Природни сили създали уникалната скална арка- Романтиците и днес търсят златния стан на царица Елена
Само на около 15 км от Враца, но до село Лиляче, както гордо казват местните, се намира една природна забележителност с отношение към обичаите, вярата, историята, археологията и разбира се геологията. Божия мост (някои слагат ударението върху буквата и) е и място, където идват много туристи, но също и кинаджии - щракват се, снимат филми... отнасят със себе си парченце от България, което е заредено с енергията на Вселената и на нашата планета Земя.
Феноменът Божия мост
Пътници от близо и далеч, от родината и от чужбина, посещават природния феномен Божия мост край с. Лиляче. Името му се свързва с легенда, която разказва, че боговете минали по него, за да не газят през реката. Друга легенда гласи, че Константин и Елена живели в пещерите на Божия мост.
Той е огромна скална арка с впечатляващи размери и форми, изваяни през вековете без човешка намеса. Божия мост е чудо на природата, един от най-красивите карстови феномени в България. Повечето хора не подозират за съществуването му, а и мнозина от чулите за скалното образувание, се отказват да го видят с очите си заради трудния достъп до мястото.
Огромна каменна арка с дебели и мощни колони се извисява на 20 м над земята. Под дебелия свод природата е оформила просторна зала, озарявана от отблясъците на слънцето и водата в няколко малки езерца. Във вътрешността на скалния мост се виждат различни пещерни образувания - скални колони, кубета, ниши и кухини по стените, в които, както се твърди, гнездят бухали, кукумявки, скални гълъби, прилепи и др. птици.
Има различни версии за произхода на името на моста. Според една от тях то идва от годините, когато реката ставала пълноводна и отнасяла всички мостове по пътя си, освен този, защото бил под закрилата на самия Господ. Друго тълкувание е израз на преклонението пред природния феномен и признание, че подобно чудо може да бъде само божие творение.
Според сказанията Божия мост наистина е служил за мост, по който минавал стар римски път. За това свидетелстват останките от антична крепост в единия край на моста и каменните плочи, които се срещат край черния път, водещ до природния феномен. Те са големи и сякаш нарочно са разхвърляне наоколо.
Геолозите са открили отдавна, че Божия мост е остатък от карстова пещера, образувана сравнително близо до повърхността от подземния път на Лилячка река. С течение на времето таванът на пещерата на места се е срутил, отваряйки за човешките очи залата под свода. Частичните останки от тавана образували над старото легло на реката уникална скална арка с дължина 125 метра.
Повърхността на моста е покрита с дървета, храсталаци и треви, така че, ако се движи човек по него, може изобщо да не заподозре какво чудо се крие отдолу. Буйната растителност по околните склонове допълнително скрива от очите скалния феномен, описан за пръв от Братя Шкорпил още в края на ХІХ в. и получил по-късно статут на ценност от държавата.
Легендите
Минавайки покрай с. Лиляче пътешествениците задължително посещават уникалната природна даденост. Някои наричат цялата местност Божимостийско дефиле. То започва от Каменния рид на старото училище и стига чак до Божия мост. Погледът обхваща мъгливия силует на реките Веслец и Каров дол, събрали своите малки ручейчета да се стичат към Жабокрек и да се удрят в твърдите скали на Божия мост. Буйните им води се завъртат в дълбокия вир и намират скалните теснини. Скриват се под моста, за да се покажат по-надолу и потекат по дефилето спокойно и уверено.
Възрастните припомнят разказите на родителите си, че над този Каров дол в един горещ летен ден на 1916 г. се изсипал такъв порой, че бързо вдигнал малката воденичка и къщите на Цеко Бункалски и Анто Радин. Това сторила малката днес рекичка. Такива наводнения са ставали и преди. Когато реката се разбунтувала, отнасяла всичко по пътя си. Отнасяла всички мостове - дървени и други, които хората били изградили на нея. Оставал само един. Горд и непоклатим се извисявал Божия мост. Понеже не е от човешка ръка, а е природен феномен, и понеже нищо не може да го порази, хората го смятат за създаден от самия Бог.
Някога цялата околност на Божия мост е била обрасла във вековни гори. Тръгне ли се надолу по Божимостийското дефиле, реката се врязва в карстовите скали. Хиляди години са били необходими докато се създаде този природен феномен. С него се свързват и легендите и преданията за "цар Константин и царица Елена". Живели те някога в този край, сред недостъпните скали и пещери с разкошни зали - сухи и свежи. Според легендата на това място царицата срещала златния изгрев. Елена тъкала на златен стан, който останал скрит там и след нея. И до днес има хора, които вярват, че той е в пещерите и продължават да го търсят.
За пътешественика
Природният феномен е много красив и може да съперничи на "Чудните мостове“ в Родопите, смятат планинарите. Височината на образуванието е около 20 м а широчината - около 25 метра. По главната си ос тунелът, образуван от р. Лиляшка бара, е с дължина около 100 метра. През сухите месеци на годината рекичката под моста пресъхва и остават няколко езерца, пълни с жаби, откъдето идва и споменатото вече негово друго наименование - Жабокрек.
В близост до моста, в местността Борованска могила, са намерени останки от антична и средновековна крепост. През 1964 година Божия мост е обявен за природна забележителност.
Близо до Божия мост е пещерата Пешкето, в която археолози са разкрили останки на човешка култура още от края на старокаменната епоха. Върху терасата над Изворо са намерени останки на праисторическо селище, което датира от средния период на новокаменната епоха. Южно от Божия мост, в местността Градището, при реставрацията на антична и средновековна крепост са намери опожарени подове на жилища и основи на пещи от селище, което е обитавано през втория период на меднокаменната епоха.
В далечината белеят зъберите на Врачанския Балкан. В неговите дебри, съвсем близо до гр. Враца, е сгушена една светиня. Кацнал на скалите, пещерният манастир “Св. Иван Пусти” е перфектният завършек на разходка, започваща с Божия мост. Името на светата обител подсказва, че по тези земи някога е бил отшелник Иван Рилски. В скалите дори има постница, в която се предполага, че светецът е търсил покой.
Божия мост е подходящ за посещение през всички сезони, казват запознати с феномена. До него може да се стигне по два начина. Единият е през с. Чирен, но по лесен е пътят през с. Лиляче (от Враца с автомобил по главен път Е79, като се хване отклонението при с. Бели извор). По пътя има указателни табели. Мястото се посещава от еко любители и чуждестранни туристи. Изградени са екопътеки с места за къмпинг, тежките участъци са обезопасени, а множеството мостчета и пейки разкриват чудесна панорамна гледка. Ако пък искат да видят къде царица Елена е посрещала изгрева, посетителите могат да се разположат на високата наносна тераса с романтичното име Балкончето.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
