Христо Попов: Обувките на тракийска принцеса са сред големите находки през 2024 г.

Парите за археология бяха записани в бюджета като капиталови разходи. Тази глупост трябва да бъде поправена, казва в специално интервю пред вестник СТАНДАРТ доц. Христо Попов, директор на НАИМ-БАН

Трябва да има някаква добронамереност и опит за съгласие в полза на обществото, а не на една или на друга партия. Това каза директорът на НАИМ-БАН доц. Христо Попов в най-новия епизод от подкаста на "Стандарт" "Чудесата на България". Издателят и главен редактор на медията Славка Бозукова разговаря ексклузивно с доц. Попов за успеха на българската изложба в ъв Вила "Гети" в Лос Анджелис, за Бранд България и обединените усилия на археолозите от балканските страни за представяне на общото ни културно наследство.
Ние, учените, винаги сме били една или няколко стъпки преди политиците. Нека, ако може да вземат пример от нас, защото когато има разбирателство има и добри крайни резултати, каза доц. Христо Попов. Той има магистърска степен по история, специализации по стара история, палеобалканистика, тракология и археология в СУ "Св. Климент Охридски". Бил е стипендиант на Австрийската програма за академичен обмен през 1999 г., на фондациите "Херти" и "Александър фон Хумболт" (стипендия за млади учени "Роман Херцог"). От декември 2018 г. е директор на НАИМ-БАН. Специалист е по селищна археология и по археология на минното дело и използването на минерални ресурси през различни исторически периоди. Доц. Попов от години проучва най-стария златен рудник в Европа Ада тепе край Крумовград, бил е научен ръководител на проучванията на различни други археологически обекти. През 2016 г. доц. Попов е избран за член-кореспондент на Немския археологически институт.

Странджа, Средна гора и Източните Родопи може би пазят златни рудници, по-стари от Ада тепе
Разкритата от Хитко Вачев църква в Търново разказва за края на второто българско царство
Политиците могат да вземат пример от нас, учените - ние постигаме разбирателство
Вълчитрънското съкровище е със злато от три находища
Археологическият сезон бе богат на находки и проблеми
Разказът "Бранд България" започва с хората - от праисторията до днес

- Доц. Попов, да започнем с нещо, което ни донесе голямо национално самочувствие в безвремието, в което живеем - изложбата в музея "Гети". Разпознават ли американците една такава малка, но древна страна като България?

- Музеят "Гети" със сигурност е място, където може да бъде оценено доколко стойностно е едно културно наследство. Изложбата е плод на сериозни усилия от 7 години. Първите разговори бяха проведени през 2018 г., минахме през редица перипетии. На 3 ноември официално във Вила "Гети" беше открита изложбата, имаше повече от 500 гости. Вицепрезидентът Илияна Йотова и министърът на културата Найден Тодоров бяха сред официалните лица. Но за мен беше особено приятно да споделим изложбата с нашата голяма българска общност в Лос Анджелис.

- Какво най-вече ги впечатли, освен спомена за България? Тракийското злато, главата на Севт III или нещо друго?

- Тракийските съкровища, главата на Севт III, материалите от могилата Голяма Косматка. 14 български музея участват. Колкото и нескромно да звучи НАИМ-БАН бе основният организатор и координатор на цялата тежка логистична дейност. Заедно с Министерството на културата подписахме тристранен договор с Вила "Гети". Някои от експонатите бяха реставрирани преди да пътуват. Имаше сериозна предварителна дейност. И, разбира се, работата по големия каталог, който буквално няколко дни преди откриването на изложбата пристигна в Лос Анджелис.

- Да го покажем на зрителите...

- Изключително позитивно за мен е, че тази изложба бе общо дело. Много често казваме България, българските земи, за мен е важно да бъдем представени, ние самите да имаме самочувствието да се представяме в общоевропейски контекст. Без излишна скромност можем да кажем, че българският принос в изложбата е над 80%. Но в нея участват и Националният исторически музей от Букурещ, Лувъра в Париж, Метрополитен в Ню Йорк, Бритиш мюзеум в Лондон и разбира се, самата Вила "Гети" с някои интересни и важни паметници, които се съхраняват в нея.

