Стара легенда свързва живописното селище с името на цар Иван Шишман
Арбанаси е едно от живописните селца у нас, което освен с природните си красоти, грабва туристите с историята за славното си минало и много легенди. То се намира на 5 км. от Велико Търново, като предците ни често са го наричали
"пазител на българската история".
Старото име на Арбанаси е Алванитохори, което означава село на албанци. През Средновековието българите наричали Албания Арбанашка земя.
Другото пък название на селището - Загоре, идва от преселниците българи от областта Загоре в Епир (дн. Гърция), които му дават име от родния си край.
В границите на Османската империя, селото се среща и под името Арнауткьой (на турски арнаут е албанец).
За вековната история на Арбанаси има сведения, според които то е основано през 1538 година,
- когато Сюлейман Великолепни подарява
на съпруга на своята дъщеря селата Средна и Долна Оряховица и Лясковец. Според мнението на епископ Петър Богдан обаче, основаването на Арбанаси е свързано с гръцките заселници по тези земи, защото в селището се е говорело на гръцки език. В своите записки той разказвал, че горе в планината имало град, откъдето се виждало цяло Търново и в който имало около 1000 къщи. Друга история за създаването на село Арбанаси разказва, че това е станало по времето на Втората българска държава. Заселници, наричани арбанаси или арнаути, дошли тук от албанската област.
Съществува и история, която разказва, че селото е основано през 14-ти век от български боляри. Те се преселили в тези земи, след победата на цар Иван Асен II при Клокотница.
В безброй летописи и преписки се говори много и за икономическия разцвет на село Арбанаси от втората половина на 17-ти до края на 18-ти век. Тогава там са живели
- много видни и богати фамилии
Основният поминък на населението били търговията, лозарството, суватчийството (животновъдството) и джелепчийството (търговия с млечни продукти, вълна и месо), а също така и златарството. Търговците джелепи били много известни и продавали стоката си в Персия, Индия и Багдад. Връщайки се оттам те носели кадифе, коприна и различни подправки и билки, които продавали в Търново, Горна Оряховица и други градове в околността. Именно в тези години на разцвет в селото били построени петте църкви, които са запазени и до днес.
Този велик възход на селището и неговите жители настъпва в края на 18-ти век. Тогава то е нападнато, ограбено и опожарено от кърджалиите. Малкото останали жители пък са покосени от епидемиите от чума и холера. Това кара най-богатите търговски фамилии, сред които са Филипеско, Бранковановци и Кантакузеновци да напуснат селото
- и да се преместят в Русия или Влашко
По-късно, през 1810 година тук отново започват да се заселват българи, идващи от Тревненския и Еленския Балкан. Те обаче така и не успяват да възобновят някогашния икономически възход на селището.
Стара легенда свързва основаването на живописното селище с името на последния български цар преди падането на България под турско робство - Иван Шишман. Преданието разказва, че той се оженил за дъщерята на сръбския княз Лазар Драгана Лазаревич. Когато тя дошла в българската столица, довела със себе си голяма свита от около четиридесет семейства. Дъщерите на тези семейства се омъжили за синовете на българските придворни боляри и велможи. По това време тези български първенци живеели на Трапезица, но там нямало достатъчно място за новите семейства. Тогава царица Драгана изпратила придворния си лекар да търси ново място, на което да се установят всички нейни близки семейства. Той скоро пристигнал при Арбанашеския хълм и го харесал като подходящо място
- за заселване на царския двор
заедно с гостите от Сърбия. А тези гости водели със себе си като слуги и телохранители голям брой албанци.
В селото все още се носят предания за несметни богатства, които чакат своя откривател. И досега могат да се намерят заровени жълтици, твърдят местните.
Според иманярско поверие винаги когато се намери съкровище, трябва да се остави малка част от него на място. Така се избягва проклятието на човека, който е заровил съкровището, а се оставя по нещо и за останалите, които ще минат след това. Местните хора разправят, че заради миналото величие на Арбанаси през 90-те години около селото се е вихрила истинска треска за злато.
През 1779 г. е открито първото в българските земи гръцко училище от влашкия воевода Александър Ипсиланти Бранковиану, който издава грамота, че поема
- създаването и издръжката на гръцко
класно училище. От текста става ясно, че подобно училище е имало в Арбанаси още по времето на владетеля Константин Николае в 1732 г.
Сред забележителностите, които могат да се видят в Арбанаси е Констанцалиевата къща музей. Тя се намира на самата главна улица и представлява истински паметник на жилищната архитектура в Арбанаси. Строена още през XVII век за арбанашкия род Тафрили, къщата е закупена от Атанас Констанцалията, чието име носи и до днес. През дългото си съществуване къщата претърпява няколко ремонта. Днес в нея можете да видите експозиция на арбанашкия бит и култура през вековете.
Църквата "Рождество Христово" пък е сред местата, които задължително трябва да видите. Построена е още през XVI век като оттогава многократно е преизграждана. Изографисана е през XVI-XVII век, а красива дърворезба украсява иконостасната преграда на основния храм.
Първият иконостас е създаден през 1636 година. Това е един от най-ранните примери за българското дърворезбарско изкуство. Когато сте вътре, потърсете и красивия стенопис Колелото на живота. Общата площ на стенописите е около 2000 кв. м. Днес църквата работи като музей. В селото има и множество чешми. Сред тях е и Коконската чешма. Намира се на главната улица след Констанцалиевата къща. Кръстена е на една от нейните обитателки - Кокона Султана. Датира се от 1786 година. Тук e и къщата на Петър Дънов. Малцина знаят, че през 1912 година Петър Дънов работи в Арбанаси, където съставя "Завета на цветните лъчи на светлината". На титулната страница е изписано мотото: "Винаги ще съм предан раб на Господа Иисуса Христа, Син Божий, 15 август, Търново, 1912". Вероятно къщата е била подарена на Учителя. Днес подът пропада и въпреки, че е обявена за паметник на кулурата, не може да се спаси.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
