България има нужда от идея за бъдещност

Националната ни памет влезе в режим Delete, казва в специално интервю за СТАНДАРТ писателят акад. Владимир Зарев

Наричат го българския Балзак. Един от най-добрите български писатели - акад. Владимир Зарев, бе гост в Епизод 14 от подкаста на "Стандарт". Издателят на медията Славка Бозукова направи с него ексклузивно интервю за националната памет, за омразата, която разкъсва обществото ин, за пагубните последствия от прехода, за вярата и покаянието. И за малко известното Видинско въстание.

Епизод 14 от подкаста "Чудесата на България" може да бъде гледан в секция "Подкаст" на агенция "Стандарт" (www.standartnews.com), както и в You Tube канала на "Стандарт" (www.youtube.com/@Standart-News), където са всички епизоди на "Чудесата на България". Епизод 14 може да бъде слушан и в платформата Spotify.

Акад. Владимир Зарев е роден през 1947 г. в София. Завършил е българска филология в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Главен редактор е на елитното литературно списание "Съвременник". Той е син на проф. Пантелей Зарев, един от най-изтъкнатите български литературоведи.

Владимир Зарев е автор на 20 книги, между които националният епос - трилогията "Битието", "Изходът" и "Законът", "Разруха", "Светове", "Лето 1850", "Поп Богомил и съвършенството на страха".

Негови творби са превеждани в Германия, Русия, САЩ, Чехия, Турция, Полша, Унгария, Румъния, Украйна, Сърбия, Хърватия.

През 2006 г. романът "Разруха" на Владимир Зарев е преведен в Германия. Тогава "Тагесцайтунг" отбелязва: "Владимир Зарев стана известен с грандиозния си роман за времето на промяната, който е най-доброто, написано за прелома в Европа от 1989 година". Националната немска телевизия направи филм за автора, наречен "Българският Балзак". През 2008 година Владимир Зарев печели една от най-големите награди в немскоезичния литературен живот, едногодишна творческа стипендия в международния творчески дом Вила Конкордия в град Бамберг, която се дава от Баварското министерство на културата. През есента на 2016 г. по романа "Разруха" бе заснет игралния филм със същото заглавие.

По трилогията на Владимир Зарев "Битието", "Изходът", "Законът" ТВ 7 засне сериала "Дървото на живота" в 24 серии.

През 2017 г. Владимир Зарев бе удостоен Държавна награда "Св. Паисий Хилендарски". През 2019 получи орден "Стара планина" първа степен "за изключително големите му заслуги в областта на културата и изкуството".

Хората изпратиха патриарх Неофит като духовна светлина, заветът му е да се обединим
Българският народ се обезпаметява
Животът на всеки един от нас е река, която започва и завършва в морето в безкрайността
По своя възторг, мащабност и трагичен край Белоградчишкото въстание не отстъпва на Априлското
"Лето 1850" е роман за величието на словото
Българите са много интелигентни поединично, но трудно работят в колектив
Вината за несправедливия преход е на истеричната и егоистична политическа класа
Имам голямо желание да напиша роман за Христос

- Акад. Зарев, за нас, "Стандарт",е чест да бъдете гост в подкаста "Чудесата на България".

- За мен също е чест да гостувам на един от любимите ми вестници, който ценя изключително много заради честното отношение към всичко, което се случва с българския народ и което ни заобикаля.

- Благодаря Ви за това признание. Започвам с Вашия роман "Лето 1850", в центъра на който е Белоградчишкото въстание. Защо то продължава да тъне в забрава?

- Някъде през 1985-86 годинa случайно попаднах в Историческия музей на Белоградчик и там за първи път научих за това уникално въстание, което избухва четвърт век преди Априлското и което по своя възторг, мащабност и трагичен край не отстъпва на Априлското въстание, но за него не се знае нищо.

- Сега е моментът да разкажете малко повече за него и за последните мъже от рода на цар Иван Шишман. Да ни кажете кой е Иван Кулев и какво не знаем за него и останалите предводители на въстанието?

