Иванка Шекерова е новата звезда на сцената. Отличната актриса от Хасковския театър пее като за световно. Преди броени дни тя се развихри в клипа "Неонов куплет" към едноименната балада по текст на Елин Рахнев и музика на Жоро от "Остава". В миниспектакъла, сниман в Суинга, участва и прочутият художник Стефан Божков - в ролята на барман. "Беше много добър - дори нямаше нужда с Елин да му даваме допълнителни уроци", сериозно се шегува ефектната брюнетка. Другата седмица парчето и лентата ще се завъртят по радиата, телевизиите, онлайн. Никой от екипа не гони комерса, а само чистата наслада от изкуството и кефа да му се посветиш с приятели.
Гласът на Шекерова няма аналог в актуалния афиш - леко дрезгав, провокиращ страсти, силно драматичен. Тя ще изпълни "Повей, повей" - великият хит на Паша Христова. Дъщерята на големия Йосиф Цанков лично дава окей за новия аранжимент на Жоро от "Остава".
"Винаги съм обичала да пея, но никога не съм имала някакво суперсамочувствие, че съм родена за това. Често ме канят за участие именно с микрофон. Получавам комплименти, но някак досега ми липсваше вяра. Но се появи Елин и ми даде увереност, за да преодолея страха си. Така се стигна до "Неонов куплет".
Шекерова два пъти кандидатства в НАТФИЗ. Първо я къса Пламен Марков.
Втората двойка е от самия Стефан Данаилов
"Помислих, че не съм добра, че не ставам за тази работа. После се оказа, че се справям. Но може би тогава не съм се представила добре. Пък и по-късно преживях някои метаморфози. Но когато Мастера ме видя като водеща на кинофестивала в Пазарджик, рече: "Помня те - видях ти сметката". След като става ясно, че няма да я приемат на "Раковска", Иванка атакува университета в родния си Пловдив. Там попада в класа на Надежда Сейкова и Виолета Гиндева. "Обожавам професорката. С всички, завършили при нея през различните години - в София или под тепетата - й казваме "мама". Тя ни научи на много важни неща. Когато нейните випуски се събират, всички се чувстват като членове на едно и също семейство. Скоро срещнах колега, с когото не се познавахме преди. В мига, в който уточнихме, че сме студенти на Сейкова, спонтанно се прегърнахме - сякаш сме брат и сестра".
Иванка взима тапията, но не заради нея, а заради таланта й Лео Капон я вика за "Спящата красавица". След премиерата Боил Банов, зам.министърът на културата, тогава шеф на трупата в Хасково, я вика на заплата. Оттогава - 8 години. Играе в постановки на Юрий Дачев, Георги Михалков... И в три спектакъла на Мариус Куркински - "Златната мина", "Държавните липи" и "Женско царство". "Първата ни среща беше през студентските ми години. В едната ръка стисках огромна тетрадка, в другата - голяма баница. А той насреща ми - сдържан, дискретен. Веднага изригнах: "Може ли един автограф? Извинявай за баницата". Мариус само се усмихна леко: "Който е гладен, трябва да яде". Когато дойде в Хасково, се сети за случката. Много го обичам, безкрайно го харесвам. Той е себе си. Не се прави на някой друг. Не се увлича от суетата на своята известност, не се опива от качествата си. Докато го гледам и слушам, разбирам, че следва само вътрешното си убеждение, че се води само от сърцето си. Не се страхува да прави на сцената само това, което иска. Комерсът не го вълнува. Наясно е, че би го отдалечил от истината. В живота също е едно към едно. Подобна искреност не се среща всеки ден", разказва Шекерова.
Иванка е сред актьорите, които жънат овации из страната с екстравагантно-философския проект "Дубльори". Къде е кодът на успеха? В лириката и арт разкрепостеността на Елин Рахнев. Известният драматург решава, че този път ще покани аркашките за съавтори. Събират се в живописното село Годлево и всеки предлага репликите на своите герои, мотивиран от личните си убеждения, като темата е доста болезнена за гилдията - възходът и падението на сцената и зад кулисите. "Елин е извънземен. Начинът, по който пише, е дълбок, но и остър
Не си поплюва, не си мери думите
Пределно откровен. В същото време - наивно и добро дете. Рахнев обаче съвсем "възрастно" умее да създава магията на театъра. За "Дубльори" ни водеше умело, с лекота, без натиск от сорта на "това искам, това - не". Режисурата му беше с финес, с любов". Иванка играе млада жрица на Мелпомена, която иска да преуспее на всяка цена - и ляга с директора, надявайки се, че той ще й отвори вратата. "Това не е моята история. Но знам, че има момичета, на които им казват, че това е единственият вариант, след като завършат Академията. И за да им се случи кариерата, трябва да преспят с режисьора или с шефа. С този образ, избран от самата мен, протестирам - срещу пошлостта, срещу криворазбрания "пробив", срещу унижението на таланта. Защото това продължава да се случва. Казвам: Който има дарба, ще успее - без да се отрича от принципите си. Артистите и въобще човеците имат мисия - да правят добро. Никой не може да ме разубеди в това".
Шекерова е човек на пътя. "Когато някой ме запита къде живея, отговарям: В колата". Постоянно кръстосвам между Пловдив, Хасково и София. Моята баба, Елена Бозовска, е много впечатляваща - благодарение на нея реших да се занимавам с изкуство. Тя ме поведе на опера, на театър, на концерти. Навремето е кандидатствала във ВИТИЗ, но заради идеологически грехове в родословното дърво я отсвирват. После започва да свири на цигулка и да играе в самодейните трупи на Харманли и Любимец. Рисува превъзходно - сестра ми Светлана е наследила дарбата от нея.
Татко дълги години е следовател в полицията. Искаше да го наследя - да стана ченге, детектив. След бала ми даде един конспект и каза: "Започвай го!" Това беше първият път в живота ми, когато отказах да се съобразя с неговото желание", връща лентата Шекерова. Тук и сега таткото се гордее с талантливата си щерка.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
