Бонония и Аугуста Траяна - Чудесата на 2022 г. - Чудесата на България

"Националната кампания "Чудесата на България" връчи отново своите годишни награди. Това стана по време на тържествена церемония в Гранд хотел "Милениум", предшествана от форум на тема "Бранд България. Докосни Чудесата".

Бранд България - Банско или златото на траките?

На него присъстваха председателят на Народното събрание Вежди Рашидов, вицепрезидентът Илияна Йотова, министърът на туризма Илин Димитров, шефът на комисията по туризъм в парламента Цончо Ганев, лидерите на ДПС и "Възраждане" Мустафа Карадайъ и Костадин Костадинов, депутати, посланици, представители на бизнеса.

Славка Бозукова: Да направим заедно Бранд България

Рашидов към политиците: Дайте пари за прекрасна реклама на България

Йотова със силни думи на форума "Бранд България"

Мария Габриел: Да използваме и креативността на младите хора

Проф. Модева: Нужно е обединение, за да покаже България какво може

Агенция към МС да работи за Бранд България, предложи Мартин Захариев

Цветелина Бориславова: Само заедно можем да покажем истинската България

Тази година отличия имаше не само за археологически открития и културно-исторически атракции. А и за дигитализация, социализация, валоризация на културното наследство. С тях медия „Стандарт“ иска да покаже новите хоризонти пред "Чудесата на България".

Ето и наградите на Националната кампания "Чудесата на България" за 2022 г.

ЧУДЕСАТА НА 2022

Тази награда винаги буди най-много вълнения, каза водещата на церемонията Мира Добрева. За 2022 гкампанията отличи две Чудеса - Бонония и Аугуста Траяна.

Бонония

Благодарение на упоритата работа на археолозите от екипа на доц. д-р Здравко Димитров от Националния археологически институт бе разкрита най-голямата крепостна стена в България, както и голяма част от старинния град. С тази награда искаме да подкрепим кандидатурата на Бонония за влизане на обекта в ЮНЕСКО.

Наградата получиха кметът на Видин Цветан Ценков и директорът на РИМ-Видин Христина Кирилова. Връчи я известният общественик и учен Христо Смоленов.

"Тепърва ще се говори за Бонония и Рациария. Ще продължим работата по разкопките с нашия Индиана Джоунс - археолога Здравко Димитров. Трябва да покажем на Европа, че цивилизацията и културата идват от нашите земи", заяви кметът Ценков при получаването на наградата.

Аугуста Траяна

Последните разкрития показаха главната улица в античния град, двете крепостни стени, както и некропол, в който бе намерена уникална златна огърлица.

Наградата връчи Румен Драганов, председател на Института за анализи в туризма, на гл. ас. Петър Калчев, директор на РИМ Стара Загора.

ЗАЩИТНИК НА НАСЛЕДСТВОТО

Тя е за най-голямата организация за опазване, съхранение и развитие на културно-историческото наследство в Европа. Лидер в гражданското движение за защита и почитане на европейското културно и природно наследство. "Европа Ностра" е гласът на всички, които вярват, че културното наследство е жизненоважно за нашата икономика, нашето общество, нашата култура, нашата околна среда, нашето благосъстояние и за бъдещето на Европа.

Чудесата на 2022 година са Бонония и Аугуста Траяна

Наградата се връчва в годината, когато „Европа Ностра“, европейски партньор на „Чудесата на България“, отбелязва 20 години от учредяването на годишните си награди. Тя се присъжда за стотиците спасени обекти и запазени традиции, включително и в България.

Наградата получава Пийт Яспърт, вицепрезидент на „Европа Ностра.

Връчи я Илияна Йотова, вицепрезидент на България.

