Историческите атракциони са нужни, но трябва да се правят по строги законови правила, казва заместник-председателят на БАН чл.-кор. проф. д.и.н. Васил Николов
Археологът чл.-кор. проф. д.и.н. Васил Николов е най-големият български специалист по праистория. Откритата от него къща в неолитното селище в столичния кв. Слатина през 1985 г. влезе в учебниците по праистория и се изучава във всички световни университети. След големите му открития е царският гроб на 64 века в най-стария и най-богат град в Европа – Провадия-Солницата. Бил е директор на Националния археологически институт с музей на БАН. От януари тази година е заместник-председател на БАН.
- Проф. Николов, започнахте разкопките в неолитното селище в столичния кв. Слатина. Върху какво ще съсредоточите проучванията си тази година?
- Да, и тази година с финансовата помощ на Софийска община продължаваме проекта. До миналата година смятах, че най-голямата къща в Европа за шестото хилядолетие преди Христа е проучената от мен през 1985 г. т.нар. Голяма къща, която влезе в учебниците по праистория. Тя има площ 117 кв. метра. Но в края на миналогодишните разкопки се оказа, че на същото най-ранно ниво на застрояване в това селище има поне още две къщи, които са още по-големи. Едната засега е 142 кв. м. Мисля, че ще се разшири с още 2-3 квадратни метра тази година - има неразкопан участък. Другата, която също сега ще допроучим, ще е около 160 квадратни метра. Като си представим, че като време назад това е преходът от седмо към шесто хилядолетие преди Христа, такива огромни постройки са просто невероятни.
- Още повече, че са строени с неправилна форма.
- Да, стените на едната къща са дъговидни.
- Защо?
- Всяко праисторическо селище е обграждано ос ров. Той има магически функции - да пази селището от зли сили. Първоначалното селище на територията на днешна Слатина явно е трябвало да се разшири и ровът е бил запълнен. Върху него построяват една от къщите, на която попаднахме. Дългите й стени са успоредни на дъгата на запълнения ров, който остава отдолу, под пода. Това не може да бъде случайно.
- Разгадахте ли вече как тази далечни за нас хора са строили огромните си постройки и най-вече как са правели покривите на къщи от 140 или 160 кв. м?
- Строено е по известната техника с дъбови стълбове с диаметър по 10-15 см. Покривът е двускатен и също е сложна конструкция. Надявам се тази година да установим как точно са я правели. Интересното е, че билото на покрива също трябва да е дъговидно, защото дългите стени са дъговидни. Такова предизвикателство излиза за първи път. В неолитна Европа не познавам постройка с такъв план. Тъй като става дума за най-ранното селище, останките от което лежат най-долу в дебелия културен пласт, вероятността да намерим останките от всички вътрешни подпори, от цялата дървена конструкция на стените и покрива е 100 %. Така че към края на разкопките ще мога да знам нещо повече за покрива и го очаквам с интерес.
- Какво представлява къщата с площ 142 кв. метра?
- Самото жилище е разделено на три помещения като най-вероятно е обитавано от 3 семейства. Във всяко от помещенията има пещ, зърнохранилище, каменна мелница и всичко друго, което е нужно в една такава къща. Раннонеолитните селища, каквото е слатинското, са много интересни с това, че хората съхраняват всичко свое със себе си вътре в къщата. Нищо навън, освен добитъка. В къщата се смила зърното, там е тъкачният стан, там са съдовете за зърно, там се приготвя храната. Отстрани има две прилепени стопански помещения. Те са пълни само с хранилищни съдове, изградени върху пода. Били са високи обикновено 70-80 см, диаметърът на кръглите е достигал до 70 см, но има овални и ъгловати с подобна големина. Интересното в нашия случай е, че съдовете в голямата си част са пълни с овъглено зърно. Скоро в работата ни ще се включи палеоботаничката, с която работим от години. Тя сама трябва да извади зърното, за да го проучи.
- Да разбирам ли, че има хипотеза, че селището е загинало вследствие на пожар?
- Не. Тази теза със загиване на селището от пожар вече мина в миналото.
- Тогава с какво се обяснява това обгорялото зърно?
