Гафове и чист късмет следват творците
Има безброй виртуози, но най-големите музиканти не са техничари, а тези, които умеят да направят хит за вечни времена. Как става тази работа никой не може да каже, включително и самите рок банди. Случайност, гафове, късмет, импровизации, технически неуредици и прочие фактори стоят зад хитове като "Yesterday", "Nothing Else Matters" и много други. Списание "Ролинг Стоун" описа най-известните парчета с култови истории при създаването им. Ето кои са те.
Дисторжън китарата e измислена по погрешка
Първото парче, в което електрическата китара е изкривена до неузнаваемост и става световен хит е "Satisfaction" на "Ролинг Стоунс". Разпознаваема още от първите тонове и скандална за времето си именно защото използва т.нар. дисторжън ефект, който променя чистите звуци на китарата в неистово ръмжене. "Ролинг Стоунс" обаче не измислят дисторжъна. Той е открит по случайност и след инцидент от неизвестната банда "Марти Робинс" през 50-те. Тогава те записват парчето "Don't worry". А китаристът Грейди Мартин искал да премина от соло към бас китара. Аудиоинженерът Глен Сноди обаче нещо объркал жаковете и соло китарата отишла в усилвателя за бас. Звукът се изкривил сериозно, но тъй като записвали в момента, Мартин довършил с кривия саунд парчето. После на всичкото отгоре усилвателят нещо се задавил и изгорял. Бандата принципно искала солото да се презапише, защото за пръв път чували китара да звучи с толкова "мръсен" звук. Но в крайна сметка се отказали и така бил създаден т.нар. Фъз тон, използван и до днес. "Марти Робинс" си останали безизвестни въпреки откритието. Трябвало "Ролинг Стоунс" да чуят тяхното парче и успешно да усвоят странната китара, без която вече не можем да си представим нито рока, нито метъла.
"Kiss Him Goodbye" била за пълнеж
Това е онзи хит, който обикновено се пее по стадионите със ""Съдията, съдията е-е-е-е...."
Оригиналът на "Стийм" "Kiss Him Goodbye" обаче се превръща в хит по особено необичаен начин. Музикантите трябвало да напълнят "Б" страна на албума си през 1969 година, а нямали никакво време, нито пък идеи. Вокалът Гари де Карло и компания дори ги мързи да измислят барабани и вземат записа на ударни от предишни парчета. Де Карло грабва и едно дървено кубче, на което почуква за допълнителни перкусии. На всичкото отгоре беквокалите ги изпели в напълно погрешна тоналност, но не им се занимавало да ги оправят. А в текста преобладава "на-на-на" и "йеееааа", понеже Гари си имал такъв принцип на работа: първо пее парчето с произволни междуметия, които после превръщал в текст. Добре, обаче специално за "Kiss Him Goodbye" не си направил дори този труд... В крайна сметка парчето донесло световна слава на бандата.
Хетфийлд се срамувал от "Nothing Else Matters"
Може би най-известната балада за всички времена само по случайност става обществено достояние. Годината е 1990-та, а Джеймс Хетфийлд е в хотелска стая на поредното турне и ужасно много му липсва гаджето. Звъни й по телефона да се чуят, като през това време, като всеки уважаващ себе си музикант, държи китарата в едната си ръка и си подрънква. Именно заради това първите тонове на "Nothing Else Matters" са толкова елементарни и всеки новак в свиренето изсвирва първо тях. След като приключил разговора, Хетфийлд се хванал и донаправил парчето. Като го завършил обаче, тотално се ужасил от себе си - та това са "Металика" с тежкия саунд, не може, метъл трябва. Другите от групата обаче я чули и според легендата още тогава Ларс Улрих прогнозирал, че тази песен може да ги направи супер богати. Решили все пак в последния момент да я включат в "Черния" албум. Нататък е ясно.
"American Woman" станала с импровизация
Лени Кравиц се облажи най-добре от прочутото рокаджийско парче. То обаче не е негово, а на канадската рок група "The Guess Who". В този период бандата е на ръба на оцеляването. Свирят по евтини барове за по 10 долара на човек и ако случайно ги почерпят и с вечеря, значи са имали успешен ден. На един концерт китаристът Ранди Бахман къса струна. И понеже нямал пари да си купи дори тунер - устройството, което ти показва верния тон, по който да си настроиш китарата - Ранди започнал да се настройва по пианото. Докато покачвал постепенно височината на струната, изведнъж на публиката адски много й харесало и започнала да пее. Бахман също усетил, че има нещо забавно в цялата работа и приканил останалите музиканти да импровизират нещо върху този мотив. Парчето тръгнало добре, а Ранди вкарал и текст - пеел каквото му хрумне, затова и лириките на хита смесват американска жена с военни машини и гето сцени, изобщо, хаос. Станал готин джем сешън. Но после дошъл следният проблем - никой от групата на помнел какво точно е свирил. За техен късмет един фен бил записал шоуто. Помолили го да им даде касетката, за да чуят собствената си песен. Възстановили я и създали парчето, което знаем днес.
