Любов към старината! Това е посланието ми към младите хора
Академик Иван Гранитски е роден на 24.12.1953 г. в София. Завършва журналистика в Софийски университет. Бил е главен редактор на редица авторитетни вестници, както и генерален директор на БНТ.
Създател е на издателство "Захарий Стоянов", главен редактор на списание "Везни", председател на Международна фондация "Гео Милев".
Автор е на над 50 книги - поезия, литературознание, литературна критика, изкуствознание и публицистика, детска литература, между които: "Време и художествени идеи", "Горящият храст", "Атлантида", "Клепоушко", "Крипта", "Мнемозина" - съвместно издание с проф. Иван Маразов - "Тракийският конник" и др.
За Иван Гранитски са писали авторитети като: акад. Антон Дончев, проф. Исак Паси, акад. Николай Хайтов, Любомир Левчев, Евтим Евтимов, Дамян Дамянов, , Димитър Танев, Лиляна Стефанова и др.
Доктор е на философските науки. Академик на Българската академия на науките.
Известният творец и общественик има преведени творби на руски, чешки, полски, сръбски, английски и немски езици.
Носител е на много национални награди, "Златен век - звезда" - Министерство на културата, Почетен знак на Президента на Република България.
- Сред кметовете има много патриоти
- Разполагаме с богата музейна структура
- "Бранд България" ни вади от блатото
- Ужасяваща неграмотност цари сред депутатите
- Обединителна енергия на народа ще събуди българския дух
- Скъпи приятелю, Иване, честито и съвсем заслужено ново академично отличие! Добре дошъл, акад. Гранитски в подкаста "Чудесата на България".
-Добре заварил в любимия вестник.
- Не са много каузите, които събират политиците, но факт е, че всички се подписаха да има догодина сесия на ЮНЕСКО в София. Означава ли това, че "Бранд България" може да бъде обединителна нишка?
- Да, убеден съм, че е така. Виждаме, че като че ли единствената обединителна идея е инициативата "Бранд България" и подготовката за сесията на ЮНЕСКО.
Спомням си специални броеве на "Стандарт" отпечатахте, за да популяризирате България. Издадохте и книги, почти няма град свързан с голямото наше културно наследство, в който вие да не сте били, да не се е организирала грандиозна научна конференция или кръгла маса.
Най-големите наши учени бяха представени с най-новите им открития. Георги Китов, Антон Дончев, Даниела Агре, Диана Гергова, Иван Маразов, всички, които са работели върху социализирането и опазването на българското културно наследство фактически са били мотивирани от тази ваша идея.
- Какво трябва да съдържа "Бранд България" - дали това да е Мадарския конник, розата или цялото ни наследство с неговото богатство?
- Трябва да откроим два важни раздела: първият е свързан с откритията на нашия приятел акад. Васил Николов в Провадия. Солницата е уникален обект.
Неолитът е едно от най-важните периоди, които ни правят може би първи в Европа и в света. Акад.Николов разкри и къщи в кв. "Слатина" в София отпреди повече от 9000 години.
Второто е тракийското наследство. Слава Богу, все още имаме добри археолози, които работят в тази насока въпреки държавата. Усилията на екипа Ви върху идеята за "Бранд България" може да подтикнат политиците към опазването и пропагандирането на нашето наследство, свързано с траките. То е колосално. Знаеш, ние сме четвъртата страна по богатство на артефакти след Италия, Гърция и Испания. Те обаче са на светлинни години преди нас в това отношение. Повече нямаме право като държава да занемаряваме тракийското културно наследство. Има запуснати тракийски могили, изоставени на иманярите.
Преди доста време в гробницата Четиньова могила край Старосел падна сводът. 15 години нашите държавници не можаха да намерят половин милион лева да го подпрат. Срамна работа!
- Ние, неправителственият сектор ще сме моторът на идеите. Какъв да бъде слоганът ни за ЮНЕСКО - "България - страна на чудесата" или "България - гордата земя на траките"?
- Да, и задължително трябва да има думата "памет". Неслучайно древните гърци са възлагали най-много на паметта за историята. От Омир и Хезиод през големите техни трагици всички говорят, почитат, съхраняват паметта за своя род. За племето, за полиса, за етноса и разбира се своята етническа история. Паметта за нашата история - дали е свързана с траките или с неолита, или с прабългарите и славяните, или с римската, с византийската наша история. Ние сме носители и преносители на посланията на поне на седем велики цивилизации, от които траките изпъкват. Така, че акцентът в слогана трябва да е върху паметта. Защото народ без памет за собствената си история няма и бъдеще.
