Едва ли другаде по света "Евровизия" се гледа с толкова големи надежди, колкото в България. Причините за свръх интереса ни са и хубави, и лоши. Хубави заради любопитството и интереса ни към една пъстра международна сцена, отличаваща се със сериозен състезателен дух и кой от кой по-екстравагантни участници. И лоши заради нещо, което не обичаме да си признаваме - че откакто националите никакви ги няма, отчаяно имаме нужда от победи, които да повдигат съвсем спихналото ни самочувствие. В това отношение "Евровизия" вече се е превърнала в новото световно по футбол. И някак си дори изглежда закономерно, че Поли стана 4-та: изглежда сме орисани на това съдбоносно число, обвързано с най-големите български триумфи. Навремето, когато Елица и Стунджи станаха пети, водещият по БНТ възкликна "Гуляй, България!". Подобно леко смешновато пожелание в голяма степен обяснява настройката, с която през годините сме гледали нашите участници на европейските сцени - те просто са длъжни да ни накарат да гуляем!
Въпреки всички тези уговорки едно е ясно: Поли Генова абсолютно заслужено се класира четвърта и си спечели симпатиите на милиони фенове по света. А ако се абстрахираме от политическия конфликт между Украйна и Русия, и съвсем очевидния факт, че Австралия някак си се е разминала с Европа на картата, то Поли беше най-автентичният и безспорен победител в състезанието. Нещо, което хиляди фенове по света през последните дни коментират в социалните мрежи.
Като всяко друго нещо обаче и Евровизия е конкурс, в който преди да се случат качествените промени, са необходими количествени натрупвания. Вече повече от десетилетие се стремим да се доберем да успех там. И тук ще разкажем за българската траектория, която ни доведе до престижното четвърто място в Стокхолм.
Фалстарт с "Каффе"
Всички добре помним фалстарта, с който започна участието ни на "Евровизия". Слави Трифонов и Софи Маринова, вместо да изпълнят хита си "Единствени", прочетоха декларация от сцената, в която обявиха, че оттеглят кандидатурата си, тъй като победителят в български квалификации е предварително ясен и това е група "Каффе". Това наистина се случи и музикантите заминаха за полуфиналите, въпреки че отвсякъде миришеше на нагласена история. "Каффе" впрочем не бяха никак лоша банда и парчето им "Лорейн" включваше няколко от задължителни елементи, необходими за добро представяне на състезанието - балада на английски, със запомнящ се текст и мелодия. В поп-джазовата песен обаче нямаше онзи взрив и напрежение, които са необходими на истинските победители. На полуфиналите в Киев музикантите не успяха да се класират напред. Спечелиха едва 49 точки и останаха на 19-то място. Започнахме, като цяло, с характерно българско начало: зле.
Мариана Попова не успя да ги разплаче
Надеждите, с които изпратихме "Let my Cry" на Мариана Попова, изглеждаха големи. Широкият й диапазон беше подкрепен като бек вокал от самият Азис (друг е въпросът, че може би трябваше да си разменят местата), а парчето комбинираше поп звучене с лек ориенталски момент. Мариана Попова обаче не успя да разплаче Европа - вероятно защото композицията не беше достатъчна смела и предпочиташе да се плъзне по сигурното, но незабележимото. А Азис горкият влезе в кадър само за няколко минути, без да успее да привлече вниманието, както обича да прави. Ако Васил Боянов знаеше, че 10 години по-късно за него щяха да пишат от "Ню Йорк Таймс", със сигурност щеше да се разпищоли на сцената и да отвее конкуренцията. Но няма как - все още бе прекалено скромен за международните мащаби. И така, в Атина, където бяха финалите през 2006-а, Мариана остана на 17-то място само с 36 точки. А всички бяха ударени в земята от откачените финландци "Лорди", които превзеха сцената като чудовища, свирещи здрав скандинавски метъл.
2007: Върви ни по вода!
Хелзинки 2007-а. Този път сме здраво подготвени! Нищо от европейския конформизъм не ни интересува! Аман от поп песнички, направени по един и същ калъп и захаросани текстове. Стунджи ще думка по тъпана, Елица ще извие глас, ще прокараме и леко техно вътре, колкото европейците да схванат какво става, че на тях да им се ненадяваш - току-виж изобщо не разбрали що е то балканската естетика! Всичко мина перфектно. Изпълнението на "Вода" бе едно от най-атрактивните - наоколо само стандартни жалки песнички, докато при нас излиза мощна дръм секция, която още с първите гръмотевични удари кара всички в залата да изтръпнат. А после се включва и красивата Елица - пее нещо неразбираемо за "Митре ле", но това не е важно - музиката е омагьосала всички и тъкмо странният текст я прави още по-екзотична. Е, завършихме пети - сръбкинята Мария Шерифович грабна първото място с "Молитва". "Вода" на Елица и Стунджи обаче я помнят вече цяло десетилетие и в youtube е голям хит. Дори именитият Паоло Куелю се оказа омагьосан от певицата и по-късно каза, че е бил особено разчувстван от гласа й.