- "Лето 1850" е роман за въстанието, но и роман за значението, за величието на словото. Единственият отговор, който успях да си дам, на въпроса защо това въстание продължава да тъне в неизвестност, е, както и вие казахте в анонса на нашия разговор, че са отсъствали Иван Вазов, Захари Стоянов... Нямало го е словото, разказът за него. Словото винаги се превръща в национална памет, която опазва историята на народа.

Предводители на това въстание са Иван Кулев, Първул Станков, това са дейци на националното освобождение. Иван Кулев е по-първичен, но много силен, много гъст като енергия, като осмисляне на въстанието. Първул Станков е по-спокоен, по-уравновесен. Той реално осмисля бъдещето, което би трябвало да дойде след това въстание.

- Не смятате ли, че националната ни памет вече е влязла в режим Delete?

- Абсолютно! Трябва да Ви кажа, че това се прави от години, сякаш нарочно. Българският народ се обезпаметява и малкото, не толкова много велики хора като Ботев, Левски, сякаш също остават в забвение. Това е ужасно. Българската национална история е много сложна и богата, тя е удивителна. Всичко най-будно е било унищожавано в продължение на пет века, това са над 25 поколения.

Второто, което е още по-ужасно и още по-страшно, е, че през тези пет века българинът не само започва да презира, но и намразва институциите. Забележете, защо толкова много се изговори за английската кралица, която реално нямаше почти нищо общо с властта в Англия?! Защото тя е важна институция, тя трябва да бъде обгрижена, отгледана, трябва да изпитват възторг от нейното присъствие. Това го няма в България, то е унищожено. Затова и поединично българите са много интелигентни, но като колектив и общност много трудно могат да работят заедно.

- Да, така е. Все пак, исторически погледнато, 70 години след Освобождението и връщането на държавата ни на европейската сцена, отново е имало посичане на елита. Къде е коренът на омразата?

- Омразата, завистта са ужасни български качества. Българинът не търпи да има над него личности и институции.

- Елитът трябва да заслужи почитта на българите, за да се съобразяват те с институциите.

- Нашият народ не успя да отгледа елит от политици, от хора, които са загрижени за неговото бъдеще, които могат да предложат някаква общонационална идея, която да събере всички българи, да предизвика единение, а не разногласие и разпад на единството, което непрекъснато преследва българския народ.

- Стигнахме до "Разруха". Какво се случи след 1989 г. Признавам си, че този роман, който заслужено Ви донесе слава и суперлативи, ни впечатли всички с онази случка как в дъждовна вечер виждате клошар до кофата за боклук. И в неговите тъжни очи изведнъж пред Вас се оглежда вашият дълбоко уважаван учител по география от прогимназията. Какво искахте да кажете на всички хора с тази книга?

- Това е и книга предупреждение за това, че нашият т. нар. преход не върви в правилната посока. За това, че българският народ позволи да бъде ограбен. След промените едни крадяха керемидите на стопанските обори, а други - милиони в зелено. Тази свободия, която се получи веднага след прехода, това насилие, което последва от групировките, помните...

Този преход, започнал за жалост по неправилен начин, не е приключил и сякаш никога няма да приключи.

- Момчетата с бухалките днес са много уважавани бели якички. Тези, които взеха доларите, за да фалират заводите, участват активно в европейските проекти. Министърът на финансите Асен Василев каза, че преходът ще приключи, когато влезем в еврозоната. Все пак, коя е най-голямата разруха, която преживяваме в момента?

- Липсата на перспектива. За 30 години загубихме 1/3 от българския народ, 3 милиона българи вече не живеят в България и голяма част от тях изпитват носталгия към родината си, но сякаш не искат да се върнат. Голяма част от тази миграция бе икономическа - заради липсата на работа, на стабилност, на възможност хората да отглеждат децата си. Огромна част от българите напуснаха България и защото тук имаше отсъствие на каквато и да е било справедливост.

- Абсолютно сте прав. Това ме връща към метафората за живота, която използвате - реката, Дунав. Често наричате Видин роден град, въпреки че всички знаем, че сте роден в центъра на София. С какво Видин Ви омагьоса: с Баба Вида, с реката, хората, които все още не са омърсени от недостатъци, които обладават центъра на столицата или с нещо друго?

