Страховитата буря, изпратена от Света Анастасия, ли спасява едноименния остров край Бургас от пиратите? Как Божият раб Тома пренася мощите на Свети Йоан Предтеча до България? Любовта на коя невярна царица обрича Балдуин Фландърски на смърт? Къде е кован мечът на Ахил? Какво са предсказали на велик римски император траките? Сляпо ли е Панагюрското златно съкровище? Това са само няколко прашинки от хилядите легенди за Чудесата на България, които като българи пазим. Те са в родовата памет на цяла България, предават се от поколение на поколение.
ВИЖ ОЩЕ: Стига чудесии! Идва книгата Легенди за Чудесата
В юбилейната 10-а година на най-голямата кампания за опазване и популяризиране на културно-историческото наследство у нас "Чудесата на България", реализирана от "Стандарт", събрахме в луксозно издание най-магичните истории за българските символи. Онези вълшебни приказки, които носят българския код и заряда на времето, които правят срещата ни с възстановените символи още по-вълнуваща. От днес ще ви ги разказваме. Започваме с Кайлъка и колесницата на цар Шишман.
* * *
Каменната долина, или "Кайлъка" покорява с дивната си красота и прелест всеки гост на Плевен. Природата е била безгранично щедра към тази местност, а историята пази там едни от най-големите си тайни.
Според народните митове, цялата от чисто злато и пълна догоре с жълтици, колесницата на цар Иван Шишман призрачно се е спотаила в пещера в Кайлъка. Османските хроники твърдят, че последният българският цар е обезглавен на 3 юни 1395 г. в деня, когато Баязид I влиза в Никопол - столицата в залеза на Втората българска държава. Тъй като данни за екзекуция няма, а гробът на Шишман остана неизвестен, легендата за оцелелия по чудо цар обиколя с векове държавата. Твърди се, че той избягал от турците, минал покрай Плевен и намерил убежище в манастира "Свети Георги", скрит на 6 км навътре в Кайлъшкия каньон.
Въпреки това, животът му не продължил дълго. Той се самоубил от отчаяние, а после болярите положили тялото му в царската колесница, напълнили я със златото от хазната, покрили я с меча кожа и я спуснали в подземие в Кайлъшката долина. Точното място било описано със загадъчни знаци, а присъстващите дали обет за мълчание. Приклели се, че царското злато трябва да дочака освобождението на България.
Манастирът бил трудно достъпен, защото се намирал на чукар, ограден с канари. Между острите зъбери се извисявала кула, на която стражата пазела денонощно. Така тайната за царското злато се опазила до края на XVIII в., когато манастирът бил опожарен при кърджалийско нашествие.
Оттогава всичко е само слухове и митове. Твърди се, че монасите закопали част от ценностите до воденичните камъни на манастирската мелница. После я запалили, за да прикрият следите. Останалото имане, скрили в труднодостъпна пещера.
Въпреки твърденията на летописци, никой още не е намерил манастира "Свети Георги". В търсене на приказните богатства обаче излизали нови тайнствени подробности от историята на тези места. Разкрити са навиците на първите хора, настанили се в Голямата пещера. Те измазвали пода с глина, а с мотики от еленови рога обработвали земята. Траките също харесали Кайлъшкия пролом, а римляните построили крепостта Сторгозия през I век преди Христа. Сред руините є, по време на разкопките, бе разкрита старохристиянска църква - една от най-големите у нас.
Малката река Тученишка също има принос към историята. През есента на 1877 г. руският генерал Тотлебен вдигнал защитен вал на реката и взривил преградата. Стихията отнесла воденици, а с тях и складираните провизии за вражеската армия. Гладът принудил Осман паша да обяви капитулация, а Плевен посрещнал свободата. Паркът "Кайлъка" днес е любимо място за отдих. Голямата пещера е хитов ресторант. Близо до нея е Музеят на виното, а крепостта Сторгозия е изцяло реставрирана.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
