Провадия-Солницата е един от най-интересните праисторически обекти в Североизточна България. Той е пряко свързан с Варненския „златен“ некропол, а археологическите разкопки разбулват все повече мистериите около древната цивилизация на тези земи. Какви са новите открития през това лято попитахме член-кореспондент проф.Васил Николов, който е ръководител на археологическите проучвания в Солницата.
- Проф.Николов, археологическият сезон на Солницата приключи преди дни, какво ново открихте?
- Археологическият сезон тази година продължи 4,5 месеца. Вече зазимяваме обекта. Толкова дълъг сезон имаме за първи път в Солницата благодарение на средствата, дадени от Министерския съвет. И резултатите са видими. Мога да спомена някои предварителни резултати от работата ни през това лято.
- Разкажете за тях.
- Солницата е един внушителен паметник на древността, тя е и най-атрактивният паметник за широката публика. Праисторическите паметници по принцип не са толкова визуално интересни, защото къщите са били градени от дърво и глина, останките са разпознаваеми предимно за специалистите, а в Солницата камъкът е широко използван във внушителните укрепителни системи, които проучваме вече няколко години. Това лято изследвахме северната периферия на селищната могила с надеждата да разкрием нова част от най-масивната отбранителна каменна стена от късния халколит, която датира на около 4 600 години пр. Хр. И наистина попаднахме точно върху нея. Тя е сравнително добре запазена, останките са високи над 1 метър и е широка около 3,60 м. Досега само предполагахме, а вече е ясно, че там има и вход в къснохалколитната крепост. Едната страна на входа е добре запазена, другата е нарушена при изкопаване на бомбоубежище през Втората световна война. Входът е запазен с ширина около 1,5 м, запазена е и настилката на улицата, която минава през този вход.
- От какво е направена тази настилка?
Настилката е от трамбована глина с парчета изпечена мазилка. Портата е изградена от големи масивни камъни и сочи на североизток, към производствения център – така е осъществена е най-пряката връзка между него и крепостта, където готовата сол се съхранява. Успяхме да допроучим и участък от каменна отбранителна стена от средния халколит, построена около 4650 г. пр.Хр. Тя е много добре запазена на протежение около 50 м. Свързана е с един от входовете на среднохалколитния град-крепост, открит през миналата година. Това бяха две съществени дейности по отбранителните стени. В източната периферия на могилата проучвахме останки пак от каменните стени на средния халколит, от най-ранните, но съжаление те са в по-лошо състояние, в сравнение с останалите части на укрепителните система.
Нещо, което събуди духовете, обаче, са къщите, които проучваме във високата част на селищната могила. Проучвахме две триетажни къщи, както още две двуетажни. Датират се малко преди края на късния халколит, тоест преди края на първата европейска цивилизация.
- Кое всъщност е разбунило духовете? Това, че са на два и три етажа?
- Във времето на моето начално развитие като учен се приемаше, че всички къщи от праисторията са били едноетажни. През 1999 г. имах честта да установя за първи път двуетажни къщи в Караново, Новозагорско и в Капитан Димитриево, Пещерско, съответно от късния и от ранния неолит, тоест от шестото хилядолетие. След това и други колеги откриха двуетажни къщи. При спасителни разкопки по трасето на бъдещата магистрала Струма открихме едно селище, което е изцяло с двуетажни къщи, датирано около 5700 г. пр.Хр., нещо което е невероятно. Все още разсъждаваме около тези шокиращи резултати. Но сега в Солницата имаме ясни доказателства за триетажни постройки. Невероятното е, че в петото хилядолетие пр. Хр. има изключително масивни къщи, в които на втория и на третия етаж има огромни пещи, тежки поне един тон. Къщите са били поне 8 м високи, нещо невероятно за тази епоха. Те са стърчали и над крепостната стена.
- И защо са били строени на повече от един етаж?
- Етажността явно е решавала проблема с броя на хората вътре в крепостта. Очевидно населението се е увеличавало, а крепостта не е могла да обхване площ по-голяма от 4 дка, защото толкова е била площта на горното ниво на селищната могила. Единственотото решение е етажност. Развитието на технологията в строителството явно е свързано и с увеличаване на населението в едно укрепено селище.
- Какви са другите находки в Солницата през това лято?
