Амалия Зепу е ръководител проекти на културно-историческия хъб на "Европа Ностра" в Атина. Тя бе специалният гост на международния форум "Пампорово - сърцето на Бранд Родопи. Културно-историческият туризъм като фактор за развитието на региона", организиран от "Стандарт", националната кампания "Чудесата на България", Общество "Културно наследство" - представител на "Европа Ностра" в България, Фондация "Кредо Бонум" и Националния борд по туризъм. Г-жа Зепу сподели с бизнеса и кметовете от региона опита на Атина и даде съвети как Бранд Родопи да бъде наложен по най-добрия начин.
- Бачковският манастир и Пловдив са впечатляващи
- Мечтаем да свържем гръцката пътека Ксанти-Родопи с българските пътеки Родопи-Рудозем, казва Амалия Зепу
- Г-жо Зепу, Вие сте ръководител проекти на културно-историческия хъб на "Европа Ностра" в Атина. Бихте ли представила дейността на хъба и каква е ролята му за опазването, съхранението и популяризирането на културно-историческото наследство на Балканите?
- Атинският хъб е инициатива на "Европа Ностра", "Елиники Етерия" и Община Атина и стартира през 2022 г. "Елиники Етерия" е неправителствена организация в Гърция с 50-годишна история, с уникален опит в областта на културното наследство и околната среда, както и с дълготрайно сътрудничество с "Европа Ностра".
Хъбът в Атина беше създаден, за да служи като център за сътрудничество в рамките на Балканите и района на Кавказ. Тъй като консорциумът на "Европа Ностра" спечели европейската инициатива за "Пилотни проекти и подготвителни дейности" с предложението си за създаване на Център за европейско културно наследство (през май 2023 г.), хъбът в Атина вече има възможност да се разрасне в цяла мрежа, която включва България, Албания, Черна гора, Босна и Херцеговина, Сърбия, Косово, Северна Македония, Румъния, Молдова, а също и Турция, Грузия и Армения. Целта на хъба е да идентифицира нуждите на опазването на културно-историческото наследство в тези държави и да помогне за свързването, вдъхновяването и насърчаването на най-добрите практики, отнасящи се до екосистемата на европейското културно наследство.
- Как културно-историческият хъб на "Европа Ностра" в Атина спомага за свързаността на държавите от региона?
- Сред задачите на Атинския хъб е да следи, споделя и подпомага обмена на опит между участниците в опазването на културното наследство в страните, които изброих. По този начин хъбът се стреми не само да свърже асоциации, отговорни за културното наследство, със сходни цели, но и да укрепи каузата на културно-историческата памет в Европа, като демонстрира положителния ефект върху големите предизвикателства на нашето време. Те включват постигането на европейски приоритети като напр. Зелената сделка, Новият европейски Баухаус, Механизмът за справедлив преход и целите на Европейското цифрово десетилетие. Казано накратко Атинският хъб цели да приведе своите приоритети в съответствие с "Тройната трансформация" на зеления, дигиталния и социалния сектор. Хъбът има за приоритет да създаде връзки между хората под знака на тази споделена визия.
- Как България може да кандидатства с проекти в хъба? Държавата ли ги представя или неправителствени организации?
- Европейският център за културно-историческо наследство (European Heritage Hub) е "пилотен" проект. Това означава, че неговият екип възприема подход на "учене чрез действие". Първата стъпка за всеки хъб в проекта е да опознае ландшафта на културното наследство в страните, в които ще бъде активен, и да започне картографиране на организациите. Картографирането, извършвано от Атинския хъб, се основава на подхода на четворната спирала, което означава, че публичният, частният, академичните и секторът на гражданското общество ще представляват четирите стълба на неговите категории за картографиране. Това ще спомогне за установяването на дух на сътрудничество между секторите и ще повиши ефективността и устойчивостта на проектите, които всяка държава ще инициира. Възможно начало за всяка страна е да избере местен приоритетен проект и да тества неговата осъществимост въз основа на подкрепата и сътрудничеството с Атинския хъб.
- Участвахте в международния форум "Пампорово - сърцето на Бранд Родопи", организиран от "Стандарт" и Общество "Културно наследство" - фондацията представител на "Европа Ностра" за България. На база гръцкия опит какви са Вашите препоръки - как България по най-добрия начин да развие и наложи регионалния Бранд Родопи?
- За мен беше голяма чест да взема участие в тази конференция и бях трогната от топлото гостоприемство. Ребрандирането на една цяла държава или дори един регион е нещо, което само самата държава може да направи и то е извън обхвата на Атинския хъб. Идентичността обаче произтича от това, към което сме привързани, а дейностите в сектора на културното наследство могат да подчертаят и разкрият какво кара хората да се гордеят със своята страна. Пампорово и Родопите определено са места, които човек трябва да цени, особено в момент, когато туризмът все повече залага на чистия въздух и летния сезон.
- Посетихте България за първи път от 30 години. Какво Ви впечатли най-много?
- Благодарение на "Стандарт" за първи път посетих Бачковския манастир и град Пловдив, които са много впечатляващи. Но това, което поставям преди всичко, е изграждането на взаимоотношения и харесах факта, че домакините ни отделиха време да се опознаем чрез тези посещения!
- Организацията, която представлявате - "Еленики Етерия" - е гръцкият представител на "Европа Ностра". Основният й проект е "Пешеходни маршрути". Какво представлява той?
- Проектът Културни пътеки (Paths of Culture) е един от акцентите в дейността на "Елиники Етерия". Идеята е да се даде нов живот на все още оцелели пътеки с особена природна красота и историческо значение. За всеки път, включен в тази мрежа, "Елиники Етерия" си сътрудничи с местните общини, като търси активното участие на местни училища, културни организации и доброволци. Чрез избора на поредица от разходки и с внимателно обозначаване и комуникация, организацията прави тези пътеки отново достъпни и привлекателни. Това насърчава пешеходния туризъм, като по този начин стимулира местната икономика и предлага на посетителите възможност да открият местни продукти и природна красота по здравословен и природосъобразен начин. През 2019 г. "Гръцките пътеки на културата" бяха отличени с наградата на "Европа Ностра".- Виждате ли общи проекти между България и Гърция и в каква посока могат да бъдат те?- Твърде рано е да се вземат решения. Но докато шофирахме през красивите долини на Родопите, ние мечтаехме да свържем гръцката пътека Ксанти-Родопи с българските пътеки Родопи-Рудозем като акт на позитивно сътрудничество, здравословна, природосъобразна дейност, която ще позволи на млади и възрастни туристи да оценим богатата култура в нашите граници!
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