- Моят баща е роден във Видин. Той ме заведе там, когато бях на 7-8 години. Останах поразен. Първо - от реката, която още тогава по някакъв особен начин почувствах, че е винаги една и съща и във всеки миг различна. Животът на всеки един от нас е една река, която започва и завършва в морето в безкрайността.

- А когато тя се отърква в Баба Вида, какво си мислихте?

- Братовчед на баща ми ме заведе тогава в Баба Вида. Тази крепост така ме порази, така обхвана моето въображение... Просто, тя ме смали, предизвика много мисли, много възторг в мен. Този братовчед на баща ми разказа, че е бил участник във Френския чуждестранен легион. Разказа ми за битки за пустинята за мамелюци, за всякакви свръхинтересни неща, които поразиха моето въображение. По-късно се оказа, че той никога не е напускал България. Но тази негова мечта, това негово въображение се превърна в мое въображение.

Видин ме привлече и с истинността на хората, които живеят там. Помня тези старици, които пролетно време излизаха от къщите, преброяваха се кои са останали. През есента пак се преброяваха и влизаха в къщите. През пролетта и лятото седяха под лозниците и плетяха. Те сякаш заплитаха самото време, бримките на всяко време влизаше в бродериите, които правеха тези старици.

- Видин е люлката на цивилизацията, историческата порта към Европа. Но в същото време ги няма европейските стандарти, европейското усещане, големите инвеститори, големите туристи. Защо?

- Във Видин имаше няколко огромни завода, които бяха построени с труда и средствата на целия български народ. Заводът за гуми, химическите заводи, в които работеха 30 хил. души. Веднага след 10 ноември всичко това се окраде много бързо. Отидоха за скрап. Описал съм го в трилогията ми. Всичко бе пометено. Изведнъж огромна част от населението на този град се оказа без работа. Много инженери отидоха да гледат старци и деца в Испания, Германия, Италия. Градът беше над 70 хил. души, сега е по малко от 35 000.

- Има ли шанс да бъде възроден? Какво чудо ни трябва?

- Наистина трябва да се случи чудо. За този несправедлив преход най-голяма вина има политическата класа на България. Истеричната, егоистичната политическа класа - това са хора, които нямаха нищо общо с българския народ, с неговите теглови желания, с неговото бъдеще. Хора, които гледаха само и единствено за себе си.

- Но нали ние ги избирахме 35 години, вината не е ли наша?

- Да, това пък е вината на българския народ - че избираше елит, който се оказа крайно некачествен. Питате ме има ли изход - да, има изход. Българинът е работлив, той е много интелигентен, находчив, но за всичко това трябва някаква огромна и важна идея за бъдещност, която да сплоти българския народ, да му даде перспектива, реална посока, нещо в което всички ние да станем съучастници, за да може да възродим идеята за бъдещност за нашите поколения. Аз вече съм възрастен човек, на 77 години, доста неща съм видял, но идват нашите деца и внуци и е много важно къде ще живеят.

- Много ми хареса това, което казахте - идеята за бъдещност. Огромно впечатление ми направи Вашият роман с поп Богомил. Проследявайки развитието ни от богомилите до съвремието, разбира се, ще стигнем и до дядо Неофит. Какво Ви накара да напишете този роман и какво според вас е съвременното звучене на тази българска ерес, покорила цяла Западна Европа като енигма на Възраждането?

- Богомилството е огромният български духовен принос към световното, към европейското Възраждане. Основните идеи на богомилите са, че всичко материално е направено от Сатаната. Докато духовността е истинското божествено притежание на човек. Човек чувства всички изкушения чрез материалното. Влиянието на богомилството се усеща в цяла Западна Европа.

Богомилските следовници раждат Ренесанса. Тази съпротива срещу църковните догми, срещу инквизицията е великолепно описана от Умберто Еко "В името на розата".

- Да се върнем на битката между доброто и злото, защото тя е изконна и в християнството, и в богомилството. Свидетели сме на огромен разлом в обществото. И сякаш духовният ни баща Неофит, напускайки този свят, накара всички власти да се преклонят и да се обединят макар и за миг. Какво послание ни остави той?