- Какви са първите отзиви?

- Колегите от вилата ни изпратиха някои предварителни медийни отзиви и оценки - изключително позитивни. Ефектът е "уау". Но за мен е хубаво, че освен от широката публика има изключително позитивни отзиви от специализираната аудитория - историци и археолози.

Пак казвам, не беше кратък пътят, който извървяхме. Това е огромен труд на стотици хора, свързани с реставрация, администриране, подготовка на документи, логистика по транспорт, изготвяне на застраховки. Изрично се настояваше да участва прословутата стела на Дейнес от некропола на Аполония. Тя за първи път напуска пределите на страната и беше сериозно предизвикателство, логистично. Първо беше реставрирана, но след това трябваше да решим как да се случи транспортирането й.

- Разбрах, че е имало проблеми с главата на Севт III, с окото му, което не е добре закрепено или това са само журналистически спекулации?

- Не, по скоро са спекулации. Със Севт III никакви проблеми не е имало. Бронзовата глава посещава Лос Анджелис за втори път. Тя е основен акцент, заедно със съкровищата от Панагюрище, Вълчитрън, Рогозен, от Могиланската могила, материалите от гръцките колонии Месамбрия и Аполония и разбира се, Дуванлийския некропол, да не го забравяме.

- Пожелавам голям успех изложбата. Споменахте, че тя е плод на общите усилия на музеите от балканските страни. Да отворим темата Бранд Балкани. В предстоящото българско домакинство на 47-ата сесия на Комитета за световно наследство на ЮНЕСКО тук ще дойдат много светила. Бихме могли да представим региона с уникалното ни наследство. Кои са не само старите, но и новите чудеса на Балканите? Сега говорим за Хераклея Синтика, Солницата в Провадия. Как да продължим?

- Труден въпрос, който изисква дискусия и то не от един човек. Със сигурност вашата инициатива да се премине към едно малко по-високо ниво от Бранд България към Бранд Балкани, си заслужава усилията и е правилна като стратегия. Балканите винаги сме си имали своите проблеми да се разбираме едни с други, разделени на много малки държави и малки общности, като всеки дърпа чергата към себе си. От друга страна забравяме много често, че обединени, с общи усилия, резултатите биха били далеч по-добри и по-положителни за всеки един от нас. Балканите са люлка на европейската цивилизация открай време, като тръгнем от праисторията - първите земеделци, първия метал на не само на Балканите, но и в Европа изобщо. Първото злато в света...

- То е в България...

- В България, разбира се, но всъщност ранната металургия, която се развива тук на територията на днешна България и днешна Източна Сърбия, Прикарпатието на Румъния... Това са основните райони, които със своите природни ресурси, своето богатство и добри климатични условия са дали възможността на тогавашните хора да развият икономика и да постигнат нещо повече от хората, които са живеели в други части на Европа по това време. На практика можем да обединим това общо културно наследство.

Балканите винаги са били кръстопът, район, който е създал и много проблеми, но и мястото, на което се случвали иновации и нови открития.

- Исках да ми кажете още малко за балканската археология и за проектите, които оттук нататък предвиждате да направите с колегите си от региона. Както казвате, политиците може и да не си говорят с нашите съседи, но вие, учените, показахте обединение, което е достатъчно обнадеждаващо.

- Да, точно това се опитваме да правим. През последните години имаме с археологическите институции, музеите, буквално на всяка една от съседните държави, отлични взаимоотношения.

- Кой е новият проект?

- През пролетта на 2025 година трябва да бъде извървян пътят, за да бъде направена последната стъпка от проекта "Требенище", който беше представен първо в Скопие после в София миналата година. Сега трябва да бъде представен в Белград по време на европейската среща на археолозите, която ще се случи догодина в Белград през лятото.

- Този обект от праисторията ли е?

