Най-малкият град в България (208 души), Мелник, е скътан в южните склонове на Пирин, сред пясъчни пирамиди с причудливи форми. Намира се в община Сандански, област Благоевград, на 175 км южно от София и само на около 30 км от границата с Гърция. Намерените при археологическите разкопки находки от античността свидетелстват за многовековната му история.
Първите писмени сведения за крепостта Мелник се отнасят към началото на XI век. Първите заселници на територията на съвременен Мелник са били траките и по-точно тракийското племе Меди, от което произлизал легендарният бунтовник Спартак.
Няколко века по-късно на тази земя са живели римляни. Това доказва древноримски мост, който и до днес е запазен в град Мелник. Славяните, които впоследствие са населявали тази територия, са нарекли тяхното селище Мелник заради околните пясъчни пирамиди. Името идва от славянската дума „мел”, която означава бяла глина, креда.
През XVIII в., в епохата на Българското възраждане, градът се изправя за нов живот. Мелник се превръща в цветущ, значителен по размери и население град, с голям пазар. Местните търговци продавали стоката си в Будапеща, Виена, Генуа, Венеция. Мелник се прочул в цяла Европа и с хубавото си вино, с което се слави и днес.
Като център на духовен живот в региона се утвърждава Роженският манастир, намиращ се на 5 км източно от Мелник. Той е най-големият православен манастир в Пиринския край. Манастирът е сравнително добре запазен и до днес и всяка година се посещава от много туристи от различни страни. Манастирският празник е на 8 септември, когато хора от целия регион се събират да участват в празненствата.
По време на османското владичество Мелник е бил голям административен център. В града съществувала турска казарма, която извършвала своите административни функции в т.нар. турски конак – тогавашното полицейско управление. Тази сграда е запазена и до днес. Тя се намира в центъра на град Мелник срещу градската библиотека.
От епохата на Възраждането са и най-ярките архитектурни паметници, свидетелстващи за икономическия подем на града по това време. Една от най-старите къщи на Балканския полуостров е Болярската къща (обявена за архитектурен паметник в бр.32 на Държавен вестник от 1965 г.), която е била резиденция на деспот Алексий Слав.
В средата на XIII век част от нея е опожарена и разрушена, а през следващите векове е възстановена и преустроена. В края на XVII век е порутена в някои сектори, но в началото на XVIII век претърпява основно преустройство, свързано с изграждане на тавански етаж и часовниковата кула, просъществувала до началото на XX век. Обектът може да бъде разгледан само отвън, тъй като текат реставрационни работи.
От някогашния прочут град с население от 7-8 хил. жители, с около 1300 жилищни сгради, днес Мелник е най-малкият град на България с около 208 жители.
Сам по себе си градът представлява забележителност със сгушените си една в друга старинни бели къщи, разположени сред уникалните пясъчни образувания, известни като Мелнишки пирамиди. Най – известната от тях е Кордопуловата къща, най – голямата на Балканите от възрожденския период.
В нея е уредена изложба на мелнишка изба, издълбана във вид на тунел в скалата, с експонирани огромни бъчви за съхраняване на мелнишко вино, което посетителите могат да дегустират на място. Градският исторически музей се помещава в Пашовата къща. В Мелник е най – старата запазена къща в България – Болярската.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
