Артистите от Софийската опера ще минат по любимите улици на великия Вагнер в романтичния Фюсен
Във Фюсен през септември ще гръмнат овации за звездите на Софийската опера и балет. Тогава трупата, водена от Пламен Карталов, ще гастролира в театъра на прекрасния град, в който свършва Романтичният път в южна Германия. Там се провежда фестивалът, в чиито афиш родните артисти ще гостуват с уникалната тетралогия "Пръстенът на нибелунга". Грандиозният проект на режисьора академик вече събра международен суперрейтинг. В четвъртък финалът на третото издание на Вагнеровата фиеста в София беше гръмотевичен със "Залезът на боговете". Почитатели от четири континента ръкопляскаха на крака в класическа еуфория. Няма съмнение, че част от тях ще бъдат след два месеца и във Фюсен - 1360 са местата, на които в продължение на четири вечери ще седят познавачите.
Всяка година през Фюсен и чудесиите около него преминават два милиона туристи. А поклонниците на Вагнер сред тях са неизброими. Всъщност духът на великия композитор витае навсякъде из града и околностите. Вагнер присъства дори в разговорите, които се водят на няколко езика на винаги дългата опашка пред офиса за билети за двата замъка - Нойшвайнщайн и Хоеншвангау. Организацията, разбира се, е желязна. Разписанието за влизане в уникалните "обекти" е като на летище, като всеки час е обвързан с гид на английски или немски.
Дори да не сте чели приказки за принцове и принцеси, няма как да не познаете Замъка на лебедовата скала, който е прототип на повечето илюстрации в детските книги - самият Нойшванщайн. Той вдъхновява Уолт Дисни за "Спящата красавица" - респективно Дисниленд, Барон Мюнхаузен и кого ли не още. Както не е трудно да се досетите, намира се в подножието на Алпите, близо до границата с австрийската провинция Тирол. До уникалната постройка се стига пеш, но алеята е доста стръмна - ако не сте преяли с наденички, ако не сте препили с бира и не спирате да снимате всяко клонче, ще ви отнеме минимум 25 минути. Местните ще ви кажат, че е съвсем наблизо, но не им вярвайте - не че искат да ви заблудят, просто за тях това е обикновен маршрут. Има и автобуси за две евро - навалицата пред е доста оживена, но придвижването става сравнително бързо. Ако пък сте решили да си поживеете като истински Вагнерианци, то тогава можете да наемете файтон - цената тръгва от 20 евро.
Най-добрата позиция за фотоманиаците е Мариенбрюке - Мостът на Мария, посветен на майката на Лудвиг.
Съоръжението, което прилича на онова, по което бягаше Харисън Форд в "Индиана Джоунс и Храмът на обречените", е над реката, между урвите и чукарите. Гледките наистина са изумителни - ако не гоните график, можете да потънете с часове в общуване с природата. Според местните легенди баварският крал Лудвиг II Баварски , който се е мятал между изкуствата, екстравагатността и принудата да мисли и действа като държавник, е бил най-много у дома си именно в двата замъка край Фюсен. Той е идвал на Мариенбрюке, за да се рее из пейзажа и да наблюдава поредния си любим дворец, чиито строеж е започнал през 1869 г. Заедно с архитектите работят и майстори на театралните декори. Монархът, често обявяван за луд от европейската аристокрация, започва акцията, вдъхновен от оперите на Вагнер. Той буквално е влюбен в сагата за Лоенгрин и неговата мъжествена битка за сърцето на любимата. Част от итериора в трапезарията на Нойшванщайн копира състезанието на нюрнбергските певци в "Танхойзер". Лебедите наистина са из всички салони. Кулите и еркерите също са кукленски. Картините са по мотиви от "Парсифал", "Лоенгрин", "Тристан и Изолда" и други творения на Вагнер. Чайковски пък създава "Лебедово езеро" - също надъхан на аурата и посланията на Нойшванщайн. Кухнята е запазена почти напълно - с колони от гранит, тотално изненадваща и модерна за времето си заради течащата студена и топла вода, механизирани шишове за дивеч и птици, отдушник.
Но поради капризите на съдбата и интригите в обкръжението на Лудвиг, са завършени са само 11 от планираните 30 помещения - "лудият" крал живее само 10 дни в своята приказка.
