БРАНД БЪЛГАРИЯ: Крепост като каменна книга разказва за Монтана

Историческият музей в града съхранява рядка плоча с военна диплома

БРАНД БЪЛГАРИЯ: Крепост като каменна книга разказва за Монтана | StandartNews.com

Културно-историческото наследство на Монтана като ресурс за развитието на региона. Това е главната тема на дискусията

"Бранд Монтана - нови модерни възможности за модерен и атрактивен регионален туристически продукт", която "Стандарт" и общината организират в понеделник, 17 юни 2024 г. Форумът е част от мащабната кампания "Бранд България", която медията ни провежда вече трета година. 

Дискусията ще срещне на едно място представители на всички национални, областни и общински институции и реалния бизнес, ангажирани с развитието на община Монтана и областта като дестинация за СПА, културно-исторически и поклоннически туризъм. 

Скоростният път София - Видин и цялата транспортна свързаност на Северозапада ще е във фокуса на дебатите. Участниците ще обсъждат още маршрутите за природен туризъм, подновяването на материалната база на хижите, най-дългият туристически поход в България, част от международен коридор Ком-Емине, който стартира на територията на област Монтана.

На дискусията ще бъдат представени възможностите за ски туризъм на връх Ком, за риболовен туризъм в язовир Огоста, както и необходимостта от подготвени кадри за развитие на балнеолечебния туризъм в курорта Вършец. 

 

Историческият музей в града съхранява рядка плоча с военна диплома

Вилите на патрициите в Монтанензиум били с екстри, на които биха завидели днешните ВИП-персони

 

Крепост като каменна книга, написана преди 20 века, пази Монтана. Античният кастел се издига на хълма Калето, югозападно от града.  Укреплението е пазело от нашественици селищата в региона и пътя от Дунав през Стара планина към Бяло море. От крепостната кула погледът обхваща западните хребети на Балкана и плодородната равнина до река Дунав

Още тракийското племе трибали 4000 г. преди Хр. се установили тук, но крепостта се разраснала и придобила стратегическо значение в началото на новата ера, когато римляните завладели територията и изградили голям военен център. Те дали градски статут на селището и го нарекли Монтанензиум.

В подножието на Калето, при извора е култовото светилище. Останки от мраморен храм и разположените около него статуи и оброчни плочки на Диана, Аполон, Хермес, Херакъл и Дионис сега са в Историческия музей и Лапидариума на областния град. Между II и III в. градът преживял силен стопански и културен разцвет. Военни ветерани и аристократи изградили богати земеделски и животновъдни имения. Вилите на патрициите били с красива архитектура и екстри, на които биха завидели днешни ВИП-персони. В покоите на стопаните, които често ставали и сцени на многолюдни тържества и умопомрачителни гуляи, може да се разгледат дори останките от антични климатици. Чрез сложна система от отвори под пода и в стените римляните зимно време вкарвали топъл въздух в сградите, а лете по същия път течението гонело жегите. За възхвала на подвизите на пълководците и за украса на домовете на управниците изработвал статуи и плочи скулпторът Сатурнин от Мала Азия.

Каменните страници, положени в музея и лапидариума на днешна Монтана, дават богата представа за живота край Огоста през онези векове. Сред откритията е и рядко срещана военна диплома на редови боец, издялана от камък. През 2010 г. екип, ръководен от д-р Гергана Кабакчиева от Археологическия институт и музей към БАН, откри в древната базилика надгробна плоча на богат римлянин - вероятно съдия или управител с изобразен върху нея тракийски конник, убиващ лъв.

Стените и сградите на планинската крепост били опожарени и сринати от нашествията на готите през VI - VII в. После по тези места се заселили славяните, а след тях и българите.

През 1971 г. крепостта "Монтана" е обявена за археологически паметник от национално значение. 

Край руините се зеленеят дърветата на лесопарк "Калето" - 328 дка, засадени с дъб, бук, ясен и явор, под чиито сенки се разхождат жителите и гостите на града. 

 

Дико-Илиевите празници събират 13 държави

Близо 4 десетилетия Монтана на всеки две години е домакин на международните празници на духовите оркестри "Дико Илиев". Те са част от националния календар от събития, под патронажа на Министерството на културата.

Празниците утвърждават богатите традиции на духовите оркестри и популяризират творчеството на самобитния композитор Дико Илиев. В голямата среща на духовата музика участват най-добрите оркестри и мажоретни състави от страната и света. За събитието община Монтана си сътрудничи със Съюза на българските композитори, Съюза на музикалните и танцови дейци, СУ "Св. Климент Охридски", Националната музикална академия в София. Дико-Илиевите празници са своеобразна среща на поколенията и приемствеността между тях.

До момента във фестивала са участвали оркестри от близо 50 населени места в България. 

Първият чуждестранен оркестър, стъпил на сцената на Дико-Илиевите празници, е "Малин" от побратимения на Монтана украински град Житомир. В следващите издания участват формации от още 11 държави.

През последните години се утвърди традицията в началото на Дико-Илиевите празници в общо изпълнение на всички участващи оркестри да звучат две от емблематичните творби на композитора - "Дунавско хоро" и марша "Сливенци при Драва". 

Международните празници на духовите оркестри "Дико Илиев" имат две основни съпътстващи изяви - Национален конкурс за създаване на нова творба за духов оркестър и международен конкурс за детска рисунка "Тъпан бие, хоро се вие". 

Националният конкурс за създаване на нови творби за духови оркестри се провежда от 2009 г. всяка година, завършваща на нечетно число, т.е. между отделните издания на фестивала. Така се поддържа непрекъснат интерес към него в творческите среди. За петнадесетите празници на духовите оркестри "Дико Илиев" - МонтанаТ 2016, бе подготвен сборник с творбите, печелили до момента награди в Националния конкурс за създаване на нови творби за духови оркестри. 

Международният конкурс за детска рисунка "Тъпан бие, хоро се вие" е създаден през 2000 г. като регионален, от 2002 г. е национален. Постепенно обхватът му се разширява и от 2006 г. става международен. В него до момента са участвали малки художници от над 50 държави от 5 континента. Сред тях са Египет, Италия, Индия, Кувейт, Молдова, Русия, САЩ, Хонконг, Казахстан, Норвегия, Холандия, Шри Ланка, Индонезия, Иран, Испания, Китай, Казахстан, Латвия, Обединени арабски емирства, Русия, Полша, Пакистан, Португалия, Сърбия, Тайланд, Турция, Украйна, Филипините, Чехия, Узбекистан и др. Най-много - близо 3000 деца от 33 държави, се състезават в конкурса през 2016 г. 
Изложбата от конкурса отваря врати в експозиционна зала "Кутловица" в деня на откриване на Дико-Илиевите празници. 

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай