Гафове и чист късмет следват творците
Има безброй виртуози, но най-големите музиканти не са техничари, а тези, които умеят да направят хит за вечни времена. Как става тази работа никой не може да каже, включително и самите рок банди. Случайност, гафове, късмет, импровизации, технически неуредици и прочие фактори стоят зад хитове като "Yesterday", "Nothing Else Matters" и много други. Списание "Ролинг Стоун" описа най-известните парчета с култови истории при създаването им. Ето кои са те.
Дисторжън китарата e измислена по погрешка
Първото парче, в което електрическата китара е изкривена до неузнаваемост и става световен хит е "Satisfaction" на "Ролинг Стоунс". Разпознаваема още от първите тонове и скандална за времето си именно защото използва т.нар. дисторжън ефект, който променя чистите звуци на китарата в неистово ръмжене. "Ролинг Стоунс" обаче не измислят дисторжъна. Той е открит по случайност и след инцидент от неизвестната банда "Марти Робинс" през 50-те. Тогава те записват парчето "Don't worry". А китаристът Грейди Мартин искал да премина от соло към бас китара. Аудиоинженерът Глен Сноди обаче нещо объркал жаковете и соло китарата отишла в усилвателя за бас. Звукът се изкривил сериозно, но тъй като записвали в момента, Мартин довършил с кривия саунд парчето. После на всичкото отгоре усилвателят нещо се задавил и изгорял. Бандата принципно искала солото да се презапише, защото за пръв път чували китара да звучи с толкова "мръсен" звук. Но в крайна сметка се отказали и така бил създаден т.нар. Фъз тон, използван и до днес. "Марти Робинс" си останали безизвестни въпреки откритието. Трябвало "Ролинг Стоунс" да чуят тяхното парче и успешно да усвоят странната китара, без която вече не можем да си представим нито рока, нито метъла.
"Kiss Him Goodbye" била за пълнеж
Това е онзи хит, който обикновено се пее по стадионите със ""Съдията, съдията е-е-е-е...."
Оригиналът на "Стийм" "Kiss Him Goodbye" обаче се превръща в хит по особено необичаен начин. Музикантите трябвало да напълнят "Б" страна на албума си през 1969 година, а нямали никакво време, нито пък идеи. Вокалът Гари де Карло и компания дори ги мързи да измислят барабани и вземат записа на ударни от предишни парчета. Де Карло грабва и едно дървено кубче, на което почуква за допълнителни перкусии. На всичкото отгоре беквокалите ги изпели в напълно погрешна тоналност, но не им се занимавало да ги оправят. А в текста преобладава "на-на-на" и "йеееааа", понеже Гари си имал такъв принцип на работа: първо пее парчето с произволни междуметия, които после превръщал в текст. Добре, обаче специално за "Kiss Him Goodbye" не си направил дори този труд... В крайна сметка парчето донесло световна слава на бандата.
Хетфийлд се срамувал от "Nothing Else Matters"
Може би най-известната балада за всички времена само по случайност става обществено достояние. Годината е 1990-та, а Джеймс Хетфийлд е в хотелска стая на поредното турне и ужасно много му липсва гаджето. Звъни й по телефона да се чуят, като през това време, като всеки уважаващ себе си музикант, държи китарата в едната си ръка и си подрънква. Именно заради това първите тонове на "Nothing Else Matters" са толкова елементарни и всеки новак в свиренето изсвирва първо тях. След като приключил разговора, Хетфийлд се хванал и донаправил парчето. Като го завършил обаче, тотално се ужасил от себе си - та това са "Металика" с тежкия саунд, не може, метъл трябва. Другите от групата обаче я чули и според легендата още тогава Ларс Улрих прогнозирал, че тази песен може да ги направи супер богати. Решили все пак в последния момент да я включат в "Черния" албум. Нататък е ясно.
"American Woman" станала с импровизация
Лени Кравиц се облажи най-добре от прочутото рокаджийско парче. То обаче не е негово, а на канадската рок група "The Guess Who". В този период бандата е на ръба на оцеляването. Свирят по евтини барове за по 10 долара на човек и ако случайно ги почерпят и с вечеря, значи са имали успешен ден. На един концерт китаристът Ранди Бахман къса струна. И понеже нямал пари да си купи дори тунер - устройството, което ти показва верния тон, по който да си настроиш китарата - Ранди започнал да се настройва по пианото. Докато покачвал постепенно височината на струната, изведнъж на публиката адски много й харесало и започнала да пее. Бахман също усетил, че има нещо забавно в цялата работа и приканил останалите музиканти да импровизират нещо върху този мотив. Парчето тръгнало добре, а Ранди вкарал и текст - пеел каквото му хрумне, затова и лириките на хита смесват американска жена с военни машини и гето сцени, изобщо, хаос. Станал готин джем сешън. Но после дошъл следният проблем - никой от групата на помнел какво точно е свирил. За техен късмет един фен бил записал шоуто. Помолили го да им даде касетката, за да чуят собствената си песен. Възстановили я и създали парчето, което знаем днес.
"Money for Nothing" било монолог на продавач
Един от най-великите хитове на "Дайър Стрейтс" е създаден по истински случай. Текстът представлява монолога на депресиран и отчаян работник, който не може да укроти завистта си към MTV - там звездите печелят милиони и спят с красиви момичета, а той е затворен в магазина да бачка по цял ден за мижави суми. Е, това е монологът на реален човек. Марк Нопфлър от "Стрейтс" попада на него, докато пазарува. Изнервен продавач, който постоянно псувал и ругаел ежедневието си, а през това време в магазина имало телевизор, на който се въртяла MTV - продавачът поглеждал от време на време към екрана и съвсем изпадал в ярост, виждайки богатите, успелите и известните. "We got to move these color TVs" ("Трябва да преместим тези цветни телевизори"), I should've learned how to play the guitar, (Трябваше да се науча да свиря на китара"), "That's the way you do it" ("Това е начинът, по който се прави") и прочие запомнящи се реплики са на този човек. Нопфлър толкова се впечатлил, че веднага се оттеглил в един ъгъл на магазина, извадил тефтерче и подслушвайки продавача, записвал дума по дума монолога му. После му останало да измисли мелодията.
Макартни сънувал "Yesterday"
Избрана официално за най-великата песен на всички времена, "Yesterday" хрумнала на Пол Макартни, докато бил заспал в къщата на гаджето си. Изведнъж просто се изстрелял от леглото с красива мелодия в главата. Отишъл сънен до пианото и успял да я извади на нотния лист. После обаче пак му се доспало и легнал отново. За разлика от музиката обаче, никак не му се отдало да измисли текст. Месеци наред я пял със следните първи редове: "Scrambled eggs, oh my baby, how I love your legs." (Бъркани яйца, о бейби как обичам твоите крака"). Лека полека обаче се оформили далеч по-романтични лирики.
Никой не чувал "секс" в "Sex is on fire"
Нейтън Фолоуил от "Kings of Leon" измислил прочутото парче, с което рок бандата взе "Грами" и стана една от най-известните в съвременната музика. Нейтън пеел обаче през цялото време "Set Us on Fire", ("Запали ни") и принципно така си бил измислил текста. Докато записвали в студиото един от тон режисьорите отишъл при него и го питал - ама ти какво пееш за секс? Започнали да се шегуват с тази грешка и после пробвали песента с новия текст. Парчето застинало перфектно така и го оставили. Аман от тоя огън, наистина.
Кобейн копирал "Пиксис"
Легендарното парче на "Нирвана" "Smells Like Teen Spirit" имало сложен път до албума "Невърмайнд" и до емблема на 90-те. Кърт Кобейн винаги е бил фен на бандата "Пиксис" и един ден решил да пробва нещо в техен стил. "Исках да запиша някаква супер поп песничка. И основно се опитвах да открадна нещо от "Пиксис". Повечето хора казват, че не намират нищо общо между тях и "Нирвана". Но от тях взех най-важното: усещането за динамика." Кобейн има предвид преходите от нещо тихо и меланхолично към пълно избухване, както е построена "Smells like...", а и всичко останало на гръндж величията.
Когато Кърт засвира на басиста Крис Новоселич акордите, колегата му изобщо не харесва парчето: казва, че мелодията звучи абсурдно. Тогава Кобейн накарва бандата да свирят мелодията в продължение на час и половина, за да свикнат. По едно време Новоселич предлага решаваща идея: просто да забавят малко фразата и да я направят много по-тежка.
А заглавието Кърт измисля по-късно, когато неговата близка приятелка, певицата Катлин Хана, написва със спрей на една стена "Kurt Smells Like Teen Spirit" (Кърт ухае като тийнейджърски дух) Революционният смисъл на тези думи обаче е придаден по-късно: Катлин имала предвид дезодорант с името "Teen Spirit", на който й се струвало, че Кърт мирише... Ето по толкова странен начин се ражда най-великото парче в историята на тежката музика.
"Пърпъл" виждат дима над водата
През декември 1971 година "Дийп Пърпъл" се събират в Монтрьо, Швейцария, за да запишат най-известния си албум "Машинна глава". Групата възнамерява да осъществи записите, когато комплексът, в който се намират, наречен "Казиното", е запален по време на концерт на Франк Запа от фен със сигнална ракета. Гледката на горящата сграда и дима над водата е особено вдъхновяваща. Музикантите веднага решават да използват "Smoke on the water" за заглавието на едно парче, чиито китари вече са измислени от Ричи Блекмор, но липсва текст.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
