Доц. Анета Дончева пред "Стандарт": Модата на четенето се завръща

Предприемчивият дух на българина е мит, трябва повече креативност и инициативност, казва в специално интервю за вестник СТАНДАРТ доц. Анета Дончева, дългогодишен шеф на Българската библиотечно-информационна асоциация

Изборите минаха и подкастът "Чудесата на България" се завръща. В очакване на политически развръзки или нови политически чудесии, се случиха няколко събития, свързани с "Чудесата на България". Първото от тях беше на "Перистера" - Гълъбът. Това е една от най-впечатляващите крепости в България, построена в началото на новото хилядолетие. Преди броени дни тя отпразнува 10 години от възстановяването си, до голяма степен благодарение на археолога и днешен директор на Националния исторически музей доц. Бони Петрунова. Благодарение на "Перистера", Пещера се превръща в едно от най-атрактивните кътчета за културно-исторически туризъм през лятото.
Второто събитие беше свързано с още едно от големите чудеса на България, а именно Провадия - Солницата, където академик Васил Николов отпразнува 20 г. от началото на разкопките с впечатляваща изложа в Националния археологически институт с музей при БАН. В земите около днешна Провадия преди 7 000 години е започнал Златният век на праисторията ни. А ако искате да разберете защо по онова време солта е била много по-ценна от златото, там на място ще ви разкаже акад. Николов.
Третото събитие направи медия "Стандарт", съвместно с "Общество културно наследство", българският представител на Европа Ностра. Това бе уникална изложба под надслов "Бранд България - докосни Родопите" в резиденцията на посланика на кралство Мароко у нас - Нейно превъзходителство Закия ел Мидауи. Пред дипломатическия корпус показахме с 25 пана най-красивите кътчета на Родопите, носии, кристали от Мадан, звучаха гайди, имаше и страхотна феерия от изпълнение на момичета от френската гимназия. Най-ценното е, че наистина успяхме да отворим сърцата на посланиците за красотите на нашата свещена планина Родопите, по която минава Пътят на заедността.

- Здравейте, доц. Дончева. Много се радвам, че сте наш гост в поредния епизод в подкаста "Чудесата на България". Поздравления за големите награди, които получихте наскоро, резултат от неуморния Ви труд десетилетия наред за развитието на институциите на знанието - библиотеките.

- Благодаря Ви най-искрено. И аз се радвам, че се срещаме, защото знам, че Вие и Вашата медия сте радетели не само за опазването на културното наследство, а и за развитието му, така че то да служи на хората и да помага в ежедневието им.

- Факт е, че в последно време проблемите, свързани със социализацията на културното наследство, придобиха много актуално значение.

- Така е, защото все повече се разглежда връзката между културното наследство и начина на живот на хората, на гражданите. Както и как то може да помогне в бъдещето развитие на регионите, така че хората да живеят много по-добре. Аз съм библиотекар по професия и моята професия е свързана именно с това - със служба на обществото.

- Г-жо Дончева, ние с Вас отдавна сме съмишленици в областта и на съхранението, и на социализацията, и на дигитализацията на културното наследство. Това прерасна и в партньорство и сме сред учредителите на Общество "Културно наследство" - българският представител на Европа Ностра. Като човек, посветил целия си живот на библиотеките - изяде ли мишката книжката?

- Искам да Ви кажа нещо, което споделям и с моите студенти. Много е просто. Ние минахме през захласа от новите технологии. Интернет ще ни помогне много. Но хората останаха излъгани. След като видяхме много злоупотреби с личните данни, хората започнаха някак си да се озъртат. И да се чудят дали това е добро за тях, дали това е правилното, трябва ли или пък не съвсем толкова. Започнаха да се замислят. Сравнявайки по-старото и по- новото, каква е ситуацията? Хората навсякъде имат нужда от общуване. Коя е институцията, която им позволява те да се срещат и да общуват? Която е отворена от сутрин до вечер, в която можеш да влезеш без да платиш нито 1 стотинка и в същото време да имаш право на определени услуги, информационни?

- Отговорът води към библиотеките. Те обаче превърнаха ли се в такова средище в България?

- Факт е, че нашите библиотеки се ориентираха много бързо и голяма част от тях, където държавата или общините помогнаха, започнаха да се преобразяват именно в тази насока. Давам пример с новата библиотека в Бургас. В момента, в който кметът им помогна, те направиха една прекрасна сграда, с модерно обслужване, с възможности хората да работят до късно вечер. Младите хора си вземат лаптопа и отиват там спокойно да работят. Там също така се събират много хора и си общуват.

- И все пак. Отворените библиотеки на Запад все още не са дошли у нас. Кога ще се случи?

- Когато нашата държава осъзнае, че трябва да помага на гражданите не само в тяхното образование и здраве, но и за тяхното културно развитие, за самообразоване, за тяхната информираност. В света библиотеките работят много за обучението на възрастни хора, които се сблъскват с новите реалности, с новите технологии. Работила съм по два проекта с партньори от почти всички европейски страни, които са свързани с обучение на възрастните хора.

