"Камилите"са величествените и впечатляващи руини на някогашната главна южна порта на древния град Диоклецианопол и понастоящем най-ярък символ на град Хисаря.
Оттук е излизал пътят за Филипополис (Пловдив) – най–важния административен център в римската провинция Тракия. На това място през 1882г. Иван Вазове написал знаменитото българско стихотворение "Отечество любезно, как хубаво си ти!".
Историята на град Хисар е свързана предимно с римската империя.
Когато пристигат по тези земи, римляните намират тук малко тракийско селище.
Траките, които са ненадминати майстори на архитектурата и приложните изкуства, превръщат Хисаря още преди 26 века в магически нимфеум – лечебно-религиозно светилище, част от митичното царство на племето Одриси.
Популярността на лечебните му извори определя трайно интереса и на римските управници.
Градът е превърнат в административен център и през ІІІ в. е ограден с крепостна стена. Смята се, че тогава градът се е наричал Аугусте.
От този период е запазен латински тухлен надпис, който говори за построяването на баня в чест на римските императори Максимилиан Галери и Лациний баща /края на ІІІ и началото на ІV в./.
По време на готските нападения в края на ІІІ в. градът е разрушен и опожарен. Възстановяването му в началото на ІV в. се свързва с император Диоклециан и получава неговото име Диоклецианопол.
Той е бил трети по големина град в провинция Тракия след Филипопол /Пловдив/ и Берое /Стара Загора/.
Диоклецианопол бил изграден според всички изисквания на римското градоустройство – с широки и прави улици, украсени със статуи на богове, с мраморни бани, с красиви дворци и вили за римската аристокрация.
За да бъде защитен от вражески нападения, е бил обграден с крепостна стена, издигната от сръчните ръце на тракийските майстори. Тя е една от най-добре съхранилите се от този тип паметници не само в България, но и на целия Балкански полуостров!
От някогашните четири грандиозни, масивни главни порти, днес най-добре са запазени западната и южната. Поради особеностите на терена портите не са разположени по средата на крепостните стени, каквато е практиката при римските строежи.
Навремето тази огромна порта се извисявала на впечатляващите 20 метра височина.
Името "Камилите" получила в началото на XX век – по това време внушителната централна арка била разрушена, грамадата била разделена и отдалеч приличала на две застинали една срещу друга камили.
Създателят на градския исторически музей в град Хисаря – генерал-майор Тодор Марков, лично финансирал, организирал и осъществил укрепването на централната арка така, както я виждаме и днес.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