- Така, както констатирахме и при неолитното селище край с. Мурсалево, така както смятат и други колеги и аз вече съм убеден, че една къща не може да загине случайно при пожар. Не се развива такава температура в случаен пожар. А ние имаме установена температура на изпичане на измазаните с глина стени до около 1200 градуса. Това е възможно само когато се внесе много дъбов дървен материал вътре в къщата и тя се запали преднамерено.
- Умишлен палеж и преместване на селището?
- Можем само да гадаем. Може обитателите на съответната къща да са измрели, може да е епидемия. Няма как да влезем в мисленето на хора, живели преди 8 хиляди години. Ние разделяме утилитарното от сакралното. Влизаме в църква и сме в сферата на сакралното, излизаме и се занимаваме с чисто профанни дела без едното да има връзка с другото. В праисторията обаче сакрално и утилитарно са едно, неразделими са в мисленето. Трудно можем да разберем коя е причината да изгорят тази къща и да я погребат. Защото това установяваме напоследък - ями, които са в периферията на селището или вътре в него. Извършен е обред и части от изгоряла къща са насипани в ямата. Има парчета от стените, от пещта, от зърнохранилищата, задължително има парчета или цели хромели. Това е нещо ново, което констатираме в последните години - погребване на къщата. Явно са смятали, че тя трябва да бъде погребана, за да се освободи душата й - за хората от онова време всяко нещо има душа. Погребвайки къщата и освобождавайки душата й, хората вече могат да строят нова на същото място. Това е много характерно - на същото място, почти по същия план се строи следващата къща. Във всяко от селищата, които проучваме, има и опожарени, и неопожарени къщи като изгорените са по-малко. 160-квадратната къща, която сега проучваме, е била изгорена.
- С какви инструменти са работили праисторическите строители?
- Те още не са познавали метала, работели са огладени каменни сечива, кремъчни и костени, сърповете са правени от рог и кремъчни зъбци.
- Как са правели дървените сглобки?
- Нямаме овъглени, за да мога точно да кажа. Но в Голямата къща имаше части от инструмент като свредел за пробиване на дупки в дърво. Използвали са доста остри каменни брадви. Били са майстори, спор няма, щом са правели къщи от 120, 140 или 160 кв. м при това здрави, с набити дъбови стълбове, които формират носещата конструкция.
- За това се изискват строителни и инженерни познания...
- Наистина. В Слатина къщите са големи по площ, но едноетажни. Докато малко по-късно започват да строят двуетажни къщи на по-малка площ. А двуетажната къща вече наистина е нещо много сложно - да я направиш без метални инструменти и да е здрава – това е изключително за времето си постижение. В Слатина няма двуетажни къщи. Но в селището край Мурсалево, което е малко по-късно от началото на слатинското, има до 70-квадратни метра двуетажни къщи. Само да си представим как се носят и набиват дъбовите им стълбове, които трябва да са 5-6 метра високи, за да хванат и двата етажа, как това се случва без бетон. Това е невероятно, човек се стъписва, когато си го представи.
- По това време какво е имало в Европа?
- Правят се първите опити за къщи. А тук вече е имало. Иновативното мислене е направило огромен скок. Цивилизацията на Европа започва от тук. Развила се е на Централните и Източните Балкани - от Тесалия до Стара планина и по-късно до Долния Дунав.
- Имахте идея за изграждане на атракцион с работилници за деца в Слатина. Кога ще се случи това?
- Продължават разговорите със Софийска община и усилията да се търсят средства. Не сме се отказали. Мисля, че общината вече завърши процедурата по промяна на устройствения план. Това ще стане на територията на комплекса на БАН на 4-ти километър. Идеята е паркът да бъде край разкопките. Да бъде изградена първата Голяма къща от 117 кв. метра и то едно към едно. Хората ще могат да видят как продължават разкопките и същевременно да влязат в пълна възстановка на тази огромна къща. За нея има доста подробна информация. Но за да бъде направено, трябва да се спазят всички днешни строителни изисквания, както и получаването на строителна виза. Учудих се, но така изисква законът. Моята идея е да стане място за децата – да влизат, да усетят живота на праисторическия човек, да направят разликата с днешния начин на живот. Да видят как се отцепват кремъчни пластини или как се търкат и се получават каменните сечива, костените сечива. Ще има информационен център. Проект за това вече има, но няма да стане бързо.
