Старата песен "Най-голямото богатство" довечера ще прозвучи като химн
Славеят на Пирин миналата година покани 15 000 фенове на концерта си в "Арена Армеец"
Николина Чакърдъкова довечера излиза в "Арена "Армеец" за традиционния си грандиозен коледен концерт. Той беше обявен точно преди година. Тогава Славеят на Пирин направи нещо, което българската сцена никога не бе виждала - в три поредни вечери взривяваше препълнената зала номер едно на НДК с енергията, гласа и таланта си. Президентът Георги Първанов, знайни и незнайни пенсионерки, чиновници, ученички, облечени в тениски с лика й, проточиха дълго хоро, което се виеше като змия чак до последния балкон. След последната песен видимо развълнувана, но безспорно щастлива Чакърдъкова каза: "Бях си забранила да правя планове дори за месец напред, но вече зная какво ми предстои. Ще живеем, за да се срещаме, да бъдем радостни и да ни е хубаво. Но тук явно вече ни е тясно. Каня ви на 11 декември 2014 г. в зала "Арена Армеец". Ще ви чакам". Мястото и часът на срещата остават същите.
Да съхраним българското - това е каузата, на която Николина Чакърдъкова се е посветила от години. Любими нейни и на всички нас песни ще звучат два часа тази вечер. Под прожекторите ще излязат голям оркестър и Неврокопският танцов ансамбъл. Ще има и изненади - сектор за фенове, облечени в национални носии, големи екрани с текста на песента, която звучи в момента. Всеки ще може да пее на воля - а това означава, че концертът на Чакърдъкова ще е не само с оркестър и ансамбъл, но и с петнадесетхиляден хор. Истинска Гинес история.
Николина се качва на сцената на 14. Безспорен талант, много скоро тя вече е солистка на Неврокопския ансамбъл. Облечена в оригинална войводска носия, красавицата пленява не само с глас, но и с визия, хореография и режисура на спектаклите си. Над сто костюма с вплетени мотиви от Пиринския край, богати на бродерия от сърма одежди пълнят сценичния й гардероб.
"Помогна ли на някой, спя спокойно. Радвам се, че съм успяла да направя нещо добро", разкрива житейската и артистичната си философия Николина. Затова един от трите й предишни спектакъла беше назован: "Най-голямото богатство" - в помощ на домовете за стари хора, за пенсионерите, децата и хората в неравностойно положение.
"Когато човек не е добре, когато усети, че му остават броени дни, когато се запита дали ще го има утре или не, тогава осъзнава колко са хубави и най-дребните неща", казва Николина, която има право да говори за всичко това от първо лице. Защото е изживяла ужаса на подобна дискусия.
През 2007-а тя още не знае, че след поредния й спектакъл предстои дълго и драматично отсъствие. Лекарите са лаконични: тумор в бъбрека. Нужна е спешна операция. Тогава неизменно идват и другите въпроси: Защо точно на мен? Защо точно сега, когато имам по два концерта на ден, а публиката е толкова щастлива? Но време за терзания и още по-малко са самосъжаление няма: борбата за живот започва веднага и продължава, без да се вижда краят й. През това време копнежът по сцената отстъпва място на волята да победиш съдбата - ако тя въобще може да бъде победена.
Минава време. Декорите за новия спектакъл са подредени, когато следващ удар срива надеждите: белодробна емболия. Няма да се дам, отсича Николина и тръгва за Варна. Концертът свършва, а тя едва диша. Докторите се чудят как е жива.
В следващата година в съзнанието й е само една песен. Знае я от дете, но никога не й е оставало време за нея. Освен това й звучи малко наивно: "Най-голямото богатство, здраве, сила, мир, любов. Това никъде не се продава и с пари не се купува".
През 2013-а е триумфалното завръщане - след мъчителното време на болести и мълчание. Затова на трите концерта първите благодарности са към Господ и лекарите.
"През тези шест години имаше моменти, в които не вярвах, че това ще се случи. Победих благодарение на подкрепата ви, на моя голям мерак и любовта ми към вас. Поклон пред всички. Не мога да ви опиша щастието си", пълнят сълзи очите на Славея от Пирин. Настава мигът, който публиката чака с нетърпение, вълнение и страх - Николина рипва в лудешко хоро. Както някога. Истински вулкан. Не танцуват краката, ръцете, сърцето, а човешкият дух. Жив и всепобеждаващ.
Една година по-късно вече никой не се съмнява, че хора отново ще има. И пак ще ги води неуморната войвода Николина Чакърдъкова. Но този път за ръце ще се хванат вече не 5000, а поне три пъти повече. И всички ще пеят.
Щастието да даваш
"Ние можем да бъдем богати днес и сега, като се радваме на това, което имаме. Защото не можем с вълшебна пръчка да променим света веднага. Животът е много хубав - осъзнала съм го, оценявам го всяка минута, всяка секунда. Ние можем да се стремим към по-добро битие, да създаваме по-красиви и хубави нещо. Най-хубавото, което човек може да направи, е да дава. Аз мога с песни и танци да давам настроение. Друг може да дава любов към ближния, любов към децата, родното място, към родината, към всичко. Когато човек се научи да дава, тогава наистина оценява, че най-голямото богатство е здраве, сили, мир, любов. На това се крепи светът."
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
