Политиката винаги е била неизменна част от конкурса
Изпълнители и жури говорят с музиката за междудържавни конфликти
Тазгодишното издание "Евровизия" приключи, но скандалът около него още не стихва. Победата на украинката Джамала предизвика остри реакции у мнозина, които разтълкуваха песента й "1944" за депортирането на кримските татари от Сталин като препратка към актуални събития - анексирането на Крим от Русия през 2014 г. Русия вече се готви да бойкотира следващото издание на музикалния конкурс, което ще се проведе в Украйна, и обмисля да не прати свой представител. Крехките отношения между двете държави се разклатиха още повече след новината, че бъдещата страна домакин не смята да допусне догодина на сцената руснаци, подкрепящи анексирането на Крим. Бърз поглед в историята на "Евровизия", иначе рекламиран като конкурс за песни, обаче показва, че политическите страсти често вземат връх на сцената. А напрежението между отделни държави може да бъде вплетено и става дори задължителен акцент в музиката.
1956 г.: Повече дупки от швейцарско сирене
Още първият конкурс - в Лугано през 1956 г., повлича крак за бъдещите скандали при гласуването. Всяка страна има право само на два вота. За съжаление, делегацията на Люксембург не успява да пристигне, поради което Швейцария гласува от нейно име. Не е изненада, че домакините измъкват първото място. Резултатите от гласуването пък така и не биват разкрити.
1968 г.: Франко ли уреди победата?
Близо половин век по-късно конкурсът през 1968 г. все още е обект на дебати и конспиративни теории. Испания печели финала с песента "La La La", като побеждава изключително популярната "Congratulations" на британския поп идол Клиф Ричард. През 1998 г. по екраните излиза испански документален филм, в който се твърди, че 30 г. по-рано фашисткият диктатор Франсиско Франко е уредил първото място на Масиел със серия от подкупи.
1969 г.: Защо няма тайбрейк!
Конкурсът през 1969 г. върви към истински трилър на финала. Франция, Холандия и Испания имат по 18 т., остава да гласува само още една страна. Дяволитите финландци им дават по 0 точки и 1 на Великобритания. Така четирите страни завършват на първо място с равен брой. Тъй като няма правило за тайбрек, безпомощната водеща не знае какво да прави, настъпва пълна каша. Организаторите нямат достатъчно медали за победителите, а шокираните зрители са принудени да чуят още веднъж четирите песни, които са точно една четвърт от всички във финала.
1974 г.: Революцията на карамфилите
Докато Джон Ленън размишлява музикално върху революцията в удобното си легло, португалската песен на конкурса през 1974 г. реално дава началото на такава. "And After The Goodbye" на Пауло де Карвальо е използвана като кодиран сигнал по радиото за започване на военния преврат срещу диктатурата на Марсело Каетано и изкарването на танковете по улиците на Лисабон. Така Евровизия се оказва Ватерло за Каетано, а пък песента със същото име на шведската суперсензация АББА печели конкурса. Де Карвальо се нарежда на последно място, но песента му става безсмъртна заради ролята си в трансформирането на нацията.
1978 г.: Йордания подменя победителя
Само 4 години по-късно - през 1978 година, Йордания създава прецедент в историята на "Евровизия", като подменя победителя. Страната не излъчва участието на Израел, а вместо песента пуска на зрителите снимки на цветя. Когато Израел се класира на първо място, Йордания има нетипично решение - спира финала и обявява на родната аудитория, че сребърните медалисти от Белгия са победителите. През 2005 г. Ливан се опитва да приложи същия номер, но е дисквалифицирана.
1987 г.: Музикален шамар за САЩ
През 1987 г., в началото на мандата на Роналд Рейгън, Люксембург участва в конкурса с явна агресия. Страната се представя с песен на френски, озаглавена "Maybe It Isn't America (Because America Isn't the Be-All)". Мелодията й не омая журито и завърши чак на 11-то място.
1988 г.: Тангото за Фолкландските острови
Не само Щатите усетиха музикален шамар на "Евровизия" - на следващата година Испания провокира с изпълнение на танго - националния танц на Аржентина. Изборът подразни сериозно домакина на конкурса Великобритания, тъй като ясно показа, че испанците се застъпват за Аржентина в спора за Фолкландските острови.
