На днешния 23 април тази година се пада Светла сряда, наричана още Празна сряда, от Светлата седмица. Изпълняват два обичая, които се правят за дъжд, плодородие, предпазване от градушка, бродници и лоши болести.
Често през тази седмица стопанките повторно боядисвали яйца, които раздавали за душите на починали близки. Това е така, защото според древно поверие, раздаването на червените яйца предпазвало душите на мъртвите от превъплъщаване.
На този ден сред рупците в Странджа се изпълнява обичаят Мара Лишанка, а в Дупнишко - Ладино хоро. В играта Ладино хоро девойките се налавят в кръг, а две от тях държат кърпа над веригата. На три пъти те разсичат хорото и всяка мома се провира през арката от кърпи. Наоколо другите пеят песен, която е адресирана към последната мома в редицата и в нея предричат за какъв момък ще се омъжи тя - за коняр, за овчар, за говедар.
При обичая Мара Лишанка се взимат от три млади булки по един чехъл с различен цвят и се напъхват един в друг. Така се оформя кукла, наречена Мара Лишанка, забражда се и се накичва като булка със сребърни невестински накити - титрици. След това се избира мома, която трябва да е лазарувала и да има живи родители. С обредни песни момите отиват в средата на селото и се разделят в две редици, хванати за ръце.
Две по две девойките започват диалог с Мара Лишанка - с момата, която носи куклата, и пеят песен. Мара Лишанка им отговаря и диалогът продължава, като си предават куклата една на друга. После момите, придружени от ергени и други жени и мъже от селото, отиват на реката, "окъпват" куклата, измиват си лицата и се връщат в селото. Обичаят се изпълнява за осигуряване на дъжд и плодородие, за да се предпазят момите да не ги залюби змей и за да раждат деца булките.
Църквата на този ден
Православната ни църква чества днес и паметта на мъченица Александра, и на новомъченик Лазар Български.
Александра била съпруга на император Диоклециан и станала свидетелка на мъченията, на които бил подложен великомъченик Георги, и на чудото с изцеряването му от раните от изтезанията. Тя се убедила, че Бог, в когото вярва мъченикът, е истински и Той прави дивните чудеса за Своите почитатели. Затова признала, че това е истинският Бог и пожелала пред всички да изповяда вярата си в Иисус Христос.
Когато Диоклециан научил за това неочаквано обръщане на съпругата му към християнството, което той години наред се стремял да унищожи, бил обзет от голяма ярост. Като не могъл да сдържи гнева си, императорът веднага издал смъртна присъда: главата на собствената му жена да бъде отсечена с меч. Докато отивала към мястото на наказанието, императрица Александра усърдно се молела. По пътя тя коленичила и тихо предала Богу душата си.
Свети Лазар бил родом от село Дебел дял, на 14 километра от град Габрово. Баща му се казвал Недко Енчов. Поради бедност на семейството Лазар още като момче отишъл в Мала Азия и се условил да работи като овчар у един местен ага, заможен турчин, в село Сома, недалече от град Пергам (днес Бергама, Западна Турция).
Като християнин обаче хрисимият и работлив овчар предизвикал омразата на някои хора, които започнали да го уговарят да приеме исляма. Лазар решително отхвърлил всички тези предложения да смени вярата си. Тогава онези пристъпили към хитрост и накарали една жена да се оплаче, че овчарят Лазар я задирял с лоши намерения. Лъжесвидетели потвърдили измислената история и затова невинният български пастир бил заловен и подложен на жестоки изтезания. Можел да се избави от тези обвинения и наказания, ако приемел да смени вярата си. Но Лазар не можел и да допусне мисъл за подобна измяна на бащината си вяра. Затова накрая бил осъден на смърт и го обесили на 23 април 1802 г. Тогава мъченикът бил на 28 години.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