- В страната има вече изградени подобни атракциони като „неолитното селище" край варненско с. Неофит Рилски. По правилата ли са направени?
- Правила няма. И това е проблемът. Законът за културното наследство трябва да бъде допълнен със специален текст за атракционите и съответно да има наредба за тях. Трябва веднага да кажем, че атракционите са изключително необходими. Съвременният човек все повече се откъсва от представата за корените си, за миналото. Затова атракционите имат да играят нарастваща роля. Но те трябва да представят най-новото ниво на научното познание за древността и за конкретните структури, които се възстановяват. Не просто някой да си измисля нещо, както са направили в с. Неофит Рилски, и да заблуждава хората, че това дава представа за живота в древността. Това е моето изискване - възстановката да бъде максимално точна.
- Това означава ли в екипа по възстановяването на обект да участва археолог или да има специални разрешения от Министерство на културата?
- В екипа трябва да има тесен специалист. Хората, построили атракциона в село Неофит Рилски, твърдят, че имат консултанти - двама колеги, които обаче не са праисторици, нямат опит в нужната област. За такъв тип възстановка е нужен специалист точно по праисторическа архитектура. Ако е специалист по праисторически кремъчни сечива, естествено трябва знае нещо и за архитектурата, но няма да има достатъчно експертиза за праисторическата архитектура. Важно е да се намери начинът, по който миналото да бъде представено по най-достоверен начин, чрез най-новите данни, получени от научното познание. Аз лично 35 години не се уморявам да говоря, да изследвам, и да привеждам доказателства, че на територията на днешните български земи, на Източните и Централните Балкани, в Тесалия се развива първата европейска цивилизация. Оттук тя е тръгнала към другите региони на Европа през VІ и V-то хилядолетие преди Христа. Тя има изключителни постижения в областта на архитектурата. И това не бива да се принизява, най-малко е неморално към паметта на предците. Не можем да казваме на света: елате да видите следите на първата европейска цивилизация и да показваме на гостите две измислени постройчици в село Неофит Рилски. Измислени са, защото такива неща в праисторията просто не е имало. В друг атракцион - край с. Чавдар, Пирдопско пък къщите са квадратни с четирискатен покрив - това не е съществувало през късната праистория.
Пак казвам – трябва да има атракциони, те са изключително полезни. Но трябва много внимателно да се правят, за да могат хората действително да могат се запознаят с високите постижения на миналото. Праисторическа къща, гробница, крепост – всичко трябва да бъде направено така, че да не принизява нивото на познанието и на културата на тези хора от древността.
- Те наистина са имали много високи технологични познания и Провадия-Солницата е още едно от доказателствата за това. Какво ще проучвате там това лято?
- В последните години вложихме много усилия за проучване на средната по хронология стена - най-масивната от всички около селището на най-богатите хора в Европа през петото хилядолетие преди Христа.
Тази година ще продължим с анестилозата на тази стена, строена около 4 600 г. пр. Хр. Връщаме камъните на мястото им. Ще продължим с изследванията на кладенеца. Стигнахме до 8 метра дълбочина, но изби вода и още нямаме изработена технология. Смятам да поканя един немски специалист. В Германия са проучени много кладенци от неолита.
В Провадия-Солницата имаме отбранителни крепостни стени като в Троя, но около 2 хиляди години по-ранни. Тези хора са били страшно богати заради солта и са можели да платят с нея на хора от региона, които да построят крепостните стени около тяхната селищна могила. Селището е трябвало да бъде укрепено. Появата на кладенеца е много важна. Той е направен ниско, в периферията на селищната могила, която по това време е поне 7 метра висока. Направили са го точно зад третата отбранителна система. Кладенецът е за сладка вода. Само на 100 метра е изворът. Точно насреща, вероятно се е пълнел същата водна жила. Този кладенец показва, че крепостта е обсаждана. Направили са го, за да могат да имат вода за пиене, защото при обсада не могат да стигнат на 100 метра до извора. Огромният брой костени стрели, които намираме, показва, че наистина крепостта е обсаждана.
