Директорът на Националния исторически музей доц. д-р Бони Петрунова е един от най-добрите български археолози, специалист е по средновековна история и крепостно строителство. Доц. Бони Петрунова възкреси Крепостта на гълъба "Перистера" в Пещера. Дългогодишната й работа в крепостта Калиакра доведе до серия невероятни открития, след които Пръстенът убиец и съкровището от сребърни и златни монети, апликации и бижута, станало известно като "Татарската плячка".
ВИЖ ОЩЕ: Доц. Бони Петрунова: Трябва ни стратегия за културното наследство
Доц. Бони Петрунова е ръководила над 70 теренни проучвания и археологически разкопки, автор е на десетки книги, статии, монографии и научнопопулярни публикации. Член е на инициативния комитет за възстановяване на базиликата в Плиска.
Тя е хоноруван лектор в Пловдивския университет "Паисий Хилендарски", в Шуменския университет "Епископ Константин Преславски" и в Нов български университет.
Доц. Бони Петрунова е била заместник-директор на Национален археологически институт с музей при Българската академия на науките, ръководител на секция по средновековна археология в същия институт. Била е и заместник-министър на културата в екипа на Вежди Рашидов.
- Много нови чудеса от Черноморието се разкриха в сезон`2024. Излезе печат от Плиска, принцеса от Урвич
- Настояваме в бюджета да бъдат заложени 7 милиона за археолозите, които да се дават на конкурсен принцип, казва директорът на Националния исторически музей
- Г-жо Петрунова, да започнем с добрите новини за големите находки в археологически сезон`2024. Миналата седмица НИМ откри уникална изложба с над 400 артефакта. Кои са най-ценните открития?
- Не мога да отделя повече или по-малко ценни открития, защото за нас дори най-дребният артефакт дава информация. Пък и не е честно, когато си вложил толкова усилия, добрал си се до една малка част от пъзел, от който не може да се получи цялата картина, да бъдеш отличен само защото си намерил злато. Не го казвам от завист, намирала съм достатъчно злато досега.
Затова искам да поздравя всичките си колеги от НИМ: моя милост, проф. Иван Христов, главен асистент Петранка Неделчева, доц. Костадин Костадинов, главен асистент Мариела Инкова, д-р Маргарита Попова, д-р Йото Валериев, д-р Филип Петрунов, Ивайло Кънев, Виолина Кирякова, Илиев Стоименов, Мартин Христов, Павлина Девлова, Илия Киров, Елена Ендарова, Биртен Еминова, Михаела Занева, Михаил Ваклинов.
- Чест ви прави, че споменавате всички.
- Така и трябва. Тези хора стоят зад хубавите резултати. Но ми прави впечатление и друго. Когато по някакви причини, а те основно са политически, се прави опит да се провали волно или неволно археологическият сезон, той като че ли отново се връща с пълна сила и се оказва много силен.
- Може би това е магията на Чудесата...
- Точно това е. Това, което искам да откроя е, че НИМ се опитва да покрие с проучвания почти цялата територия на България, а също така да обхванем - чисто хронологически, всички епохи, в които е имало живот по българските земи. Върнахме се в Плиска от две-три години благодарение на подкрепата на доц. Константин Константинов от Шуменския университет. Той прие в екипа си нашия археолог Ивайло Кънев и резултатите вече са наистина много добри.
Тази година имаме един печат, върху който тепърва ще се разсъждава.
- Хронологически стигаме и до античните крепости.
- Една от тях е крепостта "Равадиново", която се проучва от Павлина Девлова. Намира се близо до Созопол. Тази година откриха нещо, което е много ценно, но трудно се произнася - перирантерий. Това е една своеобразна глинена маса, на която са се извършвали различни ритуали. Това е уникат от 5 века преди Христа, който не можахме да покажем в изложбата поради краткото време, в което трябваше да я подготвим.
- Много интересни находки бяха открити в крепостта на Урвич.
- Навремето ние с Николай Овчаров проучвахме късносредновековния манастир на Урвич. Но после обектът се пое от младите, които се качиха горе, на цитаделата. Това е много сложен и тежък обект, най-малкото - много е стръмно, винаги е усойно и студено. Но резултатите са наистина впечатляващи. Става дума за два много интересни гроба. В единия е открит скелет на мъж, около 25-годишен, със сребърен пръстен със златен обков с изобразен на него двуглав орел.
- Има ли вече хипотези кой е този човек, очевидно е от знатна фамилия?
