България е от най-гостоприемните страни, смята прочутият артист
Аделмо Форначари, получил прякора си Дзукеро като дете от свой учител, е все така свеж и вкусен за сетивата. Три хиляди в зала номер едно на НДК три часа танцуваха и пяха на крака вторник вечер с хитовете на няколко поколения – Baila Morena, Diamante (Domenica), Il Volo, Sogno, Senza una donna, Vedo Nero. Дзукеро изпълни над 30 парчета в София, която е последна спирка от турнето, представящо новия му албум Black Cat, започнало с 10 поредни концерта в "Арена ди Верона".
На сцената на НДК Дзукеро излезе с бенд от 7 музиканти от световно ниво, както самият той ги определи - „гранде". Към края на шоуто певецът представи и някои от най-популярните си кавъри – Guantanamera, Wonderful Life, Everybody's Got To Learn Sometime. Най-много овации обаче събра Miserere – дуетът с великия Павароти, на чиито глас и образ зрителите се наслаждаваха от видео екрани в залата.
„Когато за първи път започнах да пиша за Black Cat, създадох около 40 песни, като след това съкратих доста от тях. Започнахме да свирим в Лос Анджелис през юни на 2015-а и не успях да издам албума преди Коледа. Но ето че времето лети бързо и той е вече факт". В работата му помагат Марк Нопфлер и Боно, с продуценти на „Пърл Джем", Елтън Джон, Боб Дилън, „Ролинг стоунс" и Брус Спрингстийн. Веднага след излизането албума се озова в Топ 30 на световните класации. Боно пише текста към Streets of Surrender (S.O.S.), посветена на драматичните събития в Париж от ноември 2015 г., а колегата му от „Дайър Стрейтс" записва китарите в същия сингъл, както и в Ci Si Arrende. По думите му Black Cat е най-черният му албум, вдъхновен от филма „12 години робство", който спечели "Оскар" през 2014-а.
"Докато работех по него, си представях робите в памучните плантации, отмерващи ритъма на песните си с удара на белезниците", разказа у нас италианският Джо Кокър. „Минаха пет години от последната ми среща с българската публика, която е изключително топла и аз много я обичам", каза още той и заяви, че България е една от най-гостоприемните страни, в които е бил.
Първият голям концерт на Дзукеро у нас е на 16 декември 2002 г. в зала 1 на НДК, когато София отново бе последна дестинация от турне, представящо албум (Shake). Ден преди изявата си той се срещна с 20 български сирачета от столичен дом и ги дари с колела, фотоапарати, плюшени играчки, спортни обувки и дрехи.
Дзукеро записва дуети с Лучано Павароти, Ерик Клептън – като бек вокал в "Wonderful world", Майлс Дейвис, Б.Б. Кинг, Брайън Адамс, Брайън Мей, Андреа Бочели, Джони Холидей, Шиниъд О'Конър, Мейси Грей. Стинг го нарича момчето-чудо на Италия, критиците се прехласват по екзотичния му глас. Каквото и да пее Форначари – поп, рок, блус, соул или госпъл, жъне овации. Той е единственият европеец, участвал във фестивала в Уудсток – това се случва през 1994-а.
Кариерата му започва през 70-те години – първо свири и пее с изгряващи групи, а после с "Taxi" побеждават на локален фестивал. През 1982-а вече е на сцената в театър "Аристон" в прелестния курорт Сан Ремо. Първият му албум излиза през 1983-а - "Un po'di Zucchero". Аплодисментите обаче не избухват веднага. Дзукеро отива да търси късмета си в Щатите – по-точно в Калифорния. Така се появява сингълът "Жена", който става супершлагер в Италия.
Дзукеро има 40 милиона продадени копия за 40 години на сцената, два приза от Световните музикални награди, няколко номинации за "Грами", шесткратно удостояване с Европейските платинени отличия заради триумфа на пазарите в Стария континент.
Дзукеро е силно атрактивен не само като артист, но и като личност. Готов е да се скара на всеки от феновете, който чати по телефона си по време на концерт. Но е готов след това и да му се извини. Самият той споделя, че обича и прощава безрезервно. Сериозно се шегува, че животът е твърде кратък, за да бъдем подвластни на негативните емоции. Изповядва се още, че музиката осмисля битието му – още от детството, когато слуша Арета Франклин без да разбира и буква английски. Не крие, че като всеки автентичен италианец обожава виното, спагетите и красавиците. И, разбира се, шапките си - колекцията му вече надхвърля 300 модела, твърдят светските хроникьори в Италия. Баща е на Ирене, Алис, Аделмо Блу. Тези дни Дзукеро сподели мисли и чувства за читателите на "Стандарт".
БЛИЦ
- От малък ви наричат Дзукеро – кои са горчивите моменти в живота ви?
- Не са малко. Като всеки нормален човек съм преодолявал доста трудности във всекидневието си. Но мога да кажа, че поне досега съм бил щастлив. Нямам причини да се оплаквам.
- Преодоляхте ли в Италия страха и паниката от земетресенията, които ви сполетяха напоследък?
- Да. Ние сме силен народ. Превъзмогваме всякакви затруднения.
- Мислите ли, че Господ ни дава знак за недоволството си – трусовете този път бяха при вас, но посланието е за всички ни...
- Не мисля, че Господ е гневен. По-скоро природата е неспокойна.
- На какво учите децата си?
- Да бъдат щастливи.
- Доволен ли сте от новия ви албум?
- Изключително. Аз обичам музиката – с всичките й стилове, в цялото й развитие и разнообразие. Беше страхотно удоволствие да работя с Марк Нопфлер и Боно – прекрасни професионалисти.
- Тъгувате ли за Лучано Павароти, с който правехте уникални дуети?
- Ужасно ми липсва. Беше фантастичен човек. Както и Рей Чарлз – велика личност. От най-добрите.
- Нараства ли колекцията ви от шапки?
- О, да. Обичам шапките си. Когато посещавам някоя страна, обикновено се опитвам да купя нови – най-често винтидж.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
