- Спасяват гробницата, в която намериха уникална колесница, единственият стъклен ритон и три меча
Шумно посещение в полицията на 27 октомври 2008 г. завинаги променя съдбата на малкото новозагорско с. Караново. В онзи ден разгневеният селски кмет подава сигнал, че за пореден път иманяри са направили изкоп в могилата, източно от Караново. Същата, която винаги е била особено интересна за търгашите на история. Но този път дупката им е цели 4 метра и води към нещо голямо. За щастие държавната машина се завърта светкавично.
Изкопът е поставен под охрана, а в селото „на пожар“ пристига с екип археологът Веселин Игнатов. Разкопките започват и на бял свят излиза
находка, с която страната ни бие легендарния Помпей –
уникална тракийска колесница с 4 големи колела. Тя е направена от ковано желязо, различни видове дърво, кожа и бронз. Богато украсена е с фигури на еросчета, яздещи митични същества с тела на пантери и опашки на делфин. Запазена е в перфектно състояние за вековете, които е пропътувала преди да стигне до нас.
До нея са скелетите на два коня и куче.Спасителните разкопки на археолозите откриват и погребение на тракийски владетел, който според древния обичай е положен в земята със своята колесница. Това е ритуал, характерен единствено за траките. Познат е като „погребение на колесници“. Благодарение на него у нас са открити над 200 тракийски колесници. Докато в днешните земи от някогашната Римска империя са намерени само няколко – в Помпей, в Ефес. Най-много са на територията на Унгария.
Кой е знатният тракийски аристократ, летял с колесницата начело на войските си? Въпросът занимава археолозите вече 14 години. Най-смелата хипотеза е, че в Караново лежи последният одриски цар Реметалк III, близък приятел от дете на римския император Калигула, а след това и на наследника му Клавдий. Роден в земите на днешна Турция, Реметалк, двамата му братя и сестра им отрастват в изгнание в Рим под попечителството на императора. Възкачвайки се на престола Калигула прави другаря си по игри първо архонт на Атина, после благославя трона му в Одриското царство.След убийството на Калигула обаче новият император Клавдий проявява хроничното си недоверие и към одриския цар. Реметалк III е убит в средата на І век в резултат на заговор от тракийски велможи. Според някои източници в дъното на интригата е Клавдий, защото убийството му дава така търсения повод да анексира Одриското царство и да създаде римската провинция Тракия. Но доказателства, че гробницата в Караново е именно на Реметалк липсват.
Безспорно,
находките говорят за пищно царско погребение.
Открити са 10 сребърни и една златна монети. А това за времето си е повече от истинско съкровище. Един меч струвал цяло състояние и само най-богатите траки са може да си го позволят. Гробницата е запазила цели три.
Няма друга с толкова много оръжия, разказва Игнатов. Екипът му открива парадни оръжия, гладиус, два комплекта копия с врязана украса, запълнена със стъкло, сребърни инкрустации и бисери. Намира най-дългия откриван досега по нашите земи меч с дръжка и топка от слонова кост, махайри, плетена ризница, тока с 4 лебедови глави и сребърни пластини по колана. Нещо повече - гробницата пази съдове за хигиена и ритуали, канделабър, уникален съд с чучур с глава на глиган, лапнал рог, който е без аналог, стъклена посуда. Сред погребалните дарове е единственият у нас изцяло запазен стъклен ритон. Сред най-любопитните находки са 3 златни пръстена, единият от които е с образа на Юпитер-Амон, което го свърза с популярния в Египет и Нубия култ по онова време.
Безспорно обаче най-ценната находка са двете
сребърни чаши с позлата "Боскореале" от Юлиево-Кравдиевата епоха.
Всяка от тях е уникално произведение на изкуството. Наскоро Британският музей закупи подобна такава чаша за 1,8 милиона лири, а тя нямаше нито позлата, нито дръжки като българските. Световноизвестното съкровище от Боскореале гостува в София през 2015 г. като реципрочна изложба на тракийското злато, което триумфира в Лувъра.
Въпреки пребогатите дарове обаче археолозите скромно твърдят, че в Караново е погребан по-скоро аристократ от двора на Реметалк, отколкото самият цар.
Днес колесницата е експонирана в самата гробница край селото. Оригиналите обаче се пазят в Новозагорския музей. А гробницата тъне в разруха. 2,5 милиона са нужни са цялостното й консервиране. И за първи път министър на културата се ангажира с това. Проф. Велислав Минеков обеща преди дни да спаси гробницата в Караново.
Нейните разкопките са направени по съвместен проект с Римокатолическия музей в германския град Майнц. Именно там се консервират и част от находките. Там се реставрират оръжията на тракийския войн. Оказва се, че копията от Караново са със врязана украса, запълнена със стъкло, от което се е получил емайл. Което е още едно доказателство, че в този гроб е погребан знатен войн, това е най-ранният имперски гроб в света, вярва археологът Игнатов.
Но Караново пази още по-древни тайни
На западния край на селото е най-голямата праисторическа селищна могила у нас. Проучена е от големите археолози Васил Миков и Георги Георгиев, които я откриват през 50-те години на миналия век. Могилата пази артефакти от праисторическите култури между VII до II хилядолетие пр. Хр. Констатирани са 7 основни архитектурни пласта, които се отнасят към неолита, халколита и бронзовата епоха.
Между някои от културните слоеве има краткотрайни или по-продължителни прекъсвания (хиатуси). На базата на установената стратиграфия е изградена Карановската хронологична система, която е валидна не само за Южна България, но косвено и за цялата територия на страната, а в известна степен и за някои съседни на България области в Балканския полуостров. Тя изиграва голяма роля за правилното поставяне и разрешаване на редица проблеми във връзка с изучаването на неолита, халколита и бронзовата епоха в Южна България. Системата допринася за по-тясно свързване на праисторическите проблеми в България с проблемите от праисторията на Централна и Югоизточна Европа, Западна Мала Азия и Източното Средиземноморие.
В Карановската селищна могила са разкрити
добре запазени основи на жилища с богат домашен инвентар.
Откритите оръдия на труда, изработени от камък, кремък, кост, рог на елен и мед, огромното количество керамичен материал и направените по време на разкопките наблюдения имат голямо значение за по-пълното изясняване на живота и културата на първите земеделско-скотовъдни племена в българските земи. Открити са и глинени плочки със знаци (пинтадери), които според някои български учени са най-старите известни писмени знаци в Европа. С пинтадерите се е означавала собствеността.
Разкопките на Карановската селищна могила бележат нов етап в праисторическите проучвания в България. Могилата е наречена „дворец на тракийската праистория". Находките се съхраняват в Националния археологически музей в София и в Градския исторически музей в Нова Загора.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