Вицепрезидентът на "Европа Ностра": Има какво да покажете на света

СОЦИАЛИЗАЦИЯ НА НАСЛЕДСТВОТО

Как модерният рудодобив и опазването на културното наследство могат да вървят ръка за ръка? Отговорът е в Крумовград. Там е първият новоразработен рудник за последните 40 години - „Ада тепе“, при който Националният археологически институт с музей при Българската академия на науките, община Крумовград и „Дънди Прешъс Металс Крумовград “ показаха на практика какви са пътищата, по които бизнес, власт и наука могат да вървят заедно и да си сътрудничат. А новооткритият през лятото музей на златото в Крумовград, представящ най-древния златен рудник в Европа, вече носи позитиви за археологията, разказва миналото на младото поколение и допринася за развитие на местната икономика.

Наградата получават: Доц. Христо Попов, Директор на НАИМ – БАН, разработващ от години „Ада тепе “, кметът на Крумовград г-жа Себихан Мехмед и Ирена Цакова, директор в „Дънди Прешъс Металс“ и изпълнителен директор за България.

Наградата връчи Красимир Гергов, председател на Националния борд по туризъм.

"Няма как тази награда да е индивидуална. Тя е за целия екип от съмишленици. Срещнах се с Ада тепе преди 17 г. От тогава се случиха много неща. Направихме две международни изложби, едната от тях стана най-посещаваната в света за 2018 г. - 230 000 за 3 месеца. Сега Крумовград има най-модерният музей в България. Непременно елате да го видите", каза доц. Христо Попов.

:ЗАЕДНОСТ НА НАСЛЕДСТВОТО

Заедността е иманентна част от културната ни идентичност. В нея е заложена основната философия на етническия ни модел, благодарение на който българският културен код пуска неоспорим мост към духовната култура на Европа и света. Затова с двойната награда „Заедност на наследството“ искаме да покажем дълбоката свързаност между културните традиции.

Едната награда е за Софийската духовна семинария. Тя се връчва в навечерието на 120-годишнина на най-старото духовно училище в България. Софийската духовна семинария е основно обновена, ремонтирани са основните сгради, пансиона и учебните стаи. В момента се реставрира и обновява и храмът при училището, носещ името на българския покровител - Св. Йоан Рилски.

Другата награда е за още един обновен исторически храм - Томбул джамия в Шумен, една от най – големите на Балканския полуостров. Реставрацията на Томбул джамия, която винаги е била посещавана от наши и чуждестранни туристи, започна през 2016 г. в знак на приятелство между българската и турската държава. Реставрацията бе осъществена от Главното мюфтийство на Р България в рамките на щателен проект, с участието на Турската агенция за развитие на сътрудничеството на съседната и съюзническа Република Турция.

Двете награди връчи Мустафа Карадайъ, председател на партията, основана на философията на заедността – ДПС.

Наградата за Софийската духовна семинария получиха Браницкият епископ Пахомий, ректор на Софийската духовна академия, Мелнишкият епископ Герасим и архимандрит Мелетий.

Наградата за реставрацията на Томбул джамия получават Н.Пр. Айлин Секизкьок, посланик на Република Турция в България и заместник главният мюфтия на Република България България Бейхан Мехмед.

Карадайъ разкри коя легендарна джамия е спасена от Ахмед Доган

СЪХРАНЕНИЕ И НОВ ЖИВОТ НА НАСЛЕДСТВОТО

Следващата награда е за един млад архитект, който доказа, че когато има амбиция и желание, се сбъдват и най-смелите мечти. Благодарение на нейното постоянство и целеустременост Бузлуджа е на път най-сетне да започне да развива потенциала си и да бъде отворен за посетители, а фондацията й организира благотворителен фестивал в района на паметника вече втора година, който събира младите таланти.

Наградата получава архитект Дора Иванова, двигател на рестарта на паметника на Бузлуджа.

"Убедена съм в огромния потенциал на България като културна дестинация. Не можем да оставим един паметник да се руши. Всяка година на Бузлуджа идват 50 000 туристи. Ние сме екип от 100 човека, работим на международно ниво. Имаме план за опазване на сградата", каза Дора Иванова.