"Money for Nothing" било монолог на продавач
Един от най-великите хитове на "Дайър Стрейтс" е създаден по истински случай. Текстът представлява монолога на депресиран и отчаян работник, който не може да укроти завистта си към MTV - там звездите печелят милиони и спят с красиви момичета, а той е затворен в магазина да бачка по цял ден за мижави суми. Е, това е монологът на реален човек. Марк Нопфлър от "Стрейтс" попада на него, докато пазарува. Изнервен продавач, който постоянно псувал и ругаел ежедневието си, а през това време в магазина имало телевизор, на който се въртяла MTV - продавачът поглеждал от време на време към екрана и съвсем изпадал в ярост, виждайки богатите, успелите и известните. "We got to move these color TVs" ("Трябва да преместим тези цветни телевизори"), I should've learned how to play the guitar, (Трябваше да се науча да свиря на китара"), "That's the way you do it" ("Това е начинът, по който се прави") и прочие запомнящи се реплики са на този човек. Нопфлър толкова се впечатлил, че веднага се оттеглил в един ъгъл на магазина, извадил тефтерче и подслушвайки продавача, записвал дума по дума монолога му. После му останало да измисли мелодията.
Макартни сънувал "Yesterday"
Избрана официално за най-великата песен на всички времена, "Yesterday" хрумнала на Пол Макартни, докато бил заспал в къщата на гаджето си. Изведнъж просто се изстрелял от леглото с красива мелодия в главата. Отишъл сънен до пианото и успял да я извади на нотния лист. После обаче пак му се доспало и легнал отново. За разлика от музиката обаче, никак не му се отдало да измисли текст. Месеци наред я пял със следните първи редове: "Scrambled eggs, oh my baby, how I love your legs." (Бъркани яйца, о бейби как обичам твоите крака"). Лека полека обаче се оформили далеч по-романтични лирики.
Никой не чувал "секс" в "Sex is on fire"
Нейтън Фолоуил от "Kings of Leon" измислил прочутото парче, с което рок бандата взе "Грами" и стана една от най-известните в съвременната музика. Нейтън пеел обаче през цялото време "Set Us on Fire", ("Запали ни") и принципно така си бил измислил текста. Докато записвали в студиото един от тон режисьорите отишъл при него и го питал - ама ти какво пееш за секс? Започнали да се шегуват с тази грешка и после пробвали песента с новия текст. Парчето застинало перфектно така и го оставили. Аман от тоя огън, наистина.
Кобейн копирал "Пиксис"
Легендарното парче на "Нирвана" "Smells Like Teen Spirit" имало сложен път до албума "Невърмайнд" и до емблема на 90-те. Кърт Кобейн винаги е бил фен на бандата "Пиксис" и един ден решил да пробва нещо в техен стил. "Исках да запиша някаква супер поп песничка. И основно се опитвах да открадна нещо от "Пиксис". Повечето хора казват, че не намират нищо общо между тях и "Нирвана". Но от тях взех най-важното: усещането за динамика." Кобейн има предвид преходите от нещо тихо и меланхолично към пълно избухване, както е построена "Smells like...", а и всичко останало на гръндж величията.
Когато Кърт засвира на басиста Крис Новоселич акордите, колегата му изобщо не харесва парчето: казва, че мелодията звучи абсурдно. Тогава Кобейн накарва бандата да свирят мелодията в продължение на час и половина, за да свикнат. По едно време Новоселич предлага решаваща идея: просто да забавят малко фразата и да я направят много по-тежка.
А заглавието Кърт измисля по-късно, когато неговата близка приятелка, певицата Катлин Хана, написва със спрей на една стена "Kurt Smells Like Teen Spirit" (Кърт ухае като тийнейджърски дух) Революционният смисъл на тези думи обаче е придаден по-късно: Катлин имала предвид дезодорант с името "Teen Spirit", на който й се струвало, че Кърт мирише... Ето по толкова странен начин се ражда най-великото парче в историята на тежката музика.
"Пърпъл" виждат дима над водата
През декември 1971 година "Дийп Пърпъл" се събират в Монтрьо, Швейцария, за да запишат най-известния си албум "Машинна глава". Групата възнамерява да осъществи записите, когато комплексът, в който се намират, наречен "Казиното", е запален по време на концерт на Франк Запа от фен със сигнална ракета. Гледката на горящата сграда и дима над водата е особено вдъхновяваща. Музикантите веднага решават да използват "Smoke on the water" за заглавието на едно парче, чиито китари вече са измислени от Ричи Блекмор, но липсва текст.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
