Вилно селище, изградено по технологиите от ХVІІІ век? Не, това е приказен филм, а реалност. В Рудозем. Амбицията за новото чудо на родопската перла е на кмета Румен Пехливанов. За целта в проекта са ангажирани не само строители и архитекти. Но и архивите, библиотеките, учените, студентите - всеки, който може да намери познание за методите на проектиране и градеж от онова време, за устройството на сградите и живота в тях. Така на практика изглежда идеята за проект по мащабното движение Нов европейски Баухас. Целта му е интегриране на културно-историческото наследство в новата умна, дигитална и зелена градска среда. Или по-просто казано - пренасяне на чудесата в бъдещето, за да получат нов живот.
Невероятният пример бе представен от Искра Михайлова, евродепутат от ДПС/"Обнови Европа" и зам.-председател на третата по големина група в европарламента "Обнови Европа" по време на семинар, организиран от нея в СУ "Св. Климент Охридски".
В едно от чудеса на България - и като сграда, и като дух, се събраха архитекти, строители, културолози, медии, за да представят възможностите, които дава Баухаус. А също така и да обсъдят ролята на културните институции в движението.
50 милиона евро се очакват за проекти по Новия европейски Баухас и България трябва да се възползва от тях, заяви Михайлова. Тя с болка посочи, че на много места в България библиотеките, театрите, музеите оперите приличат на язви и апелира местните власти да се възползват от възможностите, за да превърнат тези средища на знанието и културата в част от градската среда на бъдещето.
Философията на Новия европейски Баухаус предвижда два големи акцента. Единият е изнасяне на дейността на културните институции в градската среда и тяхната дигитализация. Другият е включването на младите хора в инициативата.В Германия се дават по 200 евро на всеки, навършил 18 години, за да посети културна институция или да пътува из Европа, съобщи Искра Михайлова. И разказа, че Европейският съюз прави същото. Осигури ваучери за 35 000 младежи, за да пътуват из Европа и да посещават културни институции. Хитът в Европа в момента е културата и ние имаме какво да покажем и с какво да се гордеем, подчерта евродепутатът.
"Проблемът не е, че в България нямаме чудеса. Напротив - имаме, ние сме третата по големина съкровищница в Европа след Гърция и Италия. Проблемът не е и че нямаме инициативи - имаме даже много.
Проблемът е, че всеки прави нещо сам и не се обединяваме", заяви главният редактор на "Стандарт" Славка Бозукова, ръководител на националната кампания за опазване на културно-историческото наследство "Чудесата на България".
Тя представи най-новата инициатива на медията и кампания - създаването на Бранд България, за който "Стандарт" направи международен форум пред ноември. В партньорство с Националния борд по туризъм медията ни събра вицепрезидентът Илияна Йотова, патрон на кампанията "Чудесата на България", еврокомисар Мария Габриел, вицепрезидента на "Европа Ностра" Пийт Ясрът, министъра на туризма Илин Димитров, заместник-министрите на туризма и на културата проф. Мариела Модева и доц. Пламен Славов, за да положат основите на Бранд България.
Общото мнение бе, че в основата на ребрандирането на страната ни трябва е богатото й културно-историческо наследство. Стойността на "Чудесата на България" е да обединява - медии, национални институции, културни институции, за да направим всички ние заедно Бранд България, с който да се гордеем, каза г-жа Бозукова.Ще направим Бранд България и институциите ще ни последват, включи се в инициативата и Искра Михайлова. Да обърнем поглед към университетите и да ангажираме младите, призоваха участниците във форума.Университетът по архитектура, строителство и геодезия вече разкри магистърска програма за реставрация, съобщи проф. Оля Харизанова.
Камарата на архитектите пък започва специализирани курсове, които да възродят стари умения и занаяти като редене на дувар и реставрация на възрожденски къщи. Защото в момента проблемът с кадрите, които могат да възстановяват културното наследство, е огромен. Проф. Анета Дончева разказа проекта за дигитализация на библиотеките, който е включен в Плана за възстановяване и устойчивост. Представяйки възможностите им, тя върна лентата към Голямата депресия в САЩ, когато именно библиотеките организират курсове по счетоводство, за да осигурят нужните на страната специалисти. Днес библиотеките трябва да влязат в бъдещето, каза доц. Дончева.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