- Държавата да се грижи, казвате. На колко места обаче това се случва. Наскоро посетих една библиотека в Родопите, в която почти нямаше хора, макар че тя съдържа уникални неща. Кой ще ги види, кой ще ги дигитализира?

- Вярно е, че на много места условията са много лоши. Въртим се в омагьосан кръг. Хората искат по-нови услуги, по-добра обстановка. Никой не желае да отиде в прашасало място, където като седнеш, ще ти се счупи столът. Където няма нещо ново за четене. А в същото време искаме добри библиотеки. Затова трябва да имаме нова визия за библиотеките.

- Кой да я изработи тази нова визия?

- Две са министерствата, които отговарят за библиотеките. За обществените - Министерство на културата. За университетските - Министерство на образованието. Това разделение не е добро, защото по света библиотеките няма значение от какъв вид са, те взаимно си помагат и икономически изгодно е да се координират постоянно. Даже в някои страни университетските библиотеки обслужват и гражданите. Защото няма смисъл общината да дава средства за поддържане на сграда. Другото, което в света е изключително развито, е мобилното обслужване. Наскоро се завърнах от конгрес на немските библиотекари в Хамбург. Отпред бяха паркирани над 10 библиобуса от различни региони в страната.

Там ни показаха нови модели на обслужване, защото те дават възможност не само вътре да обучават една част от хората. Но има и координация между библиотеки и земеделски служби, например. Тези мобилни библиотеки разнасяха и семена на домакинствата, които земеделските им служби даваха, за да могат хората да си садят личните градинки.

- Както казахте, всичко опира до мисълта за хората и техните нужди.

- Да. И до въпроса - какви граждани искаме да имаме - информирани, образовани, добре живеещи, чувстващи се спокойно, без маргинализирани групи. Нещо повече - хората в неравностойно положение, хората от малцинствата да могат да се чувстват приобщени. Ако не бяха библиотеките в Европа в голямата си част да работят с мигрантите и да имат специални програми, всичко щеше да бъде по-зле.

- Престижно ли е днес да бъдеш библиотекар. Има ли много млади Ваши колеги в библиотеките?

- Има, но са изключение.

- Причината само в ниското заплащане ли е?

- Да ви кажа откровено, това е основната. И тъй като да работиш в библиотека винаги е било призвание, затова би трябвало да има една действително адекватна политика за човешките ресурси. За да сме адекватни на останалите страни в Европа. В Хамбург присъстваха повече от 2000 библиотекари, повече от 50 процента бяха мъже, млади хора.

- Преди броени дни бях на защитата на един Ваш докторант. Похвално е, че млад човек работи усилено по темата за социализация на културното наследство като фактор за развитие на регионите. Този прочит на наследството е и в идеята на Бранд България. Защо обаче така и не успяваме да превърнем културното наследство в културно-исторически туризъм? Какво ни липсва?

- Може да звучи грозно, но ние не обичаме много да се променяме. И сме мързеливи. За някои неща наистина се искат средства, но за други се иска и хъс. Иска се инициативност, креативност.

- Тоест, предприемчивият български дух е мит?

- Ами не мога да кажа категорично. Но отдавна съм разочарована и по отношение на работливостта, и по отношение на предприемчивия български дух. Ние нямаме мотивирани хора. За мен това е много сериозен проблем. Всички знаят, че в библиотеката се получават ниски заплати. Там работят хора, които имат кауза, които са инициативни и които никога не са се оставяли на течението. За съжаление, те стават все по-малко и по-малко.

- Дали липсата на мотивация е само заради мързела или заради чудовищното разделение в обществото, което кара хората да губят вдъхновение и желание да се занимават с каузи?

- Не само парите мотивират. Мотивира и това да оцениш този труд на хората, да помогнеш на хората. Ами сега, кой им помага? Сърдят ми се на мен много в Министерството на културата, че ги критикувам, че не работят. Но е факт - не може така да се работи.

- Нали трябваше да се дадат едни пари за дигитализация на културното наследство, включитено за библиотеките, дадоха ли ги?

- Чакаме да видим сега как ще се развие Планът за възстановяване и устойчивост.

- Вие така ми отговорихте и преди две години.

- Обещаха, че ще ги изразходват по най-добрия начин, че ще направят изследвания, ще видим. В момента не мога да кажа какво точно ще се случи и как ще изразходват тези пари. Честно казано, моето мнение е, че няма да бъдат изразходвани по най-ефективния начин.

- Тоест, по предназначение.

- Да. Много е лесно. Защото на преден план е формалната страна - да се усвоят едни пари. Да се приключи, да се каже, че сме направили програмата, че сме завършили програмата. Но как и с каква ефективност, според мен това не вълнува хората, които работят за усвояването на тези пари.

