Гроб на воин с меч разкрива най-древната история на Северозапада- Изследват долината на р. Витбул, обитавана през всички исторически епохи
Видинското село Синаговци става новото археологическо чудо на България. Монетно съкровище от 27 сребърни денара бе открито в четири некропола по трасето на пътя Видин - Ружинци - Монтана. Общо находките са над 900 и повечето от тях ще бъдат експонирани във Видинския музей. Част от некрополите са от ранножелязната епоха, ранноримската епоха (I век пр. Хр - I век сл. Хр.), от ерата на принципата (II-III век сл. Хр.) и от Първото българско царство (Х-ХI век сл. Хр.). Открити са и останки от стопанство от III век сл. Хр. със земеделски инструменти. Денарите пък са от I век пр. Хр. по времето на републиканската епоха и от II век сл. Хр., когато династията на Антонините е управлявала Римската империя.
Археолозите работят на обекта от 10 ап-рил, но реално там проучвания се правят още от есента. Цялостното изследване пък трябва да завърши в края на август.
Интересното е, че в археологическия обект край село Синаговци са открити и множество структури - ями и вкопавания, от къснобронзовата и ранножелязната епохи, както и пещи от периода на I век пр. Хр. - I век сл. Хр. Обектът е регистриран от археолога Стефан Александров през 2018 г. и през него преминава трасето на новия скоростен път София-Враца-Видин, важна отсечка в Северозападна България."Това е нов археологически обект, който отново е по Дунавския път, по лимеса на Римската империя. Намира се точно
по средата между Бонония и Рациария
до сегашните села Синаговци и Дунавци", обясни за "Стандарт" в началото на археологическия сезон доц. Здравко Димитров, ръководител на екипа, който работи на обекта. Той разказа, че мястото, на което са открити некрополите, е обитавано през всички исторически епохи. "До самото течение на река Витбул, малко преди вливането й в Дунав, има една речна долина, където открихме селище от времето на ранножелязната епоха и от времето на установяването на римския лимес, от времето на император Август и неговите наследници. Там има вероятно части от римска вила от ерата на принципата - II-III век и три некропола, които са от тракийския период, от римския и от средновековието", посочва доц. Димитров.Обектите реално са седем и застъпват доста широка хронология.
На мястото няма много архитектурни останки, но пък находките са много и интересни. А това е добре и за магистралата, защото няма да се появят проблеми с преместването им. Находките, които вече постъпват в Регионалния музей във Видин, се регистрират, описват и се реставрират."Те са доста интересни, особено тези от некрополите са най-атрактивни. Там ни изненада една малка могилка от ранножелязната епоха, от период VI-VII век пр. Хр.
от така наречената култура бесараби
Културата е открита в едно село буквално срещу Видин от румънска страна, което колегите от Румъния са изследвали отпреди 30-40 години. Подобни практики откриваме и от нашата страна на Дунав", разказа още Здравко Димитров.Едно от най-интересните открития е гроб на воин, който е погребан със своя меч. Тъй като на обекта работят и реставратори, мечът е внимателно събран, така че след реставрацията да се покаже в музея и да стане един от най-атрактивните експонати. В некрополите са открити и много фибули и накити.За археолозите находките са доказателствата, с които може да се проследи историята, да се разкрие какви хора са живели по тези места и как различните култури са се наслоявали и смесвали. Затова и разкритията от ранножелязната епоха са толкова важни, тъй като не са били откривани до момента при археологически разкопки в България. Отделни елементи при накитите от некропола са изцяло от бронз, което за ранножелязната епоха е много характерно. "Подобни находки са открити от иманярски набези при съседни гробни комплекси, но за първи път откриваме подобен обект и имаме шанса да го проучим", коментира доц. Димитров.Изненадата за археолозите в този обект са следите от културата бесараби, тъй като за първи път са на нашата страна на Дунав. "Това са добри данни и изключителна изненада, тъй като предполагахме, че на този обект ще има римски находки, понеже това е границата на империята, когато през I век идват легионите на Дунава. Но освен римския некропол, открихме и тази могила. Тя е в една голяма нива, която се обработва, има си арендатори, тоест ако не бяха спасителните разкопки, ние никога нямаше да открием този обект и това е голям шанс", казва още доц. Здравко Димитров.Така некрополът и могилата край Синаговци и Дунавци разказват важни и любопитни моменти от родната ни история. Между двата древни римски града Бонония и Рациария археологическият обект по трасето на пътя дава информация за хронологията на събитията и хората през различните епохи в Северозапада. Археолозите се шегуват, че по римско време е имало повече мостове на Дунав от сега. Но мост към Европейската цивилизация като цяло е античността по нашите земи и част от сътрудничеството, което сега продължава по най-големите европейски реки в Северозападна Европа до устието на Дунав по границите на Римската империя.Вече има инициатива, която обединява всички дунавски държави. По времето на империята, както и сега, тези държави са били много близко свързани, така че сега е естествено да обединяват усилията си в експонирането на това археологическо наследство.
Вижте още: Теснолинейката - кой я възстанови? | Чудесата на България
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
