Огромен успех е, че България се пребори да бъде домакин на 47-ата сесия на Комитета за световно наследство на ЮНЕСКО. Но как ще използваме този безспорен успех? Въпросът зададе историкът доц. Тодор Чобанов по време на форума Бранд България – Чудесата в ЮНЕСКО”, организиран от Общество „Културно наследство”, българския представител на най-голямата европейска организация за опазване на културното наследство на Стария континент – Европа Ностра. Конференцията се проведе с медийното партньорство на „Стандарт” и националната кампания „Чудесата на България”.
ВИЖ ОЩЕ: Славка Бозукова: Домакинството на ЮНЕСКО ще издигне България в нова роля
През последните 40 години нямаме нов обект в списъците на ЮНЕСКО за защита на световното материално културно наследство. 17 обекта са в индикативната листа на България, тоест - в чакалнята. Мелник е там от 1984 г., припомни доц. Чобанов и коментира причините това да се случи.
ВИЖ ОЩЕ: Чудесата в ЮНЕСКО! Илияна Йотова: Да бъдем повелители на нашето бъдеще
Много от нашите обекти не отговарят на ключови критерии. Затова трябва да заложим на сигурното. Провадия Солницата е с най-голям шанс за ЮНЕСКО, категоричен бе доц. Чобанов. Най-старият солодобивен център в Европа обаче не е в индикативната листа. Затова Министерство на културата трябва бързо да придвижи документацията му, посочи историкът, който е бивш зам.-министър на културата.
ВИЖ ОЩЕ: Чудесата в ЮНЕСКО! Найден Тодоров: Искаме да променим визията за България
Според него другият обект с безспорни възможности за влизане в ЮНЕСКО е Плиска - в категорията "Културен пейзаж". Колегите от цял свят определят Плиска са феномен, каза Чобанов.
ВИЖ ОЩЕ: Власт и учени с програма за Чудесата ни в ЮНЕСКО
Доц. Тодор Чобанов открои и потенциала за културно-исторически туризъм и членство в ЮНЕСКО и на античния град Хераклея Синтика до Петрич. Това е българският Помпей, обяви доц. Тодор Чобанов.
"В последните няколко години бяха направени големи открития. Скоро ще чуете за нещо уникално за Плиска - там колегите откриха символ на мощта на българската държава", разкри историкът.
Ние сме шампион по обекти в ЮНЕСКО от нематериалното наследство. Обяснението на този феномен е, че в областта на нематериалното наследство се създаде работеща система, печелим точка след точка. Нематериалното наследство все още е живо сред нас, каза доц. Тодор Чобанов.
Кметовете са прави да искат подкрепа. Нуждаем се от законодателни промени, за да могат по-лесно да се отчуждават терени. Държавата трябва да отчуждава такива терени, това е в нейните правомощия, смята историкът.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