- Нека колегите сами си я изкажат, защото е много интересна. Това, което мога да кажа, е, че това е човек, близък до Асеневия род и до управляващата династия на Иван Александър.
- А вторият гроб?
- Той е на едно малко момиченце на около 3 години. То е погребано седнало, което се прави само с участието на свещеници и то от висшата йерархия. Погребано е с много богати дарове, които идеално се връзват с украсата по главата на една малка принцеса. Ако всичко това се окаже безспорно, това ще е първото откриване на принцеса от Асеневия род на крепостта Урвич.
- Селищната могила “Порой” също е акцент в изложбата на НИМ, защото преоткрива историята по отношение на времето на енеолита, когато е първата дейност, свързана с металообработване и металургия.
- Това наистина това е един великолепен обект, който дълго - няколко години, се копае от д-р Маргарита Попова. Става дума за 5-о хилядолетие преди новата ера, за един много динамичен период с развитието на рудодобива, което стимулира развитието и на търговията, и на производствата. Препоръчвам Ви да поканите в подкаста и нашия заместник-директор проф. Иван Христов, защото той успя да разработи четири подводни обекта и има много интересни находки.
- Обезателно ще го поканя. Като си говорим за обекти по Черноморието - какво открихте на Калиакра и защо копаехте в Ахтопол в снега?
- В Калиакра интересните открития идват от новия сектор, който започнахме миналата година - вътре в цитаделата. Попаднахме на римски квартал - излизат цял производствен център, в който се е обработвала и храна, намират се много миди и кости от морски обитатели. Но още не сме намерили прословутата черква, която търсим вече 3-4 години в така наречения златен сектор на Калиакра.
- Пожелавам Ви да се случи в предстоящия сезон.
- Стига да имаме разкопки...
- Да. Така стигаме до проблемите на археолозите, съпътстващи целия сезон миналата година.
- Страшно мразя да се оплаквам, но трябва да бъдат споменати тези проблеми. Независимо от всички политически турбуленции, благодарение на това, че имаме нормативни документи, по които се провежда конкурсът за спечелване на проекти, с които всеки археолог може да кандидатства, всичко беше направено относително навреме. Тоест, през месец имахме готовност да започнем разкопки. За съжаление обаче не стана така. Сезонът ужасно закъсня. Аз тръгнах на 1 август за Калиакра и моят екип беше един от най-ранните. Закъснението не даде възможност на колегите да работят спокойно, защото когато температурите паднат под 10 градуса, в земята не може да се копае. Аз се върнах в началото на декември от разкопки в Ахтопол, а имаше колеги които копаха до сняг. При нас имаше много силен вятър и студ, единствено ни правеха компания едни делфини. Никой от Министерство на културата не дойде да види как се работи в тези условия.
- Кой е виновен за забавянето?
- Нас често ни наричат детективите на древността, но не можем да бъдем детективи и на политическата игри. Това го оставям на съответните органи. Но ние искаме да престанем да крачим на опашката и да ни се оправдават с лошото време, международното положение или това, че някой не е разбрал в кое министерство работи. Не мога да отговоря защо се е случило така.
- Вече стана ясно, че Асен Василев е напъхал разкопките в странна графа на бюджета "капиталови разходи" и това е една от причините.
- Със сигурност една от причините е, че парите бяха пъхнати точно там. Но доколкото знам, служебната министърка на финансите е превела тези пари - 5,5 млн. лв. на Министерство на културата за археология. Защо не дойдоха при нас, археолозите, не мога да отговоря. Но ако има някаква съвест и срам на тези, които са го сътворили, да знаят, че и на моя обект, и на други обекти имаше хора, които се разболяха освен всичко. Но въпреки това истината е, че без преведени финансови средства, на страшния студ, ние не изоставихме обектите. И това не е някакъв някакво сиромахомилство. Може би защото винаги досега сме имали доверие на досегашната власт. Държавата никога не ни е оставяла без заплати, колкото и малки да са те, нито от финансови средства, които са определени. Такова нещо се случи за първи път тази година.
- Има ли пари които още не са разплатени?
- За Националния исторически музей не, но колеги археолози ми казаха, че още не са си получили средствата.
- Какви са заплатите, които получават археолозите?
- Моята е една от най-високите, стига към 4000 лв. И си представяте как с тези средства ние се храним, плащаме гориво и всичко каквото е необходимо, защото ние буквално отиваме да живеем на друго място. Понякога там няма действащ музей, както е случаят с Ахтопол.
