Когато в далечната 1976 г. археологът Михаил Чохаджиев (1948 - 1985) започва спасителни разкопки в раннонеолитното селище под хокейната площадка в Перник, едва ли си е давал сметка, че ще промени световната история. Да, обектът от ранния неолит е уникален, защото потвърждава, че първата европейска цивилизация наистина се е зародила по нашите земи. По-късно окончателно го доказва най-големият ни праисторик акад. Васил Николов с разкопките си в неолитното селище в Слатина, където открива първата къща в Европа. И с разкриването на най-стария град Провадия Солницата - монетния двор на Европа, защото в преди 8000 години солта е била парите на света.
ФОТО РИМ ПЕРНИК
Дългогодишният труд на Чохаджиев обаче вади през хилядолетията на времето нещо много повече - историята на праисторическа култура без аналог в света. Живяла е в VІ хилядолетие преди Христа в долината на Горна Струма. Впоследствие я наричат "горнострумска" или културата Гълъбник, защото е най-добре представена в едноименната могила край миньорския град.
ФОТО РИМ ПЕРНИК
Михаил Чохаджиев започва да я проучва през 1979 г. и там открива най-голямата в Европа и в света колекция от праисторически нефритени находки.
Изящните купи на високи крачета нямат аналог в нито една друга културна група. Вдъхновен, Чохаджиев привлича за съръководител един от най-изявените праисторици в Европа – Юрай Павук от Словашката академия на науките. На селищната могила започват мащабни дългосрочни разкопки, които продължават до 1993 г.
ФОТО РИМ ПЕРНИК
Гълъбнишката селищна могила е с огромна площ за многослойно селище – тя заема около 70 дка на левия бряг на река Блато – реката, която отводнява Радомирското поле и се влива в Струма. Мястото е заселено 6000 г. пр.Хр. и не е напускано около 400 години.
ФОТО РИМ ПЕРНИК
Сред сензационните открития са две световни чудеса - единственият по рода си праисторически гердан от нефрит, дълъг впечатляващите 16,8 метра и най-голямата нефритена находка на Балканите от неолита: скиптър с дължина 36 см, както и огромен брой нефритени брадвички.
ФОТО РИМ ПЕРНИК
Най-вероятно огърлицата е била още по-дълга. 17-те метра наниз са събраните от археолозите 10 000 мъниста. Предполага се, че е правена от поколения, разказва археологът в историческия музей на Перник Антоанета Бакъмска, която поема щафетата по проучването на уникалната могила.
ФОТО РИМ ПЕРНИК
Мънистата в наниза са направени от средиземноморски миди спондилус, животински кости и различни минерали, сред които нефрит с дебелина от 1 до 3 мм и с дупки от 1,2 мм. Технологията за тяхното производство все още е загадка.
Огърлицата е открита в опожарена сграда. Предполага се, че е била затрупана от срутилото се в следствие на пожара жилище, което е помогнало бижуто да се съхрани, въпреки че огънят е обезцветил мънистата и изключителното бижу е загубило част от блясъка си.
Михаил Чохаджиев и Юрай Павук на разкопките в Гълъбник през 1984 г. ФОТО РИМ ПЕРНИК
Нефритът е използван до V хил. пр.Хр., когато изчезва от Балканите. Не е известно откъде неолитните хора са го добивали. "В познатия на неолитните хора свят геолозите не са открили нефрит, което ни кара да мислим, че тогавашните находища са изчерпани, а хората от Гълъбник са контролирали разпространението на нефрита и може би на това се дължи богатството на селището", казват в публикация изследователите, цитирани от "Нешънъл джиографик".
Огърлицата е изключителна, не само защото е от нефрит. Най-вече, затова че неолитните хора са успели да го пробият, обяснява Бакъмска.
Намерени са още голям брой култови масички, съд без аналог с форма на човешка глава, над 120 антропоморфни фигурки, керамика и др.
Материалите от разкопките се съхраняват в колекцията на Регионалния исторически музей в Перник. Част от тях са изложени в постоянната експозиция на музея, включително мънистеният наниз огърлица.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
