Ще се върнем, отсякоха момчетата от Бостън след исторически лайв
В събота вечер едни се вълнуваха кой е Къртицата. Други дали "Атлетико" Мадрид ще надвият на "Барселона". Но това, което остана неповторимо и се случи за първи път, беше концертът на "Аеросмит". Стивън Тайлър, един от тримата най-добри фронтмени на планетата, показа, че младостта му се подновява като на орел и гласът и визията му са също толкова вълнуващи, колкото от годините, когато можехме да ги видим само по MTV. Всичко се случваше като на риалити - камера снимаше момчетата нонстоп и кадрите се виждаха на голям екран, така че да им се порадват и феновете, които са по-назад. Джо Пери показа защо е един от архангелите на китарата, а останалите трима - Джоуи Крамър на барабаните, Том Хамилтън на баса и Брад Уитфорд на ритъм китарата, си вършеха работата прецизно и скромно, както само най-големите майстори умеят.
На "Аеросмит" всички възрасти са покорни: освен порасналите фенове, още от ранния следобед фронт сцената беше окупирана от тийнове с бира в ръка и превръзки през глава с логото на бандата. Карат те да се замислиш за миналото - в най-добрите години на "Аеросмит" у нас едва се намираха записи на албумите им, на касетки, разбира се, (ходи обяснявай на някое хлапе що е това). Трябваше геройски да се бориш за някоя цветна страничка от сп. "Браво" с лика на чуждоземен рокаджия и цялата музикална информация се намираше май само във вестник "Ритъм". Там се роди и лафът, че Стив има уста като двуместен гараж. А днес младежите могат свободно и по-всяко време да чуят каквото си поискат от репертоара им. Но карай да върви, такива са правилата на времето.
Идва часът за нашенските герои - D2. С подплатено самочувствие те изпяха парчета от новия албум "Феникс", както и по-старите хитове, а най-приятна изненада бяха мацките от Ла-Ти-Да, които се изявяваха като бек вокали. Гримирани и фризирани в подобаваща рок стилистика те внесоха суперсвежест в познатите песни. Дидо беше безупречен, а Митко Кърнев зарадва феновете с "Черна сутрин" - едно от парчетата, написано по време на протестите миналата година.
20-30 минути пауза, преди да се качат "Аеросмит" и да опънат криле над София.
Ето ги и тях. Изведнъж на големия екран се появяват кадри зад кулисите и камерата нахлува в покоите на Брад Уитфорд. След това тръгва към тази на Джо Пери. Виждаме и феноменалния фронтмен в гръб, седнал в режисьорско столче с надпис "Стив Тайлър". Обръща се и изревава нещо, но не се чува, защото и тълпата крещи от щастие.
На екрана, докато излизат, върви интрото от новия им албум "Music from another dimension", в което страховит глас обяснява как "те" контролират и хормоните, и чувствата ни. Стадионът е пълен до пръсване, близо 30 000 триумфират от радост пред любимците си.
Първата песен е "Walkin' the dog". Стив Тайлър е с дълго пъстро манто и размахва микрофон с неизменните цветни шалчета. Джо Пери винаги беше равноправен фронтмен и сега отново изглежда като такъв. Наричани "Toxic twins" (Токсични близнаци) навремето заради зависимостта си към наркотиците, те са като двуглав змей - Стив е вечната усмивка, а Джо - намръщеният и талантлив темерут. Затова и Стив на летището се пошегува, че именно и само у нас ще накара Пери да се усмихне. Е, не се получи точно така, но китаристът за сметка на това каза, че ни харесва и ще се върнат пак. За него е направо подвиг. На края на парчето Стив хвърли белия си цилиндър в публиката. Последва "Eat the rich" и Тайлър онагледи текста с една плюнка, която пусна някъде долу. Но и това направи с някакъв финес. На "Love in an elevator" всички пееха. Стив е в неговите си транс танци, маха с ръце като вуду магьосник. И този път не е избягал от глем стилистиката: две големи обеци на едното ухо, с лакирани нокти е и множество пръстени. Черна риза на дупки разкрива, че още го бива, има също и кожено елече и си е нахлузил бели ластици. От време на време заголва гръд. Но най-впечатляващо, разбира се, е катинарчето му, защото така не сме свикнали да го гледаме.
На 66 е, а е гъвкав като художествена гимнастичка. Гласът му избухна в истерия от друго измерение още от самото начало и особено на "Cryin" и "What it takes". Демонът на писъците, както го наричат, е в стихията си. Да, сет листата беше от познати парчета, но нямаше и как иначе, при положение че за първи път излизат пред бг публиката.
Следват едни от ранните парчета "Toys in the Attic" и чисто новото от последния диск "Oh Yeah", както и прекрасната "Jaded".
