Очите му стряскат американците, в музея "Гети" са изложени зарчетата му за игра
8 години, след като покори сърцата на 4 милиона посетители в парижкия Лувър, легендарният тракийски владетел Севт ттт превзе и Лос Анджелис. Светът на Севт оживя в световноизвестния музей "Гети".
14 български съкровищници участват с общо над 150 предмета в уникалната изложба "Древна Тракия и античният свят. Съкровища от България, Румъния и Гърция". Експозицията в САЩ ще продължи до 3 март 2025 г. Изложбата, организирана от Националния археологически институт с музей (НАИМ при БАН) и Министерство на културата е под патронажа на вицепрезидента Илияна Йотова. Впечатляващо е, че българските предмети представляват над 90% от всички експонати, включени в експозицията.
Строгият алабастров поглед на Севт ттт, който те следи където и да си, остави без думи американците. Очите на легендарния тракийски владетел са уникални. Те правят бронзовата глава буквално жива. Изработени са от алабастър и стъкнленна паснта по специална технология, която за времето е била революционна. Най-ювенлирнни са мигнлинте. Те са изнрянзанни еднна по еднна от меднна пласнтиннка и с тях погнлендът на владетеля сякаш се меснти и не те изпуснка.
Очите на Севт ттт са били основното предизвикателство пред кураторите на изложбата. Едното от тях е залепено много деликатно и има опасност да падне. Затова пътуването на владетеля по света е особено опасно. За да се случи, се вземат невероятни мерки за сигурност. Главата на Севт III се транспортира в специална касетка и е много добре укрепена, за да няма никакви сътресения. Тя, както и останалите експонати са застраховани за милиони.
Внушителната бронзова статуя на Севт ттт е стонянла на входа на Севтополис, столицата на могъщото му царство, която днес е дъно на язовир "Копринка". Фингунранта е бинла винсонка 1,80-2,0 м. Смянта се, че е бинла поснтанвенна на 10-метнров поснтанмент.
Севт ттт е центърът на изложбата в музея "Гети". До него обаче посетителите на прочутата съкровищница могат да видят още 30 безценни артефакта от съкровището на най-великия тракийски цар, открито от Георги Китов в гробницата в могилата Голяма Косматка край Казанлък. Сред тях са златният дъбов венец на Севт ттт, златният му киликс, каничка и фиала от сребро, аскос и патера от бронз и транспортна амфора, както и части от пълния комплект въоръжение на владетеля. Представени са и някои от личните вещи на Севт, сред които чифт стригили и алабастрони, сребърна пиксида във формата на морска мида. Особен интерес предизвиква комплектът за игра от стъклени пулове и бронзови зарчета, който показва как тракийският цар е прекарвал свободното си време между битките.
- Царските сервизи
Палитра от легендарните тракийски съкровища на България, в центъра на която блести Панагьорското злато, представя НИМ в Лос Анджелис. Националната съкровищница изпрати 11-те най-ценни предмета в изложбата. За Панагюрското злато се смята, че струва повече от външния дълг на България. До него са изложени предмети от Вълчитрънското и от Рогозенското съкровище. То е уникално не само защото е най-голямото, но и защото има изображения, които ни дават представа как траките са виждали Великата богиня майка.
Сред артефактите, които не могат да се видят никъде другаде по света, е каменният релеф от една от тракийските могили в Стрелча.
НИМ изпрати в САЩ и две фиали от IV век пр. н. е., открити в Могиланска могила в центъра на Враца. Тя пази гроба на тракийска принцеса, положена в него с пищни дарове. Върху една от луксозно изработените чаши има надпис, обозначаващ името на одриския владетел Котис I.
- Посвещението на героя
Три предмета от Летнишкото съкровище спират дъха на посетителите на музея "Гети". Директорът на НИМ доц. Бони Петрунова го нарича "древен разказ за пътя към властта". Върху ковани апликации, изработени много изящно, е предадена историята как героят тръгва през различни предизвикателства, извършва геройства и победи и накрая бива награден и самият той става бог. Смята се, че това е пътят на посвещението. Самите апликации са части от конска амуниция, изработени от позлатено сребро
- Каничката, която обикаля целия свят
Червенофигурна каничка с изображение на тракийски воини от V в. пр. Хр. е най-ценната находка, предоставена от историческия музей в Карнобат. Няма тракийска изложба без участието на красивия съд. Той не спира да пътува по света. Рядко се задържа в карнобатските витрини. Открит е по чудо през 1996 г., след като полицията залавя иманяри, компрометирали гроб в Гяурската могила.
Каничката е намерена на части, но е прекрасно сглобена и реставрирана от Иван Арабаджиев от Археологическия музей в Бургас.
В Лос Аннджелис е изложена и втора каничка, само че от Созопол. Тя е открита при разкопки през 1965 г. при проучване на един от гробовете в Аполония Понтика. Това са единствените такива канички не само в България, но и в целия свят.
- Слитъкът за плащане на данъци
Меден слитък с формата на разпъната волска кожа представя музеят в Бургас. Преди години той е бил датиран от XVI-XIV в. пр. Хр., но през последното десетилетие датировката е прецизирана ва XIV - XII в. пр. Хр. - в самия край на бронзовата епоха и началото на ранножелязната епоха.