2000 г.: Флагът на Сирия
През 2000 г. Израел предизвиква скандал у дома си. Пародийната група Ping Pong, рожба на двама журналисти, някак си печели правото да представя страната на конкурса в Швеция. По време на репетиция в Израел, и то в Деня на независимостта 10 май, групата завършва ужасното си изпълнение на "Be Happy", като развява флаговете на Сирия. Шефовете на израелската телевизия побесняват и в крайна сметка изпълнителите са принудени да платят сами пътните си до и от Стокхолм, както и всички разноски по престоя си в Швеция.
2009 г.: Грузия изхвърча заради "Put in"
Конфликтите на Русия със съседките й предизвикаха музикален смут през годините. Така грузинските участници за 2009 г. не бяха допуснати до конкурса поради нарушаване на основното правило на "Евровизия" - без политически послания и препратки. Грузия пожела да представи на голямата сцена песента "We Don't Wanna Put In", което прозвуча на организаторите притеснително близо до името на президента на Руската федерация Владимир Путин. На фона на тъкмо приключилата война между двете страни за Южна Осетия Грузия получи два избора - да се оттегли от конкурса или да се включи с друга песен. Страната обаче запази твърда позиция и отказа участие, обвинявайки Русия, че е оказала натиск за това решение на организаторите.
Руската песен обаче също се оказа интересен микс от провокации - "Mamo" се пее на украински и руски, текстът е писан от естонец, музиката е на грузинец, а изпълнителката е украинка. Само за последните две години Русия е навлизала в тежки политически конфликти с всяка една от тези страни.
2012 г. Идват булдозерите
През 2012 г. домакините от Азербайджан са подложени на огромна критика. Стотици жители на Баку са насила прокудени, а булдозери сриват домовете им, за да се направи място за построяване на залата за конкурса. По време на гласуването на финала германската водеща Анке Енгелке се обръща към режима на Алиев с думите: "Тази вечер никой не може да гласува за своята страна. Но е хубаво да можеш да гласуваш. И да имаш избор. На добър път, Азербайджан. Европа те гледа".
Срещу "Фейсбук"
Песента на Сан Марино на конкурса през 2012 г. се нарича "Facebook Uh Uh Oh". Организаторите обаче принуждават Валентина Монета да я модифицира, защото правилата забраняват продуктовото позициониране. Новото й заглавие става "The Social Network Song", но всички споменавания на империята на Марк Зукърбърг са премахнати. Текстът става доста странен, тъй като доста от думите в песента е трябвало да се римуват с "Фейсбук".
2013 г.: Бунт срещу еднополовите бракове
Сцената на "Евровизия" е виждала и политически препратки не само заради влошени отношения между отделни държави. През 2013 г. представителката на Финландия Криста се впуска в гореща лесбийска целувка с една от танцьорките по време на изпълнението. Певицата обяснява, че с това протестира срещу политиката на родината си - Финландия тъкмо е забранила браковете на еднополови двойки. По-консервативните зрители не приемат добре позицията й.
Празнува 60 г. на 24 май
"Евровизия" има 60-годишна история. Първият конкурс се провежда на 24 май 1956 година в швейцарския град Лугано. Тогава в него вземат участие само 7 държави - Нидерландия, Швейцария, Италия, Люксембург, Белгия, Германия и Франция. Всяка от тях е представена от 2 песни.
Постепенно към музикалната надпревара се присъединяват още държави- за периода 1957-1986 г.- 18, а между 1994-2008 - още 20 страни.
Регламентът също се променя с годините. През 2001-а се въвежда правилото според което държава извън "Голямата четворка" (Германия, Франция, Испания и Великобритания, които са съоснователи) и извън "топ 10" на последния конкурс да се яви на полуфинал. На него се отсяват десетте най-добри страни, които да отидат на финала. Останалите отпадат. Седем години по-късно полуфиналите стават два - с по 19 участници. "Голямата четворка" и страната домакин на конкурса автоматично отиват на финала.
Песните се оценяват по смесена система - 50% зрители - 50% професионално жури от всяка държава участничка в "Евровизия".
Конкурсът се излъчва от 1956 г. досега. Това го прави сред най-продължителните телевизионни предавания в света с огромна публика по света.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
