Само за 7 часа Солницата беше посетена от 1800 души, казва в специално интервю за вестник СТАНДАРТ ръководителят на разкопките в града акад. Васил Николов
- Акад. Николов, има идея Провадия-Солницата да стане част от списъка за световното културно наследство на ЮНЕСКО. Взети ли са конкретни мерки и какво трябва да се направи?
- Още преди 10 години имаше такава идея, но за съжаление, тогава тя не се осъществи. Документацията трябваше да бъде попълнена от община Провадия, те не си свършиха работата и нещата приключиха.
Сега очакваме предложение от Комисията за индикативната листа за паметници на ЮНЕСКО. Ще ни е необходима и подкрепата на медия "Стандарт", както и на всички, които застават зад идеята това да се случи.
- Тази година открихте яма с обредни съдове. Какво е значението им?
- Обредът е извършен във времето, когато е било ясно, че селището ще бъде напуснато. Защото се е променил климатът и е станало невъзможно обитаването тук. Поради изчезващите солени извори хората са били принудени да се заемат с друг поминък. Те стават полуномади и настъпва кардинална промяна в стопанската структура на обществото. Досега не съм попадал на подобна яма. В нея са депонирани предмети, които са изпълнявали и обредни функции. От наша гледна точка някои от тях са с по-специална функция. Най-отгоре бяха намерени две дълбоки купи, обърнати с дъното нагоре. В дъното на едната е направена дупка - нещо, което е свързано с погребалната обредност. Дупката в дъното на обърнат съд по някакъв начин материализира идеята за напускане на душата. Открихме и една по-малка тънкостенна купичка. Това, което най-много ни впечатли, е зооморфен керамичен съд с формата на легнал бик. Той е най-прецизно изработен с много богата украса по тялото от червени ленти, фланкирани с бели врязани линии и много интересна орнаментация. Краката са счупени, но това не е пречело да изпълняват ролята си, тъй като принципът "частта замества цялото" е характерен за праисторическото мислене. Шията е нагоре извита, няма глава. Открихме и още един съд - антропоморфно гърне, на което дръжките представляват ръце, излизащи от рамото и подкрепящи главата. Моделирано е и лицето. Ямата датира около 4400 г. пр. Хр.
- Приключиха изследванията на костите на скитски войн, чийто гроб беше открит миналата година, и в него беше намерен уникален скиптър. Какви са заключенията?
- Става дума за гроб на скитски военачалник с нисък ранг. Според намерения скиптър, той е водел конна родова дружина. Въпреки, че е бил на около 25 години, има деформация на долните крайници. Те са слабо извити навътре, така както се деформират краката на един кавалерист. Бяха намерени ребра и част от единия крак от явно пожертвания негов кон. Това допълни картината от миналата година.
- Открихте надгробна могила от времето на траките. Бихте ли ни разказал повече?
- Изоставената селищна могила представлява заоблен пресечен конус с височина 9 м и диаметър при основата 105 м. Наподобявала е голяма надгробна могила и затова е била използвана като такава в началото на средната бронзова епоха, в началото на тт хил. пр. Хр. Досега бяхме открили два гроба на хора от това време и една обредна структура. Тази година намерихме още един гроб от това време - със скелет в свито положение, като до едната му ръка е била поставена керамична аскосовидна чаша с дръжка.
Чак през II век пр. Хр. върху северозападната част на изоставената селища могила тракийски аристократ си е построил резиденция. Става дума за две постройки с високи каменни основи и стени от кирпич, които се извисяват на около два метра над тях..
Едната постройка е правоъгълна, другата е Г-образна. Двете сгради затварят комплекса от запад и от север и го отварят на югоизток - към слънчевата страна. Постройките са съществували около стотина години. В средата на I век пр. Хр. е регистриран поход на гето-дакийския владетел Буребиста, когато може би местният аристократ е бил убит, а къщата е била изгорена, има следи от пожар. Бил е погребан на място и започва натрупването на надгробна могила. Хората, които били свързани с този аристократ, неговите наследници и подчинени дълго време са трупали пръст над гроба му, което е продължило около три века. Възможно е някой от синовете на този владетел също да е бил погребан там. Това, което е важно да се знае за този тракийски владетел, е, че той може би също е произвеждал сол на това място, както праисторическите си предци. Бил е много богат, можел е да си позволи купуването на фина гръцка керамика, произведена по западните брегове на Мала Азия. Преди няколко години намерихме около 200 фрагмента от такива съдове.
За съжаление през Късната античност, през III-IV век сл. Хр. е направен дълъг изкоп в могилата - около 20 м дълъг и 6 м широк и са били разрушени части от двете къщи.
- Навръх Деня на независимостта - 22 септември Провадия-Солницата отвори врати за посетители. За пръв път се включи и майстор любител от Стара Загора, който изработваше кремъчните сечива. Успяваме ли да съхраним традициите, обичаите, древните занаяти?
- В Деня на отворените врати ние винаги организираме забавления за деца на паркинга. Тази година те рисуваха, моделираха от глина, изработваха реплики на праисторически предмети от Солницата, търсеха древни предмети в импровизиран културен пласт.
За нас беше особено важно, че отново имахме, както и миналата година, около 1800 посетители за 7 часа, което е сложно за екипа, но ни носи удовлетворение.
- След повече от 10 години битка за Музея на солта в Провадия има ли развитие?
- Нищо не се случва на този етап. Само обещания. Миналата година направихме изложба в Европейския парламент, след което я показахме в Националния археологически музей на БАН - София и по покана на същия музей на 11 юни тази година беше открита изложбата "Повелите на солта". В нея сме показали всичко най-важно от движимите археологически ценности с модерни средства. Ще бъде отворена до 27 октомври. В момента подготвяме проект, който е свързан с възможността да можем да я подредим после в Историческия музей в Провадия, макар че той се помещава в една тясна къща.
- Споделихте, че сте сбъднал една мечта, проучвайки Солницата. За какво си мечтаете днес?
- Да напреднем по-бързо с проучването на паметника, с консервацията и реставрацията му и със социализацията му. Това е най-атрактивният праисторически паметник в Европа. Той стана много популярен и сред чужди специалисти. В петък имахме посещение на участниците от един научен симпозиум, проведен във Варна - останаха до тъмно на обекта. След това някои колеги се обадиха да изразят възхищение и благодарност. Съжалявам, че значението на паметника не се осъзнава и не се прави Музей на солта, който ще бъде единствен в Европа. Той ще доведе много хора в региона, ще бъде основание за един интересен туристически маршрут, това ще съживи града, чието население намалява.
- Безспорно един от символите на Бранд България е Провадия-Солницата. Какво трябва да направим, за да привлечем туристи?
- От 15 години предлагам туристически маршрут - за почиващи по Северното Черноморие, които да бъдат заведени във Варненския археологически музей, където са изложени находки от златния Варненския некропол, богатствата в който са резултат на търговията на дълги разстояния със солта от Провадия. На базата на търговията целият регион е получил културен и туристически просперитет през петото хилядолетие пр. Хр. След посещението на музея да бъдат доведени на Солницата, да се насладят на този уникален за Европа паметник и след това да отидат в несъществуващия все още Музей на солта. Всичко това може да бъде важен елемент от Бранд България.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
