Археологическите разкопки ще продължат след летния сезон
От морската община обмислят на автогарата между Стария и Новия град да бъде открит музей
Манастир, датиран от около края на XI в., е разкрит по време на първия етап от разкопките на мястото, където предстои да бъде построена новата автогара в Созопол. Това обявиха сензационно от пресцентъра на местната община.
При разкопките, които се извършват от екип на Археологическия музей в Стария морски град, ръководен от директора Димитър Недев, археолозите са достигнали до над 6 метра дълбочина. Предстои ровът да бъде укрепен, за да могат разкопките да продължат.
В границите на открития манастир е
имало църква от след средата на XII в.
От нея са разкрити две трети от наоса, или основната част от помещението за хранене. Проучва се и притворът. От манастира е изследван детайл, който обхваща сграда, състояща се от три зали от северното крило на манастира. Предполага се, че той е съществувал до средата на XIII в. След втората четвърт на XII в. около манастира се формира голям християнски некропол, който продължава до втората половина на XIII в.
Открити са голямо количество находки, свидетелстващи за живота в манастира. Те са били съхранени в ями, тъй като в съдовете, използвани в тези християнски култови центрове, не е трябвало да напускат свещеното пространство.
Сред находките има канделабри
от XII и началото на XIII в. Открити са и множество белоглинени керамични съдове с подглазурна украса. Сред тях има и такива с местна изработка, които имат характерно излъскване и вълнообразна декорация, даваща възможност за много точно датиране. То се потвърждава и от монетните открития. Монетите са скифати - извити монети от времето на царуването на Комнините.
"Намерени са също няколко кръста - реликварии, кръст с орнаменти от полускъпоценни камъни, както и обеци. Това е рядкост, тъй като в християнските погребения от този период почти не се срещат гробни дарове", обяснява директорът на Археологическия музей в Созопол Димитър Недев.
В края на XIII в. манастирът и църквата са унищожени от пожар. За това свидетелстват както пластовете от въглени,
така и обгорелите стенописи
Те са падали в продължение на няколко години и са разпръснати почти в целия обем на църквата, включително и в пространството на притвора.
Според Недев находката от стенописи е много интересна и богата. Разкрити са части от лицата на трима светци, надписи, които включват както имената на светци, така и части от молитви. Тяхната идентификация предстои да бъде направена след извършване на реставрацията на стенописите.
След унищожаването на църквата върху нея е изграден път. Според Димитър Недев това е много странно обстоятелство, защото свещените пространства по принцип не са се неглижирали. Недев има идея улицата да бъде запазена и
откритията да бъдат експонирани
в бъдещата автогара.
Във втория период от съществуването на църквата тя вероятно се е използвала основно за погребения. Вижда се прекъсване от север и от юг на масивния й зид, който е широк около 90 см. Гробовете около нея са един в друг, като до момента проучените погребения са над 120. Ако се броят и препогребванията, те стават над 160, допълва експертът.
Църквата е изградена върху по-ранно християнско или византийско некрополно пространство. От него са разкрити два от т.нар. цистови гроба, или гробници. Едното погребение е на дете. Там също има ями, в които се откриват големи количества керамика.
Находките потвърждават резултатите от предишни проучвания, че под ранно християнския некропол ще бъде
документиран и проучен римски некропол
Почти на едно ниво с него се откриват и елинистични гробове от III до началото на I век пр. Хр. Също така от некоропола се проучва каменна постройка, чието предназначение все още не е уточнено. Вероятно става въпрос за жилище от 12 - 13 век. Над постройката са намерени два оловни печата от 13 век с изображения на светци и надписи, които са свързани с кореспонденция, вероятно между висши духовници.
Близо до този сектор се разкрива структура от малки и средно големи ломени камъни. Това може да е постройка в дълбочина или път до други структури, като тепърва ще се установи нейното предназначение. Тя ще даде по-обща картина върху това какво се намира в провлака между Стария и Новия град на Созопол. В югозападната част пък е открит голям празен питос -
съд за съхранение на зърнени култури
но понякога използван и за погребения.
"Средновековният некропол е само началото, предстоят сериозните находки. "Целта на Музеен център Созопол е да откликнем и да се справим сравнително бързо, за да стане възможна инвестицията на общината", заяви Димитър Недев.
Предстои археологическият обект да бъде посетен от комисия на Министерство на културата. Плановете са разкопките да бъдат възстановени отново през есента. Те се осъществяват със съдействието и помощта на Община Созопол.
Първият етап от разкопките започна в края на март тази година по искане на Министерството на културата, в което бе посочено, че преди строителството на терена трябва да се извършат археологически дейности. В средата на юни 2023 г. в Созопол се проведе и поредно обществено обсъждане на проекта за изграждане на гарата.
На въпроса какво ще се случи с бъдещата автогара, от общината имат идея за автогара-музей, ако археолозите позволят консервирането и експонирането на находките. Откритията от археолозите при разкопките на терена, на който ще бъде изградена автогарата в Созопол, вероятно ще забавят процеса на строителство. Общината обаче има алтернативни варианти, за да може дългоочакваният проект да приключи.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
