Златни монети от времето на Юстиниан Велики са открити при археологически разкопки в троянското село Дебнево. Монетите са били разпилени по пода на опожарено жилище от по-късен период, съобщи за БТА доц. д-р Стилиян Иванов от Националния исторически институт с музей към Българска академия на науките, който ръководи археологическата експедиция, проучваща крепостта „Калето“ над селото.
За шеста поредна година доц. Иванов и помощниците му Доротея Иванова и специалистът от Чипровския музей Мирослав Марков правят разкопки на археологическия обект „Калето“ над село Дебнево. Част от екипа са и млади археолози от Великотърновския университет.
„През тази година най-интересната археологическа ситуация е едно ранносредновековно жилище, което е опожарено. В други случаи подобни жилища се откриват без останки от вътрешната конструкция, докато тук имаме рядката възможност да видим дървената облицовка на жилището, която, макар и в овъглен вид, е ясно различима. То трябва да се отнесе някъде към 10-и век, към времето на управление на българските царе Симеон и Петър“, разказа доцентът.
Собствениците са изоставили целия инвентар в жилището - два железни сърпа, железни инструменти, тока за колан, три бронзови пръстена, различни по размер керамични съдове, от които може да се съди, че са се занимавали със земеделие, добави той.
„Най-интересната находка от жилището е откриването на пет разпилени по пода златни монети. Две от тях са силно пострадали от пожар. Интересното при тях е, че те са доста по-ранни от съществуването на това ранносредновековно жилище. Те са от 6-и век, от времето на император Юстиниан I. Най-вероятно са открити от тези, които са изграждали жилището и които в последствие са ги съхранили. Макар че не са били в обръщение, тези монети са били достатъчно ценни, поради това че са от злато – материал, който е доста ценен и през Средновековието“, разказа археологът.
Проучванията на крепостта „Калето“ над Дебнево започват през далечната 1974 г. и след няколко археологически сезона са преустановени за десетилетия. През 2019 г. са възстановени отново благодарение на финансиране от Министерство на културата и Община Троян.
Според доц. Иванов площта на крепостта е 18 декара, като част от крепостните стени са добре запазени, а друга са пострадали, тъй като материал от тях е използван при строежа на близкото селище.
Крепостта се намира на естествено укрепен хълм, близо до реката и до обработваеми земи. Това са предпоставки тя да бъде населявана през различни исторически периоди. Има няколко укрепления едно върху друго и жилища от близо десет археологически хоризонта, насложени един върху друг, обясни доцентът.
Той разказа, че са открити следи от голямо тракийско селище от 4-3-ти век пр. Хр., три фази на обитаване от късната Античност (4 – 6-и век), Първото българско царство, некропол от Второто българско царство и Османския период. Според работни хипотези хълмът активно е бил обитаван и през 18-и век заради кърджалийските вълнения по това време.
Проучванията ще продължат до края на месец август, след което ще се предприемат действия по теренна консервация на разкритите през сезона археологически структури.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
