- Царската гробница с кариатиди - най-впечатляващата от времето на траките
- Древни ритуали около саркофага на духовния учител Демир баба
Археологическият резерват "Сборяново" е създаден през 1988 г. и е разположен на двата бряга на р. Крапинец, в района на селата Малък Поровец и Свещари, в близост до град Исперих. Името му произлиза от събор, място на което години наред се събират хора от различните етноси в района на традиционни срещи, курбани и поклонничество. В резервата "Сборяново" са регистрирани над 140 археологически и културни паметници от праисторията, античността и средновековието. Първите археологически разкопки тук са направени от Геза Фехер през 1934 г. Повратен момент обаче е откриването през 1982 г. на Тракийската царска гробница с кариатиди в Гинина могила от екип ръководен от ст. н. с. Мария Чичикова.
Това е началото на многогодишни проучвания на десетки от обекти. Поколения археолози и историци години наред изследват концентрираните на това място селища, светилища и некрополи с хилядолетна история. Днес, от дистанцията на времето, може смирено да благодарим за приноса на всеки един участник в дългогодишния изследователски процес. А когато искаме да се пренесем във времената на траките, преди всичко трябва да си спомним думите на Помпоний Мела: " ....варварите траки презират смъртта поради някакво естествено внушение на мъдростта...... едни от тях вярват, че душите на мъртвите не загиват и стават по-щастливи отколкото приживе. "Това тяхно разбиране за живота и смъртта е сложило отпечатък върху облика на цялата им култура. То определя особеното място на паметниците, свързани с пътя на душата към отвъдното - от гробовете, гробниците до величествените надгробни могили.
Царската гробница с кариатиди
.jpg)
без съмнение е един от най-впечатляващите археологически паметници на територията на България. Открита е през 1982 г. при проучването на Гинина могила. През 1985 г. тя е обявена за паметник на световното културно наследство под егидата на ЮНЕСКО. Гробницата се състои от три помещения, подредени асиметрично, покрити с полуцилиндрични сводове. Открит каменен коридор отвежда към предгробна, странична и гробна камери. Следвайки духа и модата на елинистическата архитектура гробницата има богата пластична и живописна украса. В гробната камера в рамките на дорийска колонада са вместени десет кариатиди (статуя на облечена женска фигура, която има функцията на колона). Те сякаш носят небесния балдахин над погребания владетел, който като херос (полубог) се отправя към отвъдния свят. Върху задната стена на гробната камера, в полето под арката, е нарисувана сцена, представяща хероизацията (обожествяване) на владетеля. В центъра на композицията са владетел и богиня, която му поднася златен лавров венец. В процесията участват четири прислужници носещи съдове и аксесоари и двама оръженосци с копие, меч и щит. В гробната камера са разположени две каменни легла. По-голямото от тях, предназначено за владетеля е било отделено като свещено пространство чрез наискос. Трите каменни крила, които го затварят са граница между живота и смъртта-порта, през която царят след смъртта си продължава да е пръв сред първите. Гробницата е изградена най-вероятно за гетския владетел Дромихайт и неговата македонска съпруга. Част от гробните дарове са керамични съдове, накити, елементи от въоръжение и др. В гробницата и могилния насип са документирани останки от жертвени животни (коне, кучета, прасе и др.). В сърцето на резервата се намира
столицата на гетската династия
Върху плато, заградено от три страни от меандрите на река Крапинец, е създадено укрепено селище на важен кръстопът и до мощни карстови извори. Това способства за бързото му израстване през първата половина на III век пр. Хр. в голям град, с площ над 30 ха. Освен цитаделата на платото и квартала с резиденцията на царската фамилия и висшите аристократи (Basileia), градът имал квартали по южните и северните склонове на платото, както и в долината на реката. В хода на археологическите проучвания са открити останките на работилници за керамика, за изделия от благородни метали и желязо, кост и други.
Монетните находки и съкровища са свидетелство за ролята на града като голям икономически център на региона. Виното, зехтина, вносната керамика и други стоки на лукса - благовония, теракоти, стъклени изделия, пристигали с плоскодънни съдове от големите центрове на континентална, островна и малоазийска Гърция - Атина, Коринт, Менде, Тасос, Родос, Книд, Хиос и други, както и Синопе, Хераклея и Херсонес в Черно море. Впечатляващите характеристики на града и източния му некропол, с царската гробница с кариатиди и другите монументални гробници с богати погребения, са основания той да бъде идентифициран с Хелис, столицата на гетския владетел Дромихайт, отвел в града пленения заедно с войската му Лизимах, наследник на Александър Велики. Унищожително земетресение във втората половина на 40-те години на III в. пр. Хр. обяснява изчезването на града от античните извори.Край свещения извор "Петте пръста", в средата на седмоъгълно помещение - тюрбе е разположен саркофагът на духовния учител, водач и светец за мюсюлманската общност на алианите - Демир баба. В превод наименованието на
Демир баба теке
означава "обител на последователите на Железния баща".Изграден е в чест на историческата личност Хасан Демир баба Пехливан, който е живял през XVI в. И днес се помнят думите му "Ако търсиш Бог, иди, потърси го у човека! "Това място построено върху останките на тракийското светилище от I хил. пр. Хр., се почита от хора с различни религиозни вярвания и за него се носят много легенди. То е известно с древни ритуали, които все още се извършват за здраве и благоденствие.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