Най-сетне на живо чухме и големия хит от началото на 90-те "Living on the edge". Парчето, в чийто клип Джо Пери невъзмутимо слиза от релсите в последната минута, преди да мине влакът. Видеото беше едно от най-въртените по MTV. Накрая той удари такова соло, че си сложи китарата зад главата. Ще ти се на това парче да имаш копче "reverse" и да го изкарат пак. Почти през цялото време Стив се държеше отзад за кръста, като че ли го върти лумбагото - всъщност там му бяха закачени слушалките. По едно време пръскаше хората от негово дясно с бутилка минерална вода и обръщайки се наляво, си дръпна ципа, за да остави впечатление, че се е облекчил. К'во да ги правиш - рокаджии... Тайлър направи и реверанс: поздрави София на български. За "Don't wanna miss a thing" подкани рок войнството към ласки. Всеки да прегърне човека до себе си. "Момчета, като се приберете, грабнете приятелките си и правете секс както никога досега", каза г-н Тайлър. Мнозина плачеха на тази балада, която се прочу като част от саундтрака на "Армагедон" и вероятно ще бъде слушана много по-дълго, отколкото би издържал теста на времето самият филм.
В "Last Child" Стив се въртеше около китариста Брад Уитфорд, а понякога отскачаше до Джоуи Крамър и му тикаше микрофона и той да пее. Дойде ред и на "Rag Doll". Джо Пери съобщи, че ни поздравява специално и последва кавърът "Stop Messin' Around" на "Флийтуд Мак". Брад, неговият брат по оръжие в групата, застана вярно с китарата си до Джо и свириха като за световно. Появи се и пъстрокрилият Стив с хармониката си и стана като в цирк - всеки луд с номера си в една прекрасна блус симфония.
Стив подкара акапелно "What It Takes", после се включиха и останалите с инструментала. Публиката се развълнува и на "Janie's Got a Gun". Джо непрестанно дърпа от цигарата си, но почти винаги отскача до Стив, който се закача с него като дете. Пери си е със странен пръстен-око, целият е в лъскави кожени дрехи, но с червено шалче на врата. Смени няколко китари, а едната беше с картини на секси блондинки. Преди "Walk This Way", култовият дует с "Run DMC", се насладихме на два кавъра, в който вокалът на Стив блесна в цялата си пищност. "Come Together" на "Бийтълс" и страхотното фънк парче "Mother Popcorn" на Джеймс Браун легнаха чудесно на гласа на Стив.
Граница между биса и другите песни де факто нямаше. Светлините угаснаха за миг, колкото сценичните работници да пренесат белия роял на Тайлър до езика на сцената. Фронтменът зае мястото си за "Dream on", а Джо Пери се качи по стълбичка до капака на рояла и започна да свири оттам. Слезе, а след него там стъпи Стив. "Не спирайте да мечтаете, докато мечтите ви не станат истина!", пророкуваше Стив и накрая посочи небето. Представи Том Хамилтън, който подкара своето бас соло, което преля в най-финалната "Sweet emotion". Накрая на песента виждахме Джо Пери да прави нечестиви движения с китарата с гръб към публиката. Явно там го беше сварила емоцията... Той просто не можеше да спре да свири. Имаше моменти, в които и той показа завидна гъвкавост и аха да направи мост назад.
Стив си свали слушалките, сбогува се с публиката, а на екрана се появи надпис Sofia в бяло, зелено и червено.
Сред публиката бяха кметът Йорданка Фандъкова, Кирил Маричков, Цецо Елвиса, Мариана Попова, Поли Генова и др.
"Аеросмит" дойдоха за първия си концерт вероятно в момент, когато публиката е станала капризна, защото вече е била поглезена с банди като "AC/DC", "Guns'n'Roses", "Бон Джоуви", "Депеш мод" и пр. и обича да сравнява. Макар да се водим рок фенове, обичаме и да хейтим. Да недоволстваме и даваме акъл. Така се появиха и коментари, че нямало контакт с публиката, че Стив пеел фалшиво. Че концертът не бил нищо особено. Ъпсурт! Та Стив през цялото време неуморно се закачаше с хората и увличаше и Джо Пери. Единственият минус на вечерта беше самият стадион - неудобен и тесен за събитието.
А този концерт беше за истински почитатели на момчетата от Бостън, които са чакали 30 години, за да чуят и видят какви ги върши Стив на живо. Как да не се сетиш за началото на Living on the edgе: "Има нещо сбъркано днешно време. Не знам какво е. Нещо не е наред с очите ни. Виждаме нещата по различен начин. Бог знае, че това не е Неговата воля".
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