Аз съм благодарна на всички хора, които проявиха разбиране. Нашата хазайка изчака с плащането на квартирата. Имаше хора, които ни подкрепиха, имаше доброволци - наш българин, женен за американка, която почти се разплака на манастира “Св. Йоан Продром” на Свети Яни и дари 300 лева, за да може да подпомогне проучването.
- Това наистина трябва да го чуят управляващите, независимо дали са бившите, настоящи или тези, които се готвят да управляват. Слушам и си мисля, че заедно бяхме преди 15 години, когато започна кампанията “Чудесата на България”. И сега вместо да си говорим как се преобрази България с новите чудеса, отново сме на кота нула.
- Да, борим се наследството да оцелее.
- За да не се случва това оттук нататък, какво трябва да се направи?
- За съжаление може би не мога да дам най-точните отговори, но опитът ме е накарал да мисля следното. Първото и може би най-важно нещо, е че трябва най-после от всичките не знам колко проекта, аз навремето заварих пет, сега вече не знам колко са - да се одобри една национална стратегия за културно наследство. И тя да бъде като настолна книга на нашите управници. Когато дойдат на власт, сядат и първо си прочитат какво имат да правят. Проучвания, възстановяване на обекти, поддръжка. И независимо коя партия представлява, независимо какви са му неговите интереси и вълнения, тази стратегия да е нещо задължително да се спазва.
- А докато я направят, какво да се заложи в бюджет 2025?
- За съжаление не сме го обсъждали така публично, може би колегите имат някакви други мнения, но аз мисля че екзистенц-минимумът е да се запишат в бюджета тези седем милиона за археолозите, които бяха планирали миналата година. Без обаче в тях да се включват поименни обекти. Това да бъде една програма, в която да се кандидатства на конкурсен принцип, по определени условия, и който спечели - спечели. Може и аз да загубя от такъв принцип, но той ще бъде честен.
Всеки кандидатства с обекта си, казва какво е открил, какво планира да проучи, одобряват се и не се спират проучванията. Това, разбира се, касае не само археолозите, в никакъв случай. Това касае икономиката по райони, туризма, а да говоря ли за нематериалните неща? За споровете ни с някои съседни откъснали се от нас държави, за това че трябва да докажем на чужденците, за това как се възприемат нашите културни ценности в чужбина. Ето сега имам в Канада две колеги от Националния музей, които отидоха да прибират съкровищата от страхотната изложба “Първите крале на Европа”. С това се печели авторитет, реклама, пиар, популяризиране на нещата, но за да се случи това трябва да има първоначалната подкрепа...
- Като говорим за пиар и популяризиране, на няколко месеца сме от 47-ата сесия на ЮНЕСКО, която трябва да се проведе у нас, а никой нищо не е направил и никой в момента нищо не прави.
- Аз съм човек, който трудно се плаши. Може би ме е малко страх от майка ми, която ми се кара за някои неща, но за първи път съм уплашена. Защото знам как и каква борба е било, за да могат тези паметници да получат статут на световни паметници на културата. Нямам обяснение защо не са планирани никакви пари за това нещо, както и защо няма изработена програма.
- Явно не е приоритет.
- Преди дни бях на един от обектите - Боянската черква. Вече сме си набелязали в НИМ какво ще правим, за да я възстановим с нашите възможности, каквито ги имаме. Отделно сме разработили една програма, за която ще искаме пари и от ЮНЕСКО, и от българското правителство. Става дума за по-тежките ремонти, които Националният музей не може със собствени средства да предприеме. Но ако пак се проточат парите с тези капиталови разходи, които се влачат с едни обществени поръчки с месеци, покривът на черквата ще вземе да рухне. Ако царица Елеонора така е разсъждавала навремето, тази черква просто нямаше да я има. Така че, не знам какъв да е изходът.
Говорихме си да дадем пример за едно обединение, нека да се обърнем към нацията. Да обединим нацията, да създадем един фонд и да спасим каквото може. Така е спасявала България своите чудеса навремето, може да ги спаси и сега. Защото ако представителите на ЮНЕСКО дойдат и видят, че ние не обгрижваме добре обектите, като нищо утре ще ги отпишат от листата.
- Докога всичко в България трябва да се решава в последната минута и на пожар?
- Затова говоря за стратегията и искам да спомена трите кита, на които трябва да стъпят всички управници и тези, които се занимават с управление на културното наследство, което е националната памет. Да бъде задължителна за всеки, който дойде. Да бъде заделено нормално и адекватно финансиране, според възможностите на държавата, но не бива да се пропуска нито година. Да има адекватно популяризиране и реклама. Смятам, че това е мисия на цялата нация.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