- Смяташ ли, че имаме силата на фона на закриването на специалността тракология и поради факта, че все повече се говори как в нашето ДНК 90 % са прабългарите и славяните и нищо не е останало от траките? Впрочем, поздравления за поредицата "Мнемозина" и невероятните книги, които написахте заедно с проф. Иван Маразов.
- Да, смятам че тук ролята на БАН ще бъде все по-важна и значима. През последните години имаше няколко случая на благородни спомоществователи- господата Цоло Вутов и Петър Маджуков дадоха големи дарения именно през БАН за опазване на тракийското наследство. Надявам се още, че държавата ще подкрепи идеята за "Бранд България" да е с акцент върху траките.
Това е магична приказна история, която вашият екип може да подготви в един голям том.
- Задължително трябва да се включи и издателство "Захарий Стоянов".
- В тома, за който говоря, трябва да се бъде поместено част от огромното наше културно наследство, което обаче не цялото е социализирано. Ако минеш покрай Министерския съвет и Президентството ще видиш, че плочките на "Ларгото" са спукани. А трябваше да ги направят като стъклен тротоар както е в цивилизованите страни - хората минават и гледат отгоре. Изобщо, има някакъв елемент на мърлявщина.
- Абсолютно си прав! Обиколил си няколко пъти държавата, няма кмет когото не познаваш. Къде се къса връзката между държавата и местната власт, за не може това огромно културно наследство да превърне в туристически дестинации отделните региони?
- Това е страшен и фундаментален въпрос. Защото става дума за духовни пукнатини.
Нашият народ е отчаяно обеззверен. Затова като нация сме болни и оглавяваме отрицателни класации в Европа.
Доколкото говорим за кметовете, там се появяват сериозни управленци, патриоти и виждаме как общините им дърпат напред.
Според мен връзката се къса от централната власт. Виждаме колко некачествени хора са депутатите от последните няколко парламента. От 240 души едва ли има и 30 - 40, които знаят за какво са там. Останалите са маса, която гласува чинно. Понеже няма и образователен ценз. За да вземеш шофьорска книжка минаваш на психиатричен преглед, за да се види че не си луд. За депутатите такъв тест няма, няма и образователен ценз. Затова приемат калпави закони.
Ти им говориш за "Бранд България", за траките, но това за тях е висша геометрия. Ужасна неграмотност, плебейщини от горе до долу. Там пише "Съединението прави силата", там има всичко друго, но не и това.
- Сред депутатите има хора, които разбират от култура, но с това дамгосване помежду им хората с експертиза не могат да се изявят.
- Така е, по-умните и по-просветените са отвратени и омерзени.
Ето сега по време на кампанията за парламент вървят дебати по тв студиата. Дали кандидатите знаят какво е културното наследство?
Мисля си обаче, че обединителна енергия на народа, която е приспана и потисната, ще събуди българския дух.
- Със сигурност. Каквито и да са нашите управляващи ние в момента сме длъжни да развиваме образа на България. Защото ще дойде юни месец 2025 г., хора от цял свят ще ни посетят и ние ще трябва да им представим нашето материално и нематериално наследство. Библиотеките, музеите, специалистите трябва да работят съвместно с БАН и другите културни институции. За да се представим успешно. Тук трябва да отбележим и ролята на маестро Найден Тодоров, сегашният министър на културата, който успя да се пребори за домакинството на България, предвид че такова не е имало през последните 40 години.
- Да, за последните 30 години ние имаме най-добрия министър на културата.
- Може би след Вежди.
- Да и би трябвало Найден Тодоров да остане в следващото редовно правителство. Той е уникален творец и управленец.
- Ако през първите 6 месеца домакинството ни се управлява от един, а през следващите от друг, сами знаем какви резултати можем да очакваме. Затова се връщам към кметовете. Трябва да има пътища до паметниците на културата.
- Ето например кметове като Живко Тодоров на Стара Загора, Димитър Николов на Бургас, на Сандански Атанас Стоянов, на Петрич Димитър Бръчков работят със сърце и жар. Има и други достойни градоначалници. Трябва да направим всичко, за да се представим достойно.
- На първо място е необходимо да имаме общи кандидатури на ЮНЕСКО. Важно е да се обединим - дали ще е около провадийската Солница на акад. Николов, дали около Хераклея Синтика на проф. Людмил Вагалински, Пловдивската Базилика или Мелник, който е бил кандидат през 1984 г.
- Както в Странджа и в Бургаска област има нови обекти и публиката не ги знае.
Ние разполагаме и с богата музейна структура, където непрекъснато водят деца. Там те се зареждат с благотворна енергия. Ще научат кой е хан Аспарух. И без това учебниците ни по история са осакатени.