- Требенище е некропол от късната архаична, ранната класическа епоха, открит на северния бряг на Охридското езеро, проучван и от български археолози, в случая Карел Шкорпил, и от сръбски археолози - професор Никола Булич през 30-те години на миналия век, и от колеги по време на Титова Югославия от тогавашната република Македония - Владо Маленко и Васил Лахтов. Материалите от този некропол бяха представени в общ контекст заедно от екипите на трите институции, плюс музея в Охрид. Но трите национални археологически музея бяха представени заедно, за да покажем, че можем да работим заедно. Имаме с колегите от Северна Македония, буквално преди две седмици, едно супер ново откритие - изключително богат гроб с бронзови съдове, златни апликации, въоръжение от същия период...

- Къде?

- Корошища, на 3 км от село Требенище, където в края на Първата световна война е открит първият некропол. Буквално тази есен преди две седмици беше открит още един гроб от подобен некропол, същия културен кръг. Идеята е да продължим. Ние ще предложим на колегите, миналата седмица бях на работна среща в Северна Македония, експерти по геофизика, географски информационни системи, работа с недеструктивни методи. Тази седмица предстои те да върнат визитата. Ще има серия от лекции и доклади, свързани с постижение на археологията в република Северна Македония от 15 колеги от различни институции, музеи, университети от цялата страна. С колегите от Румъния сме си говорили много пъти - има желание от страна на д-р Оберлендер, директорът на Националния исторически музей в Букурещ, което ние споделяме, да се направи една хубава обща тракийска изложба с материали от България и от Румъния, която да гостува в Букурещ може би след 2-3 години. Ние пък имаме желание да върнем тук при нас като гостуваща изложба, една хубава изложба за златото от тт хилядолетие преди Христа, от бронзовата епоха, тъй като и в България с Вълчитрънското съкровище, но и в Румъния на левия бряг на Дунав и в цялата Карпатска област има огромно количество находки от този период, които могат да бъдат представени. Засега водим предварителен разговор с подкрепа от Природоисторическия музей във Виена, тъй като от времето на Хабсбургската монархия някои от важните находки от територията на днешна Румъния се намират там. Би могло да стане общ формат, който да представим през 2026 г.

- От изложба на изложба, да се върнем изложбата за Провадия-Солницата, която дори удължихте като времетраене в НАИМ. Има ли завишен интерес към праисторията или само към Солницата?

- България има огромно количество обекти от праисторията освен Солницата в Провадия. Благодаря, разбира се, на усилията на екипа на акад. Васил Николов през последните 20 години. Виждаме как когато се работи целенасочено, последователно на един обект, нещата се случат, а не да се работи на парче. Но Мурсалево е също един обект, който проф. Николов самият проучва по време на спасителни разкопки. Аз бих се радвал за този обект да доживеем и ние с вас времето, когато ще видим един музей на място, който е свързан с този изключително важен и много хубав обект от ранния неолит по долината на средна Струма. Той може да бъде съпоставен като значимост или като начин на представяне с музея на неолитните жилища в Стара Загора. Но тогавашните ръководители в Стара Загора са оценили значимостта на това откритие и са променили проекта за болницата на цяла Стара Загора...

- През 60-те години на миналия век...

- Да, ръководството на окръг Стара Загора си е дало сметка, че това, което излиза, е изключително важно и трябва да се предприемат съответни държавнически стъпки. След като преди повече от 50 години е било възможно, не виждам защо да не е възможно и в наши дни, даже още по-възможно трябва да бъде.

- Проучвате Ада тепе, сега се подновяват разкопките и на Ай бунар. Едни от хората, лаиците, казват, че това са били едни древни хора, примитивни. Вие обаче отговаряте: те са имали технология за рудата на много високо ниво. Къде е истината?

- Да, бих потвърдил това, което съм казал през годините. Имаме възможност да проучваме бита, ежедневието на хора, които са били в технологично отношение за времето изключително напреднали. Живеели са, оцелявали са благодарение на своите добри професионални познания и умения. За самото Ада тепе се радвам, че успяхме да стигнем до възможността да представим един малък, но доста съдържателен музей в Крумовград - Музей на златото.

- От първия златен рудник на Балканите, да се похвалим отново.