Странно защо години по-късно така и не се решихме да повторим етно тактиката, при положение, че имаме толкова много таланти в тази област и наистина можем да допринесем към Европа с богатството на фолклора. Има обаче и един капан, потвърден през годините. И той гласи следното правило: етно песен може да стигне много напред, но никога не може да стане победител. Е, с Елица и Стунджи бяхме пети със 157 точки - с тях обаче започна и голямата ни любов към този конкурс.
Диджей, тейк ми ауей
Дори толкова набиваща се в главата рима и модерния бийт на "Дийп Зон" и Йоанна не успяха да спечелят публиката. Парчето "DJ, Take Me Away" иначе беше готино и дори бе вероятно единственото, което освен на "Евровизия" се въртеше и по дискотеките у нас. Музикантите обаче завършиха 11-ти въпреки усилията и сексапила на Йоанна. Първото място през 2008-а бе грабнато от руснака Дима Билан.
Човекът глас
Е, въпреки че много музикални експерти се кълнат в гласовите способности на Краси Аврамов, не е необходимо демонстрирането им да стане по-важно от качеството на самата песен. В Русия през 2009-та постигнахме най-слабото си представяне на "Евровизия" - 16-о от 18-о място и отпадане още на полуфиналите. Песента "Илюжън" на Аврамов беше изпята на леко странен фалцет, който очаквано отблъсна публиката. А жанрът "попера" - от поп и опера, не успя да осъществи предназначението си: вместо да впечатли публиката ни спечели само подигравки. Гласовите данни са едно, хубавата композиция - друго. Урокът бе научен.
Ангелът Миро
Един от най-талантливите певци на родна земя - Миро, бе избран да ни представи през 2010-та в Осло. Всичко за големия успех бе налице - хубава песен, готина визия, страхотен глас, епични цигулки. Незнайно защо обаче Миро, който тогава бе в суперформа, не бе оценен по достойнство от европейците и отпадна на полуфинала. Впрочем, с неговата "Ангел си ти" бе положена традицията, на която заложи и Поли Генова тази година - текстът да редува пеене на български и английски.
Поли Генова: първи стъпки
Никой не знаеше особено много за Поли Генова, когато през 2011-а тя изгря със свежия момичешки рок "На инат". Още тогава Поли се хареса на мнозина заради смелата си визия и готиното парче. Два обаче бяха проблемите пред момичето от "Бон-Бон" - първо, още беше прекалено малка и нямаше онази зрялост, която показа преди по-малко от седмица. И второ - парчето беше на български, което явно е почти сигурен атестат за провал. Поли не успя да мине на полуфинала, но оттогава я запомниха много хора - вероятно някои от гласувалите сега са имали едно наум от предишната изява.
Малшанс за Софи Маринова
Е, осмелихме се и през 2012-та изпратихме самата Софи Маринова на европейската сцена. Парчето "Love Unlimited" беше добре замислено: изпяваш "обичам те" на български, турски, гръцки, испански, френски, сръбски и много други, а ромският славей прави показно на останалите участници какво значи мощен ориенталски глас. Нещо обаче ударихме греда - Софи се класира на 10-то място и имаше точно толкова точки, колкото и Норвегия. В "Евровизия" обаче няма дузпи и скандинавците продължиха напред понеже вотът за нашата и тяхната песен бе еднакъв, но те бяха получили точки от повече държави. Малшанс.
Само шампиони - но друг път
Вече се бяха натрупали години наред, в които отпадаме все на полуфинал. Трябваше някой да разбие лошата серия. И тъй като не се явяваше подходящ кандидат, се наложи да върнем в играта ветераните Елица и Стунджи. В Малмьо прозвуча тяхната "Само шампиони", която изпробва същия номер като при "Вода" - техно с народния глас на Елица и пробивна гайда. Тоя път обаче не ни се вързаха и донякъде с право - пред "Вода" "Само шампиони" изглеждаше като зле замислен copy-paste на едновремешния хит. Въпреки че бяха вече любимци на европейската сцена, през 2013-та Елица и Стунджи не успяха да повторят успеха си. А след това чакахме две години, тъй като финансови проблеми попречиха на участията ни през 2014-та и 2015-та.
Поли сега: Добрият артист краде
Първо, страхотна композиция. Някои твърдят, че "If Love Was a Crime" прилича на хитове на Джъстин Бийбър или пък на големият разбивач на класации "Lean on". Това действително е така. Но както Пикасо е казал: "Лошият артист копира, а най-добрият - краде". Песента на Поли не бе изплагиатствана, а просто бе уцелила точните съставки, необходими за един модерен хит.
Изпълнението и на сцената пък бе изключително премерено. Не прекалено пищно, за да се изложи като куп други шарени участници, но не и прекалено сковано. Имаше заряд, запомняща се усмивка, готин финал с излизащите бек вокали на сцената. Поли успя да овладее сцената без да търчи като луда по нея, само с чудесен глас и уж статичен, но очарователен танц. Най-сетне "Евровизия" повтори онова, за което настоявахме в началото: че конкурсът трябва да замести световното по футбол и ние знаем как да станем четвърти.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
