Проектът е сертифициран от Европейската комисия, казва в специално интерю за вестник СТАНДАРТ историкът д-р Александър Горчев, директор на Археологически музей "Велики Преслав"
- Д-р Горчев, на 19 ноември община Шумен и вестник "Стандарт" организират дискусия под надслов "Бранд Шумен. Оттука започва България". Каква визия за региона ще представите Вие на този форум?
- Събитието безспорно е свързано с културно-историческия туризъм. Ще предложа на вниманието на гостите и домакините някои обекти около и намиращи се в Шумен, Велики Преслав и Плиска. Но вижте, нещо трябва да се промени. Защо казвам това? Защото всяка от старите български столици дърпа темата към себе си. Гледа тя да събере повече от туристите и така да работи в полза на своя регион.
- А не е ли това нормално при положение, че държавата на повечето места е оставила общините сами да инициират подобни събития?
- Държавата си е държава, тя има регулаторни функции. Ако ние не си помогнем сами няма какво да очакваме от нея. Длъжни сме да помагаме на България, за да стане тя разпознаваема и посещавана. Има и нещо друго. Ние се стремим към бързата печалба. С малко усилия искаме ако сме вложили един лев например, след месец искаме да спечелим 1,10 лв. Не се работи така.
Освен добрия бранд "Оттука започва България" ние можем да предложим даденостите, които има цялата Област Шумен в туризма. И да кажем: елате да видите, да усетите и да се потопите в мистиката на Мадара, духа на древните българи от началото на християнството в Плиска, сиянието на Златния век - могъществото и културата на България през 9 и 10 век. С възрожденците, със симфоничните оркестри, с театъра, с читалищата, с цялата култура през 14 и 15 век, когато започва да се развива Шумен.
- Бихте ли разказал подробности, свързани с най-новите открития във Велики Преслав около кирилицата?
- Става дума за комплекс от дълга проучвателска дейност, върху която са работили редица наши изтъкнати археолози и други учени. В един момент след като Преслав става столица, основно започва да се преобразува старата азбука, която ние познаваме като глаголическа. Тя се трансформира в по-достъпен вариант в няколко, може би 5 различни книжовни школи в историята на средновековен Преслав. Имаме места като Кръглата или известна още като Златната църква, където е намерен така нар. азбукивар, идва от аз, буки, веди и т. н. За съжаление монахът, или човекът който го е писал, е стигнал само до буквата П. Може би толкова е знаел или пък другото го е заличило времето.
На територията на Преслав са съществували всички известни и познати азбуки по това време. Имаме междугръцки, междуглаголически надписи, както и такива с кирилски букви. Изводите са, че голяма част от населението в Средновековен Преслав е било грамотно. Обикновено казваме, че монасите са тези, които са движели писмеността. Но там помага Симеон Велики.
Освен това в нашия археологически музей "Велики Преслав" има богата колекция от каменни надписи, която все още не е достатъчно разчетена и проучена. Открита е в манастир, свързан със старата столица Плиска. Но това е въпрос, който с годините ще се решава.
- През две години във Велики Преслав организирате форум, посветен на кирилицата. С какво той помага на учените от отделните региони?
- Да, миналата година имаше такова събитие в Преслав. На него присъстваха всички най-изявени учени. Показани бяха нови исторически документи - хроники, факти, надписи върху колони и т. н. А това малко по малко открехва нови страници от историята на Преслав. Заедно с БАН ние от Преслав работим върху Кирило-Методиевски европейски маршрут, който е сертифициран от Европейската комисия. Той дава възможност на всички, които се интересуват от пътя на двамата братя богослови и от азбуката, да проходят този маршрут като започнат от Солун, минат през нашите роднини от Северна Македония, през Сърбия, та стигнат до днешните територии на Великоморавия, на Словения и продължат надолу към България - към Плиска и Преслав. Нещо, което ще помогне както за развитието на туризма, така и на науката. Защото тук идват и много изследователи, които всеки път при посещенията си разкриват по нещо ново.
- Преди дни министърът на културата Найден Тодоров обяви, че новите обекти, които България може да предложи да бъдат под закрилата на ЮНЕСКО, са Провадия - Солницата, Голямата базилика в Пловдив и двете стари наши столици Преслав и Плиска заедно. Моля за Вашия коментар.
- Това е отличен избор, дано наистина се осъществи. Защото нашата земя, нашата България е богата на находки от различни времена. Но като че ли в последно време се акцентира върху траките. Ние безспорно имаме велики открития в това отношение. Акцентира се върху новооткрити римски селища навсякъде в България. А понякога забравяме, че преди всичко ние сме българи. И акцентът върху Преслав и Плиска ще е върху българското. Това, което си казваме: оттука започва България. Духът на началото, на старите столици, на древните българи и културата, която ние сме дали в онова време, в което са съществували само три империи - византийската, българската и френската. Всички други западни държави са съществували като територии, като места в които живеят различни племена.
- Кметовете на Шумен, Провадия, Велики Преслав, Каспичан и Плиска ще подпишат във вторник меморандум за културно-исторически маршрути в региона. Кои обекти ще могат да видят гостите на България от ЮНЕСКО при домакинството ни на сесията догодина?
- Приветствам тази идея. За четирите национални резервата, които има в Шуменска област, трябва да се създаде общ маршрут. Необходимо е да има и исторически разказ за събитията. Плиска с Крумовия и Омуртаговия дворец, Голямата базилика - това е големият храм по времето на Борис и оттам е тръгнало християнството. Задължително трябва да се мине през Мадара - да оживее разказът за големия конник. Оттам, следвайки хронологията на историята, трябва да преминем през Велики Преслав. Там трябва да се види Кръглата или известна още като Златна църква с нейните надписи по стените. За да не се чудят откъде идват Аз, Буки, Веди, когато издигнем плакатите си на 24 май. Трябва задължително да се посети и Дворцовия комплекс. Има обекти, които тепърва се показват от недрата, които ние разработваме в т. нар. Дворцов град. Там ще бъде открита може би една нова резиденция на българските владетели по онова време. Трябва да се посети Манастирски комплекс "Чъргубилят Мостич", който не е много достъпеен в момента. Това е високопоставена личност в преславската история, която е погребана или препогребана около този манастир. Повечето учени го знаят. След това трябва да се отиде в Шумен - едно пребогато място на различни видове епохи. Като започнем от праисторията, Шуменското плато, възрожденските къщи. Трябва да се акцентира и на паметника "1300 години от създаването на българската държава", който сам по себе си е атракция.
- Кои други паметници извън Област Шумен си заслужава да видят гостите ни от ЮНЕСКО?
- Хераклея Синтика в община Петрич. Това откритие вече започва да прилича на онези паметници, които познаваме от Гърция. Би могло да бъде посетен Несебър, за да се заличи негативната слава на Стария град, Солницата- Провадия, Перперикон. Разбира се и Пловдив с разкритията там от последните години.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