- Да, от най-ранния златен рудник на Балканите. Аз съм сигурен, че един ден ще се намерят и по-ранни, но на този етап палмата на първенството, ако можем да се пошегуваме, държи Ада тепе. Но ако се опитаме да разсъждаваме с оглед на крайните резултати, на крайните продукти - това, което виждаме във Варненския халколитен некропол като изключително напреднала ранна технология на обработка на цветни метали, разбирайте мед и благородни метали - злато, то тогава няма как да не е позволено да си направим хипотезата и да предположим, че в нашите земи някъде има следи и от тези по-ранни периоди от добива на метали в други части на днешните български земи. В това отношение Странджа, Средна гора, Източни Родопи са едни от кандидатите това нещо рано или късно да се случи.

- Къде са изкопавали златната руда и за къде е била транспортирана?

- Специално за Ада тепе има много хубави резултати от изследването не само на златната руда, но и на предметите, които са открити, свързани с чужд, импортен произход. Възможните дестинации на юг са две най-малко. Едната е района на Троя и островите до Троя, западно на малоазийското крайбрежие, а другата е в района на Тесалия, на Волос. Но самото Ада тепе поставя и други загадки или интересни въпроси. Материалът, от който е направено Вълчитрънското съкровище, произхожда от най-малко три различни източника на злото, тоест от три различни находища. И едно от тях дава много близки съвпадения с района на Крумовград, не точно Ада тепе, но златоносните реки около Ада тепе, което показва, че златната суровина като краен продукт е можела да има предишни дестинации на разпространение и на север, не само на юг, където са развитите цивилизации - Средиземноморието, Троя, Микена...

- Така е, за наша радост. Да поговорим и за археологическия сезон, защото това е голяма гордост. Коя за вас е да кажем най-голямата загадка? Или, ако не правим по- по- най, кои са най-ценните неща, които вие бихте обобщили?

- Изпращаме един изключително богат на открития археологически сезон. Но ще си позволя след това да кажем - богат и на проблеми. Нека да започнем с позитивното. Имаме изключително добри и стойностни открития. Не само като находки, но и като резултати, свързани с информация за един или друг археологически обект.

Трябва да отбележим откритията на проф. Вагалински в Хераклея Синтика, двете статуи, но не само. Той доби нова информация за живота в града. Бих отличил, разбира се, това, което колегата Хитко Вачев прави в Търново - новата църква, която открива.

- Защо тя е важна?

- Защото ни разкрива новa информация за живота и за края на второто българско царство по време на завоеванието на държавата на Иван Шишман от османските турци в края на ХтV век. Тази църква ни дава нова информация за това колко духовно богат е бил животът на средновековна България. И за съжаление какво сме загубили. Разбира се, откритието на колегата Даниела Агре в Тополовградско също е за отбелязване - двете тракийски могили. Първо беше гроб от късната елинистическа епоха от тт век пр. Хр. Изключително богат гроб на воин от тази епоха. И разбира се, новите открития отпреди няколко седмици от един дамски гроб. Имат невероятни неща. Не само златото и среброто са водещи. В момента имаме редкия шанс благодарение на колегата Агре да видим на живо как са се запазили едни изключително луксозно и качествено направени обувки от кожа, везани, благодарение на средата, в която са били. Те са оцелели и сега умуваме над възможностите как те да бъдат реставрирани по най-добрия начин. Защото голямата отговорност е да съхраниш артефактите.

- Да не забравяме и Урвич с голямо откритие за малката принцеса...

- Да. Но освен планираните разкопки, да не забравяме и спасителни такива, които тази година имат много сериозни и добри резултати. Мога да направя анонс за изключително богат гроб от ранната бронзова епоха, открит в района на село Блъсково, между Провадия и Каспичан, по трасето на едно от разклоненията на газопровода на поредния инфраструктурен проект на "Булгартрансгаз". Също така една могила, която колегата Владимир Славчев от Варненския музей проучва. В нея има огромно количество прекрасни находки - стъкло, една колесница.

- Казахте, че сезонът е бил богат и да проблеми. Кои са най-наболелите?