- Че изходът на българския народ е в обединението, в заравянето на омразата, на завистта - на тези долни чувства, които владеят огромна част от хората у нас. Тези политически противопоставяния трябва да спрат. Българският народ трябва да се обедини и да намери себе си. Това е посланието, което той ни остави. Вижте как народът го изпрати - като духовна светлина, която сякаш си отиде от нас и която ние привидно не забелязвахме докато той беше жив, но когато ни напусна, остави след себе си огромна празнина.

- Независимо дали се караха или не, дали приеха БТР-а или не, всички склониха глава.

- Да, всички склониха глава пред неговия морал, пред неговата човешка доброта, неговата търпимост, защото той не може да не е чувствал цялата тази скандална разсипия, която спохожда в момента българския народ.

- Смятате ли, че това също го разболяваше?

- Убеден съм, че това бе част от болестта му - от тази болка, че България е такава, че българският народ сякаш е оставен на себе си и реално няма кой да го поведе и обедини.

- Вярващ човек ли сте?

- Аз съм вярващ човек, но не съм съвсем религиозен. Църквата като институция стеснява моята вяра. Вярата бива два вида: първият е простичката, привидно лесна вяра. Има хора, които вярват, както дишаме - простичко и лесно. Тези хора са спасени завинаги, защото дори и най-големите премеждия, които им предлага животът, те могат да ги обяснят по някакъв начин. Вторият вид вяра, която е много по-сложна, по-трудна, по-мъчителна и по- несигурна, е чрез познанието. Това е моят тип вяра. Аз чрез познанието достигам до Бога. Даже имам доказателство за съществуване на Бога, което сам съм си измислил. Познанието винаги е подвижно. Познание е било, че Земята е център на света, после познание е било, че слънчевата система е център на света, след това галактиката. Познанието непрекъснато се разширява.

- Познанието за Бога, не ви ли провокира да го опишете в роман?

- Имам голямо желание да напиша роман за Бога, за неговия съвършен пратеник тук на Земята, за Христос.

- Пишете ли го вече или искате да го напишете?

- В момента се подготвям, още не съм започнал, но ужасно искам. Аз бях изпаднал в безпътица след последния си роман "Объркани в свободата". Не знаех за какво бих искал да напиша и изведнъж, някак си просто го усетих, бях озарен. Сънувах, че трябва да напиша за Исус Христос. Имам есе, в което давам моя смисъл на появата, на слизането на Иисус Христос на земята. Той идва тук защото бог Йехова е доста жесток. Той чрез себе си унищожава Содом и Гомор, той непрекъснато изпраща всякакви злини и болести. Храни своя народ с манна небесна, но непрекъснато му изпраща препятствия. Той изисква от Моисей да пожертва сина си, за да докаже своята вяра в него. Той иска да добие властта на човека, но го прави чрез насилието, а то е инструмент груб и повърхностен. Насилието не ни сродява в любовта. Тук с някаква сладостна възхита, аз предричам появата на Иисус от Назарет. На този, които идва. Какво е Исус? Човек и бог едновременно. Той прави чудеса, но се държи като човек. Когато го обидят, той си тръгва с прошка. Исус е роден и предаден и от човек, и от своя отец. На кръста ще бъде разпънат човекът, но и Богът. Това е взаимният съд и взаимната прошка на тях. Той търпи това, а те му казват: ако си Бог, слез от кръста. Той търпи, защото знае, че примирява човека с Бога и това е един нов, неизпитван до сега механизъм на власт - властта на любовта.

- Благодаря Ви, че ни направихте съпричастен. С голямо нетърпение ще очакваме книгата Ви, пожелавам Ви вдъхновение. В края на март по време на "София филм фест" ще бъде прожектиран документалният филм за Вас "Ваятелят на светове". Какъв свят бихте искал да изваете?

- Според мен българинът, а и цялото човечество, трябва да се върне към посланието на християнството, към тези дълбинни послания, които до голяма степен могат да поставят духовното над чисто материалното.