- Още миналата година бяхме попаднали на един масов гроб. В средата на петото хилядолетие започва засушаване на климата и повишаване на средните температури. Хората престават да произвеждат сол чрез изпаряване в керамични съдове. Принудени от обстоятелството, че изворите постепенно пресъхват, изкопават кладенец на мястото на един извор, дълбок около 4 метра и оттам вадят солена вода. Чрез дълги улеи водата стига до голям плитък басейн. Продължихме проучванията на този басейн, който е дълъг над 40 метра. Басейнът, оформен в стерилната жълта глина, е пълнен с разсол. Солта в него кристализира благодарение на топлината от слънчевото греене. Това не е продължило дълго, защото солената вода съвсем е изчезнала и тогава настъпват ужасни катаклизми. Липсата на сол - този жизненоважен продукт, прекъсване на търговията с нея води до рязко западане на живота в селището и до вътрешни конфликти, при които са избивани цели фамилии.
- А какво открихте в масовия гроб?
- Ямата на гроба е правоъгълна, изкопанав дъното на съоръжението за добив на сол, за което разказах. То вече не е било използвано. В ямата са нахвърляни седем трупа на хора, които са били убити. Гробът е датиран около 6 350 г. пр.Хр. Все още нямаме пълен анализ, тъй като биоархеологът проф. Кат Максуини от Единбургския университет, с която работим, не можа да дойде заради пандемията. Имаме обаче наблюдения от колега от екипа, които сочат, че в този гроб са „погребани“ четири деца на възраст 10-12 години, но като се има предвид, че средната възраст тогава е 36-38 години, те са били в трудоспособна възраст. На едното от четирите деца липсват китките на ръцете и ходилата. Два от скелетите имат ясни белези на умъртвяване. Беше намерено и едно оръжие на дъното на гроба, вероятно с него са били убити някои от хората. Става дума за една много остра рогова брадва с дръжка. От другите скелети в гроба, единият е на мъж на 30 - 32 г., другият е на следващия по възраст, на около 22-24 г. - също мъж, а третият е приблизително 20-годишен. Той е бил много жестоко убит. На черепа му има дупка от стрела, от дясната страна е бил силно ударен с плосък камък - костите са влезли навътре. Бил е прав, когато е ударен два пъти с дълго медно оръжие в корема, от което силно са повредени три прешлена. Било е брутално убийство. Открихме и десет камъка, които накрая са били хвърлени в гроба. На най-възрастния мъж черепът му просто е бил размазан от голям камък. Камъните са били нахвърляни явно за да не се възродят душите им.
При изкопаването на гробната яма климатът е бил сух, не е имало подпочвена вода на това ниво, но когато проучвахме гроба бликна вода. Хилядолетия скелетите са били във вода. Тепърва ни очакват много интересни разкрития при проучването на седемте скелета. Надяваме да има запазен колаген в костите за да се направят ДНК изследвания, за да разберем, дали убитите са роднини. Интересно е, че зъбите на тези хора са излъскани отвътре – това наблюдавахме и в друг масов гроб от това време, но в некропола на селището. Вероятно това е някаква особеност на работата или на нещо друго, за което можем само да спекулираме, характерно за производителите на сол.
- Имахте ли посетители това лято?
- Обявихме, както и през предишната година, че приемаме посетители, които разглеждат Солницата с екскурзовод, назначен от община Провадия, подготвен от нас. През годината са минали близо 1500 души, основно българи, но също и доста чужденци. Започнахме и акция около идеята да се изгради Музей на солта в Провадия, защото туризмът, свързан със Солницата и крепостта Овеч е бъдещето на Провадия. Музей на солта, какъвто няма в Югоизточна Европа, би бил нещо много важно за града, и за популяризирането на праисторическото наследство на България изобщо. Смятаме, че подобен Музей на солта ще раздвижи и икономическия живот в Провадия. Могат да се организират туристи от Северното Черноморие, да посетят Варненския археологически музей за да богатствата от Варненския „златен“ некропол, който е резултат от производството на сол в Солницата, да посетят самата Солница, да влязат в Музея на солта с изключителната материална култура, констатирана при нашите проучвания, да се качат на крепостта Овеч над града и да се нахранят в ресторантите по центъра …. Това е каузата на нашия екип, надявам се скоро да стане и кауза на провадийци. За бъдещето на Солницата и на Провадия.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