- И това демотивира хората.

- Искам обаче да подчертая, че всичко, което е постигнато в областта на новите технологии в библиотеките, не е постигнато с пари от бюджета.

- А откъде?

- От проекти.

- От европейски проекти?

- Да. Ще го видите, ако отидете във варненската библиотека, в русенската, в търновската, в шуменската. Това са проекти по "Еразъм", с норвежкия механизъм. С пари от трансграничните проекти.

- Проекти за библиотеките има. А влиза ли българина, за да чете. И какво чете най-много?

- Всичко. Чете нова българска литература, чете чужда литература. Започна световен процес на стабилизиране на книгоиздателския сектор. По света библиотеките са най-големият потребител на издателска продукция. Докато при нас, за съжаление, със стагнацията, която преживяхме, библиотеките нямат достатъчно пари и много от книгоиздателите предимно разчитат на пазара.

- Да се върнем на четенето. Допреди месеци слушахме, че цялата информация трябва да я получаваме от Гугъл. Но, след като Гугъл и Тик-Ток са ти информационния канал, как учиш децата да заспиват с книги?

- Истината е, че се позавърнаха много млади хора към книгите и това е много обнадеждаващо. Затова и няколко са темите, които се дискутират и при нас, и в Европа. Първо: библиотеките в защита на демокрацията. Да са местата, в които да се получава достоверна информация. Да са средище за дискусионни клубове, насочени срещу големия бич - фалшивите новини.

- Ако един чужденец дойде в България и Ви каже: г-жо Дончева, дайте ми няколко български книги да прочета. Какво бихте му предложили?

- Ще му препоръчам художествена литература от много от сериозните ни автори. Както и класическа литература.

- Как разбираме какво се търси от българската литература в чужбина?

- За мен индикаторът е това, което търсят в чужбина при книгообмена. Защото българските библиотеки имат книгообмен е с много библиотеки в света.

- Какво търсят?

- Търсят българска история, търсят документи, които имат изворов характер. Т.е. оригинални неща. Нашите библиотеки притежават уникални колекции. И това много се цени навън.

- Кои са най-ценните екземпляри в Националната библиотека?

- Що се отнася до културното наследство, в чистия смисъл на думата, книжнина, която има значение за наследството, това го притежават не повече от 43 библиотеки - различни ръкописи, някои големи ръкописни сбирки, старопечатни книги. най-големите колекции естествено са в Националната библиотека. Това са и славянската ръкописна сбирка и колекциите на ориенталския отдел, където има архиви, има и ръкописи. Ориенталските ръкописи. Архивната колекция на българския исторически архив, където е химнът на Възраждането. Уникална колекция от фотографии има Националната библиотека. Националната библиотека притежава най-голямата колекция от старопечатни книги.

- В Черна гора са се печатали първите печатни книги на кирилица. Ние имаме ли подобни архивни книги, запазени у нас?

- Разбира се. Имайте предвид, че българският закон за депозиране, т. нар. предаване на задължителен екземпляр. Това става през по времето на Константин Величков през 1897 година. Има и така наречената колекция Булгарика. Това са колекции, каквито например има френската национална библиотека, поляците имат - защото са с много голяма диаспора в чужбина. Та в тази наша колекция се издирват книги, които са за страната ни. Или книги които са писани от българи, които живеят в чужбина. Проблем обаче е, че библиотеките в другите страни, които си попълват колекциите с уникални неща, имат достатъчно средства. Виждала съм как колегите от Турция купуват коран за близо 1 милион евро на търг. Ние обаче не разполагаме с подобни пари. И тези колекции не ги попълваме, освен ако не ги получим като дарение.

-Същото нещо ми разказваше доцент Бони Петрунова по отношение на артефактите за НИМ.

- За съжаление, е така. Въпрос на национална политика.

- Вървим към края на предаването. Да се върнем към "Бранд България". Какво според вас трябва да съдържа този модерен разказ за историята и туризма.

- Тук е голямата роля на библиотеките. Те са мястото, където може да се разказват истории за миналото, за да може то да се свързва с настоящето. Тук искам да обърна внимание на нещо, което е страшно важно. В разказа трябва да бъдат включени младите хора.

- Какво е вашето послание към младите хора, за да може това наследство да се пренесе към бъдещето?

- Оптимистично е, че младите хора започнаха да се интересуват от четенето, в България вече има няколко фондации, много сериозно работещи в областта на четенето. И то четенето от бебешка възраст. Първото ми послание това - повече хора да се включват в тези кампании на четенето, защото както те казват: четенето е модерно. Другото, което за мен е много важно, е осъзнаването на това, че всеки е уникален и равен с всички останали в света. Тоест, твоята уникалност, това, което ти го имаш в твоята държава, да се гордееш с това и като го разглеждаш да видиш, че то е понякога и по-добро от това, което ти можеш да получиш и в чужбина. Именно в това е силата на културното наследство.