- Да продължим с темата за ЮНЕСКО. Какво се е случвало през 1984 година, когато сме били домакини на асамблеята и всъщност заради това е бил е построен НДК?
- Да, тогава бяха живи велики хора като Александър Фол, Божидар Димитров, плеяда от писатели и художници- Любомир Левчев, Светлин Русев. Те бяха председатели съответно на
Съюза на писателите и на Съюза на художниците. Левчев и Русев бяха хора с огромен обществен размах и авторитет. Имаше държава, която ги подкрепяше в съзиданието. Докато днес държавата я няма. Сега е моментът в бюджета за догодина да се гласуват петдесет, сто, двеста милиона, което е нищо. След като сме дали един милиард грешни пари през последните две години за избори, какво са 200 млн. лв.?
- Говорите за 1984 г. Малко преди това в киното са започнали да реализират най-големите исторически филми - и документални, и игрални.
- Акад. Людмил Стайков! Това е гениален наш режисьор, който още работи с много силна енергия. Сега има преработен вариант на филма му за Аспарух, но поради някакви чиновнически идиотщини и разпоредби той не може да излезе на широк екран.
Няколко поредни министерства на културата отказват да помогнат и аз не разбирам каква е причината. Заедно с акад. Стайков ще се срещнем с министър Тодоров и се надяваме, че продукцията занапред ще може да се гледа от милиони българи.
- На фона на хърватските крале ние какво правим?
- Не само хърватските, ами турците и румънците?
- Да, да ние буквално изоставаме. Затова казвам, че пред голямото събитие на ЮНЕСКО трябва да представим и част от нашата документалистика.
-Като познавам твоята енергия, ти си "шило, което в торба не стои" в хубавия смисъл на думата. Ще ги ръчкаш, ние ще помагаме.
И по линия на БАН, на Съюза на писателите, на Съюза на българските художници, на Съюза на композиторите, заедно с писатели, кинематографисти и журналисти трябва да направим няколко инициативи.
В творческите съюзи има запалени хора, ректорите на университетите по изкуствата също ще се включат.
- Да, аз ще им съдействам да влязат в работната група по подготовката за ЮНЕСКО.
- Ще трябва да облъчим и следващия премиер, както и министъра на образованието, за да се включи мощно държавата.
- Как ти изглежда в момента политическата ситуация в България?
- Имах нещастието да бъда депутат 20 дни в най-късия парламент и видях отвътре какво се случва. Песимизмът и скептицизмът ми се задълбочиха.
Любими са ми стиховете на Вазов : "Но нищо, те ще паднат честно, без страх, като шепа спартанци под сганта".
- Смяташ ли, че имаме шанс за някакво ново Възраждане, за ново начало, за път различен от безвремието, което преживяхме през последните четири години?
- За съжаление, след изборите не очаквам да се сдобием със стабилно правителство. Струва ми се, че напролет ще имаме нови избори. Трябва да рабатим с хората, които са тук. С маестро Тодоров. Защото изборите идват и си отиват, България остава!
- Проблемът единствено е, че по време на служебно правителство не може да имаш дълъг хоризонт или дългосрочна стратегия.
Има нещо, което мен повече ме тревожи от липсата на постоянен кабинет, а това е, че в последно време си тръгнаха като че ли едно голямо поколение от учени, писатели и историци. Кой идва след тях? Въпросът ми е дали тези великани не успяха да обучат учениците си или безвремието на прехода просто ги уби?
- И двете неща, които казваш са верни. На мястото на тези велики хора, които споменахме, неотдавна си отиде и Иван Димов - един изключителен художник, Иван Вукадинов също. Това са вселени и след тях идва пустота.
Има талантливи художници и писатели, но не в този мащаб.
Антон Дончев обичаше да казва, че живеем във времето на Армагедон - последната битка между добро и зло, светлина и мрак. Кой ще надделее зависи от нас!
Аз все пак вярвам, че любовта прогонва страха, че мекото е по-силно от твърдото, че водата побеждава камъка, че любовта побеждава омразата. Братолюбието, добросърдечието, добрата енергия ще са водещи и ще се измъкнем от окаяното си положение.
Сами трябва да напуснем блатото.
- Както каза Папата на последната обща молитва, която беше в Брюксел преди няколко дни: "Дяволът вече е тук!". Въпреки всичко ние ще продължим да се опитваме да го изгоним.
Какво е твоето послание към младите творци, какво би им казал?
- Любов към старината, не само заради консервативни, сантиментални представи, а заради това да опознаят себе си. Познаването на самия себе си, на историята, на собствената душевност ще ги направи щастливи.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
