Херо Мустафа припомни секвоите на Фердинанд

Посланикът на САЩ у нас Херо Мустафа посети Боянската църква. От американското посолство публикуваха пост във фейсбук.

Гигантските секвои, внесени от САЩ и засадени през 1907 г., напомнят за трайните взаимоотношения и сила на нашите културни връзки, написа посланик Мустафа.

Секвоята е вечнозелено иглолистно дърво, което живее до над 2000 години и се счита за най-високото дърво в света. Достига до 115 метра височина и над 7 метра диаметър в основата. Наименованието „секвоя” произлиза от името на вожда на индианското племе чероки „Sequoyah”.

Митичното дърво на живота, което на върха има корона, символизираща безкрая, е била подарявана от княз Фердинанд на монасите в почти всички манастири в Софийско в началото на миналия век.

Доставките на фиданки от великаните- секвои идвали предимно от разсадниците в Берлин и Саксония.

Най-известните секвои са трите живи гиганти край Боянската църква. Посадени са от монарха в парка на църквата през 1907-1908 година и са пристигнали с кораб от Америка. Князът ги е насадил като символ на обявяване на Независимостта на Царство България.

Секвоите са засадени там по молба на втората му съпруга – царица Елеонора, за която паркът е бил любимо място.

Всъщност, именно тя е причината уникалната Боянска църква да остане непокътната през вековете. През 1912 година боянчани са искали да разрушат църквата, за да построят на мястото много по-голям храм.

Царица Елеонора обаче прави сделка с шопите, плаща на кмета значителна сума, за да откупи имота, а те да купят друг терен. Легендата разказва, че за да намери тези близо 50-60 хиляди лева, царицата е продала семейно бижу, красяло шията на френската кралица Мария Антоанета.

След продажбата на огърлицата тя си осигурила и допълните пари, за да започне реставрацията на Боянската църква.

През есента на 1917 година след дълго боледуване царицата умира, като траурното шествие из цялата столица стига до Боянската църква, където е била погребана. Дълги години след това на датата 12 септемри боянчани и признателни фронтоваци са ходели на гроба й, за да поднасят цветя.

Последвалите години на комунизъм са свързани с черни легенди как партийни величия нареждат да се зарие гроба, да се изтръгне кръста, поставен от княза. Някои дори твърдят, че ковчегът е бил преместен в Пловдив.

След началото на демокрацията обаче инициативен комитет отново поставя мраморната плоча и каменния кръст в парка на Боянската църква. В последните години гробът е отново занемарен, а метална верига, изчезнала в годините след 9 септември 1944 година, така и не бе открита.

Забравената царица обаче ни остави едно от най-големите Чудеса на България. Великолепният храм, построен на няколко етапа от десети век на терен, на който преди това е имало тракийски отбранителен обект, с уникалните си стенописи от 1259 година влеве в списъка на Световното културно наследство – ЮНЕСКО като един от жалоните на човешката цивилизация още през 1979 година.

Преди десетина година падна и една от най-големите тайни, останали през вековете, а именно кой е Боянският майстор. Откритият надпис в най-вътрешната част от мазилката показа недвусмислено, че това е българинът Вълчан, вероятно от Търновската школа.

Храмът си остава за нас, българите, като едно от най-тачените християнските места на вярата, свързани със Свети Николай Чудотворец, в двора на който пада сянката на секвоите, които са вече на повече от 110 години.