Грамотата връчи Калоян Паргов, член на националния съвет на БСП и председател на Стратегическия институт за национални политики и идеи.

"Развълнуван съм, че връчвам точно тази награда. Аз съм един от стотиците хиляди българи, свързани с този паметник. За нас е чудо, че той отново е жив. Надяваме се да стане това, което е бил в миналото", каза Калоян Паргов.

ПОЛУЛЯРИЗИРАНЕ НА НАСЛЕДСТВОТО

Една изложба впечатлява три от най-престижните музеи в Америка и Канада. Международната пътуваща изложба "Първите владетели на Европа" гостува на Института за изучаване на древния свят към Нюйоркския университет, Музея "Фийлд" в Чикаго и Канадския исторически музей в Гатино, Квебек. Изложбата вече жъне успехи. Тя бе открита през септември и ще гостува отвъд Океана до януари 2025 г. Сред най-ценните експонати са и 25 български артефакти от съкровищницата на Националния исторически музей, както и на регионалните исторически музеи в Русе и Варна. Сред експонатите са Боровското съкровище, наколенникът от златото от Златиница – Маломирово, наушникът с богинята Нике на колесница от Синеморец.

С тази изложба България впечатлява американската публика в Чикаго точно 130 години след първото ни участие в Световното изложение в Чикаго, описано и в емблематичната творба на Алеко Константинов "До Чикаго и назад".

Наградата получават: Националният исторически музей, РИМ-Русе и РИМ-Варна. От името на НИМ отличието получи археологът Филип Петрунов.

Наградата връчи еврокомисарят Мария Габриел.

ПОСЛАНИК НА ЧУДЕСАТА НА БЪЛГАРИЯ

Тя е един от най-големите приятели на България. Посланик, който е опознал голяма част от българското културно-историческо наследство, както в големите ни градове, така и в най-малките села. Канят я на събори и фестивали, спонсорира културни прояви с млади таланти. Прие българският културен код за свой. А в същото време ни показа традициите, обичаите и чудесата на своята родина, до които всички ние пожелахме да се докоснем. Това е извънредният и пълномощен посланик на Мароко у нас Н. Пр. Закия Ел Мидауи.

Истински приятел на България, тя с кадифена ръкавица разрешава големите въпроси на политиката и икономиката, а със стоманена твърдост защитава всяка кауза, свързана с културата, науката и спорта. Благодарим й от сърце за дългогодишното ни съвместно партньорство, в което тя се превърна в незаменим посланик на Чудесата на България.

Наградата получи Н. Пр. Закия Ел Мидауи

Наградата връчи Пламен Славов, заместник-министър на културата.

ДИГИТАЛИЗАЦИЯ НА НАСЛЕДСТВОТО

Преди 10 години Тутракан стана чудо на България с реставрираната си крепост Трансмариска. От тогава до днес културно-историческото наследство и туризъм са в центъра на повечето политики на общината. Затова Тутракан печели наградата с проекта си, който е най-голямата емблема на града на бойната слава – дигитализацията на Тутраканската епопея. Мултимедийната диорама превръща Мемориалния комплекс “Военно гробище-1916 г.” в най-новата атракция на Тутракан и е гаранция за нов ръст на туризма и растеж на местната икономика.

Наградата получават: Цветелина Георгиева, зам.-кмет на Тутракан и Джена Славова, координатор на проекта

Наградата връчи Цончо Ганев, председател на парламентарната комисия за туризъм.

"Битката при Тутракан е сред най-славните в нашата история. Гордеем се със славното си минало и работим за славно бъдеще. Да покажем на света какво е направил Тутракан. Ако бяхве в САЩ, досега щеше да има няколко филма с Оскари и целият свят щеше да знае за тази битка", каза Цончо Ганев.

