Доцент д-р Георги Нехризов е сред най-активните български археолози, ръководител е на 40 експедиции за издирвания на археологически обекти в Родопите, Долината на Марица и Стара планина.
- Масова е заблудата, че работата на иманярите не е незаконна
- За култура са отделени едва 0,4%, кого по-напред да подкрепят, казва доц. д-р Георги Нихризов в специално интервю за вестник СТАНДАРТ
- Доц. Нехризов, през изминалата седмица обявихте, че сте напът да разкриете трета тракийска гробница със стенописи на нивото на Казанлъшката и Александровската. Открили сте фрагменти от стенописите в иманярски изкоп, което означава, че тракийската живопис в гробницата е пострадала. Как ще се развие разкриването на гробницата и какво очаквате да откриете там?
- Всъщност, че надгробната могила при с. Текето е нарушена от иманярска интервенция, установихме през есента на 2022 г. при провеждането на теренни издирвания на територията на община Хасково. Това не е изключение, тъй като повечето могили в района са пострадали в различна степен от такава незаконна дейност. В случая важното е, че в пръстта в иманярските изкопи се откриха фрагменти от стенна хоросанова мазилка със следи от цветна декорация. Веднага уведомихме инспектората към Министерството на културата и последва посещение на комисия, назначена от министъра, която оцени щетите върху могилата и даде препоръки за вземане на мерки за проучване и опазване на паметника. Последва заповед от министъра на културата, който изискваше да се проведат спешни спасителни археологически проучвания. За съжаление, широко е разпространена заблудата, че "работата" на иманярите не е незаконна. Рядко информацията за забелязани такива достига до полицията. Пък и не винаги местните органи на властта реагират адекватно. Същото се отнася и до съдебната система. Въпреки ясните законови разпоредби, рядко се стига до ефективни присъди за заловени иманяри, при това основно за т. нар. "копачи", много по-рядко за поръчителите на тази дейност.
От друга страна и ние, археолозите, имаме вина за липсата на последователна разяснителна кампания за нуждата от опазване на наследството. Трябва да бъдат въвлечени децата от училище, още като са малки у тях да се създаде интерес и правилно отношение към миналото. Вече има добри примери, реализирани от отделни музеи, в които са разработени програми за работа с деца и ученици. Някои колеги развиват такава дейност и по време на археологическите разкопки. Според колегите, децата са много ентусиазирани, а активното им включване в работата създава впечатления, които остават за цял живот. Тези отделни инициативи без съмнение са показателни, че трябва да се мисли за национална политика за запознаване на децата с миналото и това е задача, която стои пред министерствата на културата и на образованието и науката.
- Вие обявихте и дарителска кампания за подпомагане на археологическия обект. Докъде сте стигнали с нея и за какво ще помогнат набраните средства?
- Да, на 25 април тази година с Регионалния исторически музей стартирахме дарителска кампания за набиране на средства за проучване и опазване на гробницата при с. Текето. Първоначално кампанията тръгна много успешно, но постепенно интересът към нея спадна и през последните няколко седмици почти нямаме постъпления. Тъй като продължаваме да разчитаме на частична финансова подкрепа от Министерството на културата за провеждане на археологическите проучвания, планираме да използваме събраните средства за допълване на ресурса за пълноценното им завършване, както и за другите нетърпящи отлагане дейности за ефективното опазване на паметника.
- Как оценявате протичането на археологическата година?
- Тази година кампанията за осъществяване на редовните археологически проучвания отново закъснява. Разбира се, без приет бюджет Министерството на културата няма как да осигури финансирането им. Всички процедури по определянето на проектите, които ще бъдат подкрепени, са изпълнени и вероятно вече се подготвят договорите за финансова подкрепа. Лошото в случая е, че се пропуснаха поне два месеца от активния археологически сезон и колегите ще трябва да съобразят плановете си с това.
- Разбираме ли правилно откритията, които учените почти ежегодно правят у нас и как държавата трябва да помогне?
