На сцената той е достолепен, безупречен и елегантен, изключително концентриран, изцяло завладян от чувствената музика, която излиза изпод ръцете му. Но когато изпълнението свърши, виртуозният пианист Георги Черкин облича кожените дрехи и яхва мотора си. Обича да се забавлява с приятели, да пътува и по-често не слуша музика.
Черкин се запалва по моторите още докато учи в Академия "Санта Чечилия" в Рим. Във Вечния град повечето млади мъже и жени се придвижват със скутери. "Там са се научили, че това е по-ефикасният начин. Моторът е по-екзотичен за България. Може да бъде екстремно, но няма опасност, ако човек има бързи рефлекси, съобразителност и да внимава за другите", казва виртуозът. Той заминава на 19 за това първо в живота си голямо пътуване. "В началото всичко е трудно. Но аз мечтаех да съм по-самостоятелен - защото само тогава си по-независим", казва Черкин. В Рим той неочаквано открива може би най-голямото вдъхновение за изгряващия творец - да гледа и да слуша някои от най-добрите музиканти на планетата. "Разбрах какво е световното ниво. Вече и България се отвори, но навремето не беше в толкова сериозна степен. Сега живеем в съвсем различна информационна сфера. Но там имах възможността да усетя атмосферата на град с уникална международна култура", споделя Черкин
Софиянецът носи името на своя дядо, големият композитор Георги Златев-Черкин. Неговата пиеса "Севдана" е от най-емблематичните произведения, изпълнявано и до днес по цял свят. Тъй като той умира, малко преди наследникът му да се роди,
младият пианист познава дядо си само задочно
по неговото наследство и музика, по традициите, които завещава в семейството. В съзнанието му е запечатана картината как баба му седи на стол, докато той се упражнява, и му разказва за дядо му. Още преди да тръгне на пиано, Черкин младши започва да търси във всекидневието тризвучия и хармонии. "Едно дете не може да избира само, то може само да покаже предпочитание - и след това зависи от родителите си", казва виртуозът.
Наскоро Черкин свири свой любим концерт - номер 2 на Рахманинов. Именно с него започва кариерата му в зала "България". През 1996-а, тогава е точно на 20, е поканен да свири заедно със Софийска филхармония под палката на Емил Табаков. "Усещането беше прекалено абстрактно. Всичко ми беше за първи път - чувството да излезеш в голяма и престижна зала с оркестър, с камери... Много силна емоция. Сега нещата са по-улегнали. Винаги има адреналин преди излизането на сцената, но човек знае с какво се сблъсква", коментира пианистът.
Черкин е една от четирите ръце в уникалния за България, а може смело да се каже - и за света, проект "Джазът среща класиката". Ангел Заберски и Живко Петров, двама изключителни джазмени, се изправиха срещу класиците Иван Янъков и Черкин, за да свирят за първи път заедно музика, която никога не е изпълнявана в подобен формат. Концерти на четири рояла се правят, но обикновено са само класика или само джаз. Българският квартет пожъна успех и в лондонската зала "Кадоган хол", където участва в концерт по случай 24 май. "Всички мислехме, че проектът е дързък, тъй като сме различни музиканти, но още на първата репетиция разбрахме, че мислим по сходен начин и бързо се сработихме. Всеки от нас може да свири донякъде и другия стил", признава Черкин. Все пак неговият баща е в света на попа и джаза. Но самият той
никога не би заменил класиката
Черкин внук вече има свободата да приема или да отказва предложения за концерти по света. Бил е аплодиран в прочутите зали Palais des Beaux Arts в Брюксел, Auditorium в Рим, Convention Centre в Окинава, Seoul Arts Centre в Сеул, Musikhalle в Хамбург, Kaufmann Concert Hall в Ню Йорк. Случвало се е и да отказва, например, когато му се налага да научи за две седмици Прокофиев №2, един от най-трудните концерти в историята, който по принцип би му отнел година.
В момента Черкин се е посветил на донякъде хоби, донякъде работа - разработва ниша за оркестрация на известни клавирни пиеси. Симфонизация - термин, който той изобретява и означава придаване на симфоничен звук към солово изпълнение. Например "Лунната соната" на Бетовен звучи в аранжимент и за пиано, и за оркестър, оригиналът не се променя, а само се добавя колорита на трупата. Преди пет години Черкин представи и дванайсетте пиеси от "Годишните времена" на Чайковски, които по принцип са за соло пиано, но бяха изпълнени с оркестъра на Класик ФМ радио. Черкин пише и филмова музика. "Тя синтезира всичко най-хубаво, измислено до този момент от различни композитори - сентенцията на цялата световна музика досега. Концентрира се в нещо много семпло", казва той. На 28 октомври с цигуларя Светлин Русев ще представят атрактивна програма с филмова музика и класически пиеси в концерта "Кино и класика" 2, в който ще участва и Оркестърът на Класик ФМ радио с диригент Григор Паликаров. В зала "България" ще звучат пиеси от "Списъкът на Шиндлер", "Форест Гъмп", "Професионалистът", "Ромео и Жулиета", които ще се редуват с Моцарт, Вивалди, Чайковски, Бърнстейн, Барбър.
"Има хора, които никога не са ходили на класически концерт - и ако чуят симфония на Малер или Брух, може да бъдат леко шокирани и да не разберат за какво става дума.
Музиката е като учене на език
Трябва да се започне отнякъде, за да се достигне по-задълбочено разбиране.
Нищо общо с комерсиалните неща, направени от днес за утре. Бетовен преминава през различни изпитания, достигайки такова извисяване на духа, че пише произведения, в които всеки път човек открива нови и нови неща. Днес композиторите твърде много се съобразяват с модерния начин на живот."
Скоро Черкин заминава за Виена, където ще бъде жури в конкурс на името на голямата българо-австрийска оперна певица Люба Велич, която е откритие именно на дядо му. Работи по проект с Теодосий Спасов и продължава да доставя висша естетическа наслада на слушателите си.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