Слитъкът има много интересна съдба. Намерен е между 1961 и 1964 г. Точната година не е документирана. Тракторист на име Димо Тошев Димов обработвал земята в местността Чешмата, северозападно от село Черково. Удивен, той прибрал находката, която известно време стояла в местното читалище. Случайно тогавашният фотограф на археологическия музей в Бургас я видял. Заедно с главния по това време археолог Петър Балабанов я взели и пренесли в музея в Бургас. Слитъкът е средство за разплащане при големи търговски сделки, използвал се е и за плащане на данъци, репарации, контрибуции. Бургаският тежи 26 килограма.
- "Декретът на Садала" под котлона
Бургас изпрати в САЩ и фрагмент от декрет между тракийския династ Садала и Месамбрия, изписан върху каменна плоча.
Декретът е датиран от края на IV и началото на III в. пр. н.е.. Местните учени го наричат "Декрета на Садала", тъй като в него е споменат тракийският династ. Изписано е, че Месамбрия му дава право да влиза и излиза в пристанището, дава му се гражданство, както и възможността да представлява града при дипломатически преговори. В текста са засегнати и правата на неговите деца и е уредено всяка година да го увенчават със златен венец на стойност 50 статера, което по онова време е мерна единица за злато.
Прелюбопитна е историята за откриването на декрета. Той е намерен под котлон, на който се е пържила риба и е служил като изолационна плоча. Има версии и че е намерен, след като е служил като камък около огнище, но каква е точно истината, никой не знае.
- Надгробната "стела на даскала"
Третата находка, която бургаският музей изпраща за изложбата в Лос Анджелис, е известна сред местните археолози като "стелата на даскала". Представлява надгробна стела, на която е изобразен седнал човек с отворена книга, гледащ надясно. Смята се, че това е покойникът, най-вероятно учител, а пред него има дребна фигура, за която се предполага, че е на негов ученик. Обикновено на стелите е изобразявано какъв е бил занаятът на покойника приживе. Тази е датирана от III в. пр. Хр.
Още една стела могат да видят в "Гети"американците. Това е Стелата на Дейнес от Созопол - най-ранната откривана у нас. Върху нея Дейнес е представен в цял ръст, хранейки кучето си с овчи крак. Откритието се датира от началото на V в. пр. Хр.
Йотова със специален дар за директора на "Гети"
България е с една от най-старите държавни традиции в Европа, древна земя с много наслоени култури, много влияния. Българската история е показала, че можеш да сложиш победата на върха на копието, но по-голяма е победата на книжовността, културата, духовността. Българите сме горди носители на духовност и култура. Това каза вицепрезидентът Илияна Йотова, откривайки тракийската изложба в музея "Гети в Лос Анджелис.
"Когато преди няколко години в моя кабинет в София директорът на музея "Гети" д-р Тимъти Потс и неговият екип ми представиха идеята си, веднага ме спечелиха за свой съюзник. И седем години по-късно този мащабен проект е факт", посочи вицепрезидентът. Йотова благодари за усилията на Националния исторически институт с музей при Българската академия на науките, като изтъкна, че той е лидер в археологическите проучвания в Югоизточна Европа, сред водещите научни центрове в цяла Европа. Вицепрезидентът подчерта и съдействието на Министерството на културата.
"Най-важната мисия на тази изложба е да не се прекъсва връзката между поколенията, да се пази знанието за човешкия род. Изложбата показва не само изящни предмети, а философията на един народ с изключително висока духовна култура. Най-древното послание е, че човекът е силен, когато е заедно с другите, тогава всяка трудност отстъпва", отбеляза Илияна Йотова.
Вицепрезидентът посочи още, че през 1972 г. в България е създаден първият в света специализиран Институт по тракология. Тя цитира думи на неговия дългогодишен директор и световноизвестен учен проф. Александър Фол - "Духът е унизен тогава, когато не може да се съпостави с друг дух, а трябва да се съпостави със силата на мускулите". "За съжаление, днес духът често среща грубата сила на мускулите. Но няма мускули, които могат да победят духа - това ни е завещала историята", подчерта Йотова. Вицепрезидентът подари на директора на музея реплика на ритон от Панагюрското съкровище.
Министър Найден Тодоров: Траките не оцеляват, защото не са били обединени
Министърът на културата Найден Тодоров бе почетен гост на официалното откриване на изложбата "Древна Тракия и класическият свят: Съкровища от България, Румъния и Гърция".
Ние, българите, имаме много да се учим от тракийската цивилизация, каза министър Тодоров. "Когато преди година и половина подписах договора за изложбата в музея "Гети", не съм подозирал, че ще имам късмета и щастието да присъствам на откриването. Представянето на тракийската цивилизация е нещо невероятно", допълни той.
Министър Тодоров каза още, че е бил много щастлив да чуе музикално изпълнение на композитора Пенка Кунева. Според него музиката е най-подходящото представяне на откриване на изложба с тракийски съкровища, тъй като най-големият музикант на всички времена Орфей е тракиец.
„Найден Тодоров посочи два много важни урока, които са оставени от тракийската цивилизация. Първият е, че до нас е достигнала тракийската култура и трябва да знаем, че това е едно от нещата, с които ще бъдем запомнени. Затова е от съществено значение да подкрепяме нашата култура. Вторият урок, според министър Тодоров, е свързан с това, че тракийската цивилизация е една от най-великите в Античността. Въпреки това за нея не се говори достатъчно. "И в същото време днес се говори за Гърция, за Рим, за Египет, но не толкова много за Тракия. Защо? Защото не са били обединени. Това е вторият ни урок от тракийската цивилизация". Поради тези две причини "трябва да помним миналото, за да не повтаряме грешките. Трябва да бъдем обединени, за да работим за бъдещето", каза Найден Тодоров.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