Най-впечатляваща е Тронната зала, решена изцяло във византийската естетика. Гигантски полилей от позлатен месинг и стотина свещи прилича на корона на император от съседната нам империя. Азиатците, които препълваха пространството, нямаше как да го разберат, но това никак не им попречи да задават уточняващи въпроси. За жалост, българи по тези места почти не се виждат и чуват.
Етюд за четири ръце
Замъкът, в който израства Лудвиг е Хоеншвангау - построен върху останки от крепост на фамилията Швангау от ранното Средновековие. По време на Наполеоновите войни всичко наоколо тъне в разруха. През 40-те години на XIX век Максимилян Втори, бащата на Лудвиг, възражда постройката в английски стил: стенописи с трубадури и рицари. Лебедът отново е властелин - от изображенията по таваните, изпълнени със звезди, през аксесоарите в залите до скулптурите в малкия красив парк.
Именно в Хоеншвангау Лудвиг се среща за първи път със своя бъдещ ментор Рихард Вагнер - през май на 1864-а. Неслучайно пред пианото, на което са свирили и двамата, винаги има навалица. Изложена е и кореспонденцията между тях. Лудвиг спонсорира гуруто си, докато той създава "Пръстенът на нибелунга". Композиторът често е правил и концерти за хайлайфа. Вътре обаче не може да се снима. /Доскоро тук е била резиденцията на династията Вителсбах./ Влиза се на групи и трафикът е доста интензивен. Любопитна подробност от историята на замъка е неговата електрификация - от регента регента Луитполд Баварски, заповядал да сложат дори асансьор. Отворен е като музей през 1913-а.
Прелести на река Лех
Фюсен на река Лех фигурира във всички маршрути на световните туроператори. В тези на българските - по-рядко. А градчето си е жива средновековна история, в която можеш да избягаш от досадната бизнес реалност. Така нареченият Висок замък в късна готика, някога лятна резиденция на аугсбургските принцове-епископи, не печели от конкуренцията на Нойщвайнщайн и Хоеншвангау. Затова пък манастирът Свети Манг е прекрасен - като всички божи храмове в Германия, решени в барок. Който ги отмине, заблуждавайки се от подчертано сдържания им външен вид, много ще сбърка и дълго ще съжалява - защото влезеш ли в тях, попадаш в друг свят. Някои от най-големите църкви в Германия приличат на дворци. Във Фюсен умира българският генерал Никола Жеков.
Пещерата на Венера - първата изкуствена в света
Линдерхоф е другото любимо място на Лудвиг, чиито живот приключва безславно и неизяснено във водите на езерото Щарнберг. Дворецът е малък, но много разкошен - по тертипа на най-разточителното парижко и римско разточителство. Във фонтана пред фасадата има позлатени скулптури, а водата се издига на височина 30 метра - през всички сезони, не само, "за да не се излагат пред чужденците". Рококо на талази, стаи, обзаведени и украсени със злато, сребро, мрамор, стенописи и майсенски порцелан направо ви взимат акъла - дори да сте видели и доста други подобни великолепия. Лилави, жълти и розови кабинети разкриват страстта на Лудвиг към ярките палитри. Спалнята и Огледалната зала са анализирани като връх в работата на немските архитекти от онази епоха и не само. Не липсват гоблени и всевъзможни музикални инструменти. Ако похарчите още няколко евро, ще ви пуснат на още две зрелищни места - в Мароканската къща и в Пещерата на Венера. Тя е първата изкуствена в света. Тя е първата, в която са организирани подземни концерти. Тя е първата, в която е инсталирана цветомузика. Там, сред сталактити и сталагмити, друго тайно убежище на Лудвиг, е пресъздадена сцена от "Танхойзер". Шедьоврите на Вагнер звучат и до днес. Разкошният италиански терасовиден парк и френските фигурални лехи са не по-малко зрелищни от тези на Версай, въпреки че мащабите са несравними. Копие на описаната от Вагнер във "Валкюра" "Ловна хижа на Хундинг" е друга атракция.
Всъщност Линдерхоф е единственият от замъците, завършен от баварския владетел.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