РАЗВИТИЕ НА НАСЛЕДСТВОТО

Едно от знаковите места във Велико Търново – хълмът „Трапезица“ получи нов облик и се превърна в оживено място за туристи, след като преди няколко години Фондацията за историческо и културно наследство „Хайдар Алиев”, председателствана от първата дама на Азербайджан- Мехрибан Алиева, вложи 2,5 млн. лева в реставрация, консервация и социализация на историческия хълм. Само преди месец, по време на посещението на президента Илхам Алиев у нас, в присъствието на българския президент Румен Радев бе подписан Меморандум за партньорство между културните столици на България и Азербайджан – Велико Търново и град Шуша, който ще поощри двустранния културен и научен обмен и ще даде възможност за бъдещи инвестиции в културното ни наследство.

Наградата получиха Н.ПР. Д-р Хюсейн Хюсейнов, извънреден и пълномощен посланик на. Република Азербайджан и Нейко Генчев, заместник – кмет на Велико Търново. Тя беше връчена от зам.-председателят на ПГ на ДПС Хамид Хамид, представител на групата за приятелство между България и Азарбейджан в 46-тото НС и вицепрезидент на световните либерали

ПРИНОС КЪМ НАСЛЕДСТВОТО

Те прилагат заедността на терен. Екип от български учени участваха в проект за археогенетично изследване на популациите, живели в региона на Югоизточна и Източна Европа, Мала Азия и Западна Азия. Разултатите на българските екипи, водени от 15 наши имените учени, бяха публикувани в престижното научно списание "Сайънс". Част от проучванията анализираха данни от 727 индивида, живели през халколита и бронзовата епоха.

Един от най-интересните проекти бе свързан с прилагането на приложните науки в проучването на културното наследство от късната праистория. Екипът се ръководи от доц. Крум Бъчваров от НАИМ-БАН. В него влизат още асистент Георги Казаров, д-р Николина Николова и докторант Атанас Цурев.

Наградата получи доцент Крум Бъчваров от Донка Михайлова, зам.-председател на Националното сдружение на общините в България.

"Българските общини всеки ден правят своето чудо за опазване и популяризиране на културно-историческото наследство, независимо дали има правителство, ковид пандемия или война", каза Донка Михайлова. И от името на Националното сдружение на общините връчи грамота и благодарствен адрес на главния редактор на "Стандарт" Славка Бозукова.

"Наградите за чиста наука са малко. НАИМ с музей към БАН получи на тази церемония цели две награди", посочи доц. Крум Бъчваров.

ЗАПАЗВАНЕ НА ТРАДИЦИИТЕ

Една компания прави чудеса, които макар да остават невидими за голяма част от българите, но са оценени далеч зад пределите на страната, дори в кралския двор на Великобритания.

Килимарската традиция в Костандово, която се предава от майка на дъщеря, от баба на внучка, успешно се развива от Хемус ООД Килими Костандово. Те превръщат преждата в произведения на изкуството. В родопското градче Костандово се намира и най-големият стан за ръчно тъкане в Европа, на който се изработват килими с внушителната площ от 160 кв. метра.

Традицията очаква зелена светлина за вклюване в листата на нематериалното наследство под закрилата на ЮНЕСКО, защото е олицетворение на живото съхранение на изчезващи традиция и занаяти.

Наградата получава: Хемус ООД Килими Костандово. Връчи я зам.министърът на туризма проф. Мариела Модева.

"Това, което правим, няма как да бъде разказано, а показано.Следвайте нишката от Костандово до дворците в Европа", каза майсторът килимар.

ПОДКРЕПА НА МЛАДИТЕ ТАЛАНТИ

Най-големите чудеса на България са нейните млади хора. Със своя хъс, с уменията, с новите технологии те ще пренесат богатото ни културно наследство в бъдещето. Стига да могат да бъдат чути. Стига да бъдат оценени талантите им.

Тук наградите са две.

