Едва ли в началото на октомври 1972 г. научният сътрудник Въло Вълов е предполагал, че гробът в северната галерия на църквата „Св. 40 мъченици“ във Велико Търново, на който попада, ще запише името му в златната плеяда на българските археолози, направили най-големите открития у нас. Гробът остава в историята под № 39. Но дали заради двете божествени цифри или заради тайните които крие, и до днес вълнува всички умове – от учените, през любителите на тайни и загадки, до търсачите на духове. Въпросът чии са тленните останки в него все още няма категоричен отговор…
Находката се превръща в сензация още с оповестяването й. В гроба лежи мъж с внушителните за времето си размери – близо два метра. Костите издават, че е бил на около 40 години, със славянски черти. Направените анализи доказват, че той е бил положен в земята със
затотъкана мантия с десетки копчета
украсена със сложна шевица от сърма и бисери. На краката му имало скъпи червени кожени ботуши, а на главата му - сърмена шапка с кръст. Безспорно – най-висш аристократ. Нещото, което изумява всички обаче е пръстенът печат, открит под костите на лявата ръка. Златен, от почти чиста проба – 23, 7 карата. И масивен - 61, 1 гр. Днес той е една от гордостите на НИМ.
Макар и много разпространен през Средновековието, този пръстен печат е уникален. Не толкова заради изобразеното върху плочката му животно, за което учените дълго спорят лъв, пантера или барс е, колкото заради надписа: „Калоянов пръстен”.
Кой Калоян лежи в гроба? Великият цар Калоян, който разгромява кръстоносците, държи император Балдуин в плен и е признат от папа Инокентий ІІІ за крал, севастократор Калоян или някой неизвестен болярин Калоян. Бурната научна
дискусия се отприщва заради липсата на титлата „цар“
Археологът Вълов е толкова изумен от собствената си находка, че сам не смее дори да си помисли, че е открил цар Калоян. За съжаление, България не знае гроба на нито един от царете си. Но скъпите одежди и мястото го карат да се осмели и да повярва, че е направил велико откритие. До момента, в който се появява нумизматът проф. Тодор Герасимов. Той попарва надеждите на всички, заявявайки, че подобен пръстен е можел да има всеки богат занаятчия. Щом не пише цар, значи не е царски. Историческата гилдия се разделя на две. В спора влизат смъртта на Калоян, строежът на църквата и надписът, оставен от Иван Асен ІІ на колоната, носеща името му – Асеновата.
Цар Калоян умира през 1207 г., когато с огромната си армия обсажда Солун. Версиите са различни. Според едни инфаркт или коварна болест са затворили очите му, според други царят е убит от първия си военачалник – куманския войвода Манастър. Трети виждат
заговор, в който участва и съпругата му
куманката Анна-Анисия. Църквата „Св. 40 мъченици“ е построена 23 години по-късно – в 1230 г. Надписът на Асеновата колона гласи: „В лето 6738 (1230) индикат III аз, Иван Асен в Христа бога верен цар и самодържец на българите, син на стария Асен, издигнах из основи и с живопис украсих докрай пречистата тази църква в името на светите Четиридесет мъченици, с помощта на които в дванадесетата година от царуването си, в която година се изписваше този храм, излязох на бран в Романия и разбих гръцката войска, а самият кир Теодор Комнин взех в плен с всичките му боляри”.
Историците са объркани. Ако гробът е на цар Калоян, къде са били останките му 23 години. И кой ги е препогребал. Ако тялото не е местено, значи на мястото е имало ранна църква. Някогашният кмет на Велико Търново, големият архитект Теофил Теофилов, който реставрира „Св. 40 мъченици“, е бил убеден, че на мястото на храма е имало ранна християнска базилика. Според него най-старата църква се е наричала „Рождество Богородично”.
Историкът, който бе твърдо убеден, че гробът е на цар Калоян и до последния си дъх защитаваше тази теза, бе големият българин проф. Божидар Димитров. Бившият шеф на НИМ не жалеше сили и енергия, за да убеди всички, че
в църквата „Св. 40 мъченици“ почива легендарният владетел
Затова и на 14 април 2007 г., 800 години след смъртта на цар Калоян, проф. Димитров организира полагане на тленните останки на владетеля в саркофаг, който и днес стои на мястото, където е открит гроб № 39. Саркофагът е изработен от военния завод „Терем Ивайло“. Пред мощите на царя се покланят тогавашният президент Георги Първанов, министърът на културата Стефан Данаилов, великотърновският митрополит Григорий, кметът Румен Рашев и цяло Търново. Саркофагът е положен върху лафет, който с гвардейски почести е ескортиран до храма.
Днес мощите на Калоян – цар, севастократор или обикновен болярин, са в гробната яма в северната галерия на църквата, където са лежали векове, преди Въло Вълов да ги открие. А независимо от историците и научните им спорове, цяла България вярва, че са на великия цар, при когото страната ни се утвърждава като европейска държава. И всеки, който мине през Търново и посети църквата, отдава заслужена почит към делата и заслугите на владетеля.
Сякаш, за да опровергае съмненията на историците,
самият цар "преминава" през времето и дава знаци
на хората. Екскурзоводи разказват за феномен край гроба на Калоян. Камерите за видеонаблюдение многократно запечатали светещ обект със сферична форма, който се носи във въздуха около саркофага. Кълбовидното сияние се появявало рано сутрин и вечер, когато в църквата нямало посетители. Понякога светлината се разделяна на две кълба. Скептиците, разбира се, твърдят, че става въпрос за пречупване на светлината. Но хората вярват, че това е послание през вековете - да пазим историята си и да я почитаме.
Мощите запазени като на фараонКостите на Калоян са запазени по метода, по който са съхранявани тленните останки на екипетските фараони. Преди да бъдат положени обратно в гроба, те са обработени по восъчно-колофониева методика. С нея са били запазвани и египетските мумии. Тя дава гаранция, че мощите ще бъдат съхранени поне 3000 г. Саркофарът пък дава възможност през определен период да се проверява състоянието им. Те са напълно изолирани от въздух, вода, влага и във всеки един момент могат да бъдат отново изследвани.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