- За съжаление през тази година, въпреки усилията на НАИМ-БАН и на Съвета за теренни проучвания при министъра на културата и на екипа на министерството на културата, до голяма степен сесията към Министерство на културата беше провалена. Не упреквам нито министъра, нито зам.-министрите. Това, което казвам, не е насочено срещу тях. По-скоро е една горчива констатация, с която те са абсолютно наясно. Изключително погрешно и бих казал глупаво бе решението от края на миналата година средствата за теренни археологически проучвания да бъдат вкарани в разходите, които се контролират и одобряват от министерството на финансите. Това е изключително утежнен механизъм, който доведе до огромно за забавяне. Кандидатстването със списването на проекта, одобряването от министерство на културата, сключването на договора, издаването на разрешението, разрешаването от министерството на финансите, тези разходи да бъдат направени, гласуването от министерски съвет и връщането на цялата процедура обратно в министерство на културата отнема почти 8 месеца, за да работят колегите 3 седмици до 1 месец в годината.

- Това доведе до факта, че в началото на декември археологическият сезон не е приключил. Доц. Бони Петрунова, например, и в момента е на терен.

- Да. Вижте, първо не трябва да се работи на парче. Никой в гилдията не е против да има стратегически обекти, но те трябва да бъдат посочени по ясни правила. Разбира се, нито старите български столици, нито Хераклея Синтика, нито Провадия-Солницата, нито римският лимес или гръцките колонии по черноморското крайбрежие биха останали без финансиране. Но ни трябва работещ механизъм и ясни правила. Да се каже - държавата има приоритет за експониране, социализиране, представяне пред туристите и търсене на някакъв краен туристически продукт, затова ние приоритетно финансираме тези обекти.

Многократно повтаряме, че се кандидатства на парче - година за година, сезон за сезон, месец за месец. Кандидатстване 8 месеца, за да работим един. Необходимо е да бъдат променени правилата, така че да може да се кандидатства за 3-4 години финансиране, тоест - да има възможност за утвърдено държавно финансиране за по-дълъг период от време, в който да може да се направи планиране. Не да работите през зимата, защото тогава са дошли парите.

- Чест прави на министъра на културата, че тези предложения ги е взел под внимание и е направил стратегия, според която първо да има дългосрочно финансиране и второ - да има специална комисия от експерти, която да решава кои да бъдат обектите и по какви критерии.

- Най-елементарното, което може да се направи и то не изисква абсолютно никакви усилия, е при гласуването на държавния бюджет средствата за теренни археологически проучвания да бъдат не в капиталови разходи, което ги прави на практика неизползваеми през годината, а в бюджета министерството на културата, както е било години наред.

Ако ми позволите да кажа нещо към нашите политици. Трябва да има някаква добронамереност и опит за съгласие в полза на обществото, а не на една или на друга партия.

Ето един положителен пример - имаме добра новина от Българска академия науките, първата дама председател в 155-годишната история на БАН. Много добър професионалист, човек, който е заслужил уважението на гилдията, който има качества и е показал, че може. Ние, учените, винаги сме били една или няколко стъпки преди политиците. Нека ако може да вземат пример от нас, защото когато има разбирателство има и добри крайни резултати.

- Благодаря Ви за този съвет, дано политиците го чуят. Бих искала да завършим нашия разговор отново с Бранд България. Ние казваме, че това е наративът, който представя нашата страна от хилядолетието до днес с цялото материално и нематериално наследство, бранд, който да ни превърне в лидерска туристическа дестинация на база нашата културна съкровищница - третата по големина в Европа. Вие как бихте започнали този разказ за България, там - в праисторията?

- С хората. С тяхната съдба, с тяхното ежедневие. Знаете ли, на тях в никакъв случай не им е било по-лесно. Ние обичаме като нация да се оплакваме, да мрънкаме. Много често забравяме, че това, което се е случило в нашите днешни български земи, на Балканите, много често е било доста тежко от историческа гледна точка, негативно, със сериозни последици за една или друга общност. Но хората, които са живели тук, винаги са намирали възможност да оцелеят, да погледнат напред, да изработят своята житейска мъдрост за това какво е важно в житейски и в човешки план. Може би да започнем оттам. На тези земи хората винаги са оцелявали. Смея да се надявам, ще продължават да го правят.