Първата е за проф. дтн инж. Цоло Вутов, управител на Геотехмин ООД. Той е приел за лична кауза инвестициите в младите хора и тяхното образование. Проф. дтн инж. Цоло Вутов, управител на Геотехмин ООД, е приел за лична кауза инвестициите в таланта на младите хора и тяхното образование. Той застава зад поредица от инициативи, които подкрепят духовното израстване, културата и съхраняването на националното самосъзнание на младежите. От 10 години той е начело на програмата "Култура и национална идентичност", посредством която са дарени повече от 30 000 тома книги на училища, читалища и детски градини. През 2018 г. проф. дтн инж. Цоло Вутов основава Благотворителна програма “Българските добродетели“.

По програмата четири дружества – Геотехмин, Елаците-Мед, Геострой и Геотрейдинг имат сключени рамкови споразумения с пет общини в района на своята дейност – Етрополе, Мирково, Златица, Чавдар, Челопеч и осъществяват важни за местните хора проекти. Сред тях са ремонти и енергийна ефективност на училища и детски градини, изграждане на детски площадки, стипендии за талантливи ученици и студенти, създаване на интерактивни кабинети в университети и много други каузи, които създават по-добри условия за образование и обучение. Жителите на общините оценяват положително ефекта от дарителските програми, ръководени от проф. Цоло Вутов, защото те целят подобряване на качеството на живот, натрупване на знания и предаване на ценности от едно поколение към друго. През 2022 г. проф. Вутов и осем дружества от Група ГЕОТЕХМИН станаха най-голям дарител за още едно благородно дело - изграждането на храм в Минно-геоложкия университет “Св. Иван Рилски”.

Наградата от името на проф. Цоло Вутов получи Доминик Хамерс, Изпълнителен директор на Геотехмин. Връчи я Пийт Яспърт, вицепрезидент на "Европа Ностра".

Втората награда е за една жена, избрала за своя мисия да дава шанс на младите хора в изкуството и културата, да дава простор на идеите и мечтите им. Това е Деница Гергова, която превърна галерията „Оборище 5“ в истински дом за младежкия дух и вдъхновение. Един от впечатляващите й последни проекти е конкурсът МОST, чиято цел отново е да подпомага младите творци на България, като им предоставя изключителната възможност да представят свои творби в галерията пред колекционери и ценители на изкуството, и в същото време ги подпомага в тяхното професионално развитие.

Наградата получи Деница Гергова, собственик на галерия „Оборище 5“. Връчи я Пийт Яспърт, вицепрезидент на „Европа Ностра“.

АТРАКЦИЯ НА ГОДИНАТА

Снимките от две места – в Северна и в Южна България напълниха социалните мрежи и се превърнаха в любима дестинация на десетки хиляди български и чуждестранни туристи това лято.

Първата награда е за Вълчият камък

В местността, намираща се на връх Каба таш, се издига най-високата панорамна площадка на Балканския полуостров - на 1650 метра над морското равнище. Спиращи дъха гледки към Рила, Пирин и Триградското ждрело и екстремен туризъм са част от магията на Вълчият камък, превърнал се в неизменно посещение за всички туристи, които обикалят Родопите. А грамадният каменен вълк на върха припомня стара легенда: Навремето звярът нападал стотици стада, а когато го хванали, овчарите го хвърлили от върха. Воят му пронизал с такава сила склоновете, че отеква и до днес.

Наградата получи Здравко Иванов, кмет на Девин. Връчи я Небие Кабах, зам.председател на комисията по туризъм в парламента.

Втората награда е за Крушунските водопади

Едва ли има някой от вас, който да не се изумил от красотата на водопадите до село Крушуна. Летница, една от малките общини в Ловешка област, вече записа името си с големи букви в туристическата карта на България. Живописните каскади, започващи от 15-метровото Пръскало са все по-предпочитан екомаршрут и заради близостта им с поредицата от пещери, най-известната от които е Деветашката.