Крепост Родостица е една от най-слабо познатите в България, но за това си има обяснение. Дълги години тя е била зад кльона на българо-гръцката граница. Тя се намира на около 3 километра югоизточно по права линия от село Хухла, но подходът към нея е от Ивайловград.
Изградена е на хълм, заграден от две реки – Каречница и Балък дере, които при крепостта се сливат и така „хванати за ръка“ заедно се вливат в река Арда.
Първи за крепостта споменава Павел Делирадев, български учен, общественик и революционер, през 20-те години на ХХ век. Първите разкопки са направени през 2004 г. под ръководството на Бони Петрунова. От 2007 г. насам ръководител на проучванията е археологът от НИМ Ивайло Кънев.
До този момент няма намерен надпис, който да може точно да идентифицира името на крепостта.
В началото на ХIII век Жофроа дьо Велардуен, летописец на IV-я Кръстоносен поход, споменава за крепост край Арда с име Родостюик, където се е укрил цар Калоян през 1206 г. по време на военни действия с император Анри, брат на пленения преди това в битката при Одрин Балдуин Фландърски.
Археологът и шеф на НИМ Бони Петрунова я нарича Балък дере.
Сегашното Родостица е дадено от проф. Божидар Димитров през 2007 г.
Крепостта е била използвана в продължение на хиляда години с няколко прекъсвания. Строена е по време на римската епоха по нашите земи, но след това, бидейки векове наред погранична територия тя често сменяла своята принадлежност между България и Византия. Според Ивайло Кънев, това е най-южната точка, в която се намират следи от старобългарската култура.
Изградена е през IV век във връзка с преместването на столицата на Римската империя от Рим в Константинопол. По това време целият район се е контролирал от собствениците на античната вила Армира.
Според Ивайло Кънев мястото, на което е построена крепостта географски е избрано неслучайно – река Арда е била плавателна, вероятно в устието на реките Керечница и Балък дере е имало пристанище, наблизо е преминавал важен път от Одринското поле към Родопите.
Според находките, твърдината била подложена на пожар и разрушения в края на V век. Крепостта бележи разцвет през VI век до началото на VII век, когато е унищожена при славяно-аварските нашествия.
След тях животът в крепостта прекъсва до към X век, когато се смята, че е използвана по времето на цар Симеон при военни действия.
От този период са намерените коланни накрайници и апликации, които могат да се видят в Ивайловградския музей.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