Трите отбранителни системи продължават да бъдат акцент в работата ми. Но тази година искам и да се съсредоточа и върху солодобивния център, защото преди 2 години открихме нов вид съоръжение за производство на сол. Миналата година на 1 октомври направихме Ден на отворените врати. Над 700 души от източните части на България дойдоха, което беше удивително.
- Колко метра е в момента възстановената стена?
- Около 2 метра е висока. Широка е от 2,50 до 4,50 метра. Не знам дали стените на Константинопол са били толкова дебели. А това все пак е правено 4600 години преди Христа.
- Колко пари ви отпуснаха за разкопките?
- Огромната сума 17 870 лева.
- Не е ли време да се направи стратегия за културно-историческо наследство – нещо, за която кампанията „Чудесата на България" на в. „Стандарт" работи вече 7 години. И да се приоритизират обектите, които трябва да бъдат развивани защото имат потенциал да бъдат културно-исторически атракции?
- Това е големият проблем. Всеки тегли чергата към себе си. Трябва да се направи, но някои трябва поеме отговорност за това, защото решението, макар и правилно, ще бъде оспорвано.
- Какво се промени в живота на археолога Васил Николов след като стана заместник-председател на БАН?
- Искам Академията да се отвори към обществото, да покажем колко е важна науката, как без нея не може.
- Практичната страна, полезната страна на науката?
- Да, полезната. Цялото ръководство на БАН искаме да променим визията за Академията. Произвеждаме сериозен научен продукт с много малко средства. Казват ни, че не сме реформирани, но не и какво точно не сме реформирали – защото не разбират спецификата на научната работа. Казват ни: не работите по проекти. Не е вярно - 40 % от бюджета на академията идват по проекти. Няма такава голяма научна организация като нашата в Европа и по света, която в значителна степен да се самоиздържа. Нямаме пари за капиталови разходи. Ето, сградата, в която се намираме, се нуждае от ремонт.
- А тя е паметник на културата.
- Да. Но е в трагично състояние. А сме на метри от парламента. Пада мазилка, долу тече във фондовете на библиотеката ни, трудно опазваме изключително ценния си архив. А след няколко месеца в тази зона на София ще ври и кипи заради Европейското председателство. Страхуваме се да не падне парче мазилка върху нечия глава.
И в същото време не спада количеството на научната продукция на БАН, публикувана в реномирани чуждестранни издания. Няма по света по-евтин научен продукт от нашия. И пак не ни разбират. Самите ние вече обръщаме много сериозно внимание върху нашите си издания, на които също трябва да им се вдигне нивото, правим всичко възможно, но все пак трябва да има подкрепа от държавата.
- В БАН е събрана най-голямата част от експертния потенциал на страната. Търсят ли ви министерствата за консултации?
- Да, работим с някои министерства. Ето и в началото на другата седмица ще имаме среща с министъра на културата за сътрудничество между нас. Но имаме нужда от по-голяма подкрепа. Казваме, че образованието е приоритет. Като държава влагаме страшно много в образованието и ще влагаме повече. Добре. Но когато младите хора се образоват и видят, че няма къде да се реализират, какво правят? Напускат страната. Ние сме безкрайни донори на чуждата наука и на чуждото производство. С тия смешни пари за наука, които се дават, младите хора не искат да идват в БАН. Затова искам да направим всичко възможно да покажем практическата страна на науката в Академията. Направихме регионални академични центрове. Вече са 17. Последният беше създаден наскоро във Варна. Опитваме се да стигнем до бизнеса. Да му кажем – ако имате някакъв проблем, вместо да търсите ноу-хау или съдействие някъде по света, обърнете се към Академията или към нашите регионални центрове. Нашите институти могат да помогнат, и го правят. Много по-евтино и със сигурност достатъчно качествено. Така ще помогнете на науката, ще помогнете образовани млади хора да останат тук.
Искаме да разширим съвместната работа с музеи, читалища, с различни клубове, които работят по места. Трябва да стигнем до хората на достъпен за тях език. Да покажем какво прави Академията и колко е нужна тя на България.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
