цялата Римска империя.
Няма единно мнение кога Олимпийските игри са били прекратени окончателно. Най-често се приема 394 г., когато християнският император Теодосий I забранил всички езически култове. Друга сочена дата е 426 г. в която следващият император, Теодосий II, заповядал всички езически храмове да бъдат разрушени.
Надписът на олимпийския шампион Аврелий Фронтон от Стара Загора
За разлика от периодите преди новата ера, в елинистическата и римската епоха по спортните полета господствали атлети от процъфтяващите източни провинции на империята в Мала Азия, Сирия и Египет. Ето защо е знаменателно, когато олимпийски шампион станал един човек, произхождащ от днешните български земи. Това е роденият и живял през III в. в Августа Траяна (днешна Стара Загора) Аврелий Фронтон - един от малкото европейци, успели да пробият към спортния връх. За неговите подвизи днес научаваме от един запазен надпис.
От текста става ясно, че Аврелий Фронтон бил син на Диофан. Той бил състезател по бягане, но не е ясно в коя от трите съществуващи тогава дисциплини е победил. По това време е имало: бягане на един стадий = 194 м спринт; диавлос, тоест двоен стадий; долихос или дълго бягане. Дължината на последната дисциплина е неизвестна дори за Олимпия, но се предполага, че е 24 стадия, тоест около 4650 м.
Освен на Олимпиадата, Аврелий Фронтон победил още в игрите Хелиеи. Това били прочути състезания в чест на бог Хелиос и се провеждали на остров Родос. Епиграфски данни сочат, че Хелиеите се организирали поне от елинистическия период насетне до средата на III век (т. е. 400-500 години – Н. О.), като в тях участвали най-прославените спортисти на Римската империя. Игрите били „големи“ с четиригодишен интервал и „малки“ - ежегодни. В текста на надписа не е уточнено, в кои Хелиеи победил Фронтон, но вероятно и в двата вида. Според открит на Родос надпис Големите Хелиеи били изолимпийски игри, т. е. копирали Олимпийските игри. Това означава, че било задължително едномесечно предварително трениране на самото място, в случая на остров Родос.
Личи, че Фронтон е бил първокласен атлет, подбирал престижни състезания. Съдейки по имената му, той бил римски гражданин от гръцки произход. Израстване на такъв талантлив атлет в Августа Траяна е косвено свидетелство за организиран спортен живот в града. Забележителната спортна кариера на Марк Аврелий Фронтон му помогнала да се издигне до тракарх и европарх според друг надпис от Стара Загора. Така в края на живота си той е бил председател на два провинциални съюза - на провинция Тракия и на основаната в 297 г. провинция Европа.
Впрочем тук могат да се посочат и някои други олимпийски шампиони, които са произхождали от близки до днешната българска граница земи в Беломорието и Източна Тракия. Като цяло те са от класическата и елинистическата епоха отпреди новата ера. Запазените каменни списъци са оставили имената на Теаген от Тасос (дисциплина „панкратион”) - 476 г. пр. Хр.; Питион, син на Кефал от Византион (дн. Истанбул) с неуточнена дисциплина - V в. пр. Хр.; неизвестен по име атлет от Маронея (20 км южно от Комотини) – дисциплина „борба” - 476 г. пр. Хр.; Дамас от Амфиполис (в устието на р. Места) – дисциплина „стадий” в бягането - 320 г. пр. Хр.; Ламп от Филипи (10 км северно от Кавала) – дисциплина „квадрига” – състезание с колесници - 304 г. пр. Хр.
От нашите земи произхождали и други известни спортисти, макар и не успели да завоюват олимпийско отличие. Такъв бил роденият във Филипопол (Пловдив) Публий Елий Диоскорид. В един надпис той е отбелязан като победител в панкратиона на провежданите в родния му град известни Кендрисийски Питийски игри. Това била най-тежката антична дисциплина - неслучайно „панкратион“ на гръцки език означава „всесилен“. Въобще панкратионът и близкия до него бокс са описани като безмилостни дисциплини. По свидетелството на историка Елиан, отнасящо се за състезание, проведено около 200 г., „Евридамант от Кирена спечелил в бокса, въпреки че зъбите му били избити от другия състезател - той ги глътнал, за да не разбере противникът му“.
Олимпийският скандал на император Нерон
Известният с прищевките си римски император Нерон желаел да блесне и на олимпийски състезания. Той искал победа във всички основни състезания с колесници в Панелинските игри в една година и затова наредил на четиримата главни домакина да проведат игрите си през 67 г. сл. Хр., а не през 65 г. както били планирани. В Олимпия обаче той бил изхвърлен от колесницата си, но въпреки това го обявили за победител. След неговото убийство олимпийските съдии трябвало да върнат дадените им подкупи и да обявят „Неронската Олимпиада“ за невалидна.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