- Не съм сигурен, че всички постижения на колегите достигат до широката общественост. Обикновено се популяризират откритията на по-активни в прокламирането колеги и многократно се представят едни и същи обекти и резултатите от тяхното проучване. Друг е въпросът как хората разбират постъпващата информация. Често открития или находки с изключително висока научна стойност не правят особено впечатление на зрителите, читателите и слушателите.
Инициативите на музеите - изложби, лектори и лекции, дни за безплатни посещения, нощта на музеите, са опити да достигне до повече хора информацията за наследството. Трябва, разбира се, да се мисли и за приложение на нови иновативни методи за представянето му - виртуална и добавена реалност, изкуствен интелект, каквито успешни опити вече има в някои музеи.
Ролята на държавата е много важна, но дали държавниците го осъзнават? И тази година бюджетът за култура е 0,4%! С такива средства кое по-напред да се подкрепи.
Тази година при разпределението на средствата за редовни разкопки се установи, че осигурената сума ще стигне само за около 30-35% от кандидатстващите проекти, при това при редуциране на исканите средства. Има предложение да се потърси допълнителен ресурс, за да може да се осъществят поне още няколко от по-добре класираните проекти.
Трябва да се има предвид, че във връзка с инфлацията, увеличаването на минималната заплата и на командировъчните, разходите за археологически проучвания значително нараснаха през тази година.
- През есента и следващата година кои са обектите, които ще проучвате и какви са очакванията ви?
- Не губя надежда, че ще успеем да осъществим спасителните проучвания и мерките за опазване на тракийската гробница при с. Текето. Закъснялото приемане на бюджета не попречи да планираме всички необходими дейности за спасяване и опазване на гробницата и да направим организация за провеждането им в следната последователност: 1. Оформяне на подход към и почистване от храсти и дървета на могилата; 2. Извършване на геофизични проучвания, чрез които ще се установи местоположението на гробницата в могилата; 3. Провеждане на спасителни разкопки с цел откриване на входа на гробницата без пълно отнемане на могилния насип; 4. Изграждане на защитна сграда и затваряне на гробницата, която да осигури оптимална среда за опазването ?; 5. Консервационни дейности по архитектурата и декорацията на гробницата. 6. Подготовка на проект за социализация и експониране; 7. Реализиране на проекта.
За първите три дейности ще са необходими около 100 хил. лв. Следващите е трудно да се планират на този етап, но със сигурност ще изискват значително повече средства.
Очакванията ни, че в тази могила има гробница със стенописи, се основават на факта, че сред откритите в изхвърлената пръст фрагменти има такива, които очертават фриз от киматион, точно такъв, какъвто има около фигуралните сцени в гробниците при Казанлък и Александрово, както и в други подобни гробници от елинистическата епоха, открити в Гърция, Италия и другаде.
През октомври, както всяка година досега, ще продължим теренните издирвания за попълване на археологическата карта на Хасковска област. Те са свързани най-вече с района на гробницата при Александрово, където се опитваме да установим контекста, в който тя е създадена. Регистрираните археологически обекти ни дават възможност да проследим динамиката на селищното развитие на тази територия от праисторията до средновековието с акцент, разбира се, тракийската древност.
За следващата година все още нямам избистрен план за теренна работа. Смятам по-скоро да наблегна на "кабинетните" изследвания, за да подготвя публикациите на част от вече проучените обекти.
Очакванията ни, че в тази могила има гробница със стенописи, се основават на факта, че сред откритите в изхвърлената пръст фрагменти има такива, които очертават фриз от киматион, точно такъв какъвто има около фигуралните сцени в гробниците при Казанлък и Александрово, както и в други подобни гробници от елинистическата епоха, открити в Гърция, Италия и другаде.
- Как е най-добре да се подходи в борбата срещу иманярството?
- Иманярството е традиционно разпространено в нашите земи, както разказва Иван Хаджийски, но романтичният период в развитието му отдавна е приключил. В момента се сблъскваме с добре организирана структура, която системно унищожава културното наследство на България. Според информация от специализираните звена в полицията, над 90% от археологическите обекти у нас са пострадали от иманярски дейности, като не малка част от тях са напълно унищожени.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
