Има махмурлук този, който спира да пие, казваше легендата на метъла
Фронтменът на "Моторхед" бе свободна душа и непоклатим като природно бедствие
Един от титаните на хеви метъла, човекът с дрезгав глас и свободна душа, Леми Килмистър вече е на небето. Фронтменът на "Моторхед" почина изненадващо, след скоротечно заболяване от рак. Болестта му е била открита на 26 декември, а легендарният вокал е издъхнал в дома си. И то само четири дни след като навърши 70.
"Не е лесно да се каже...нашият могъщ, благороден приятел Леми почина днес след кратка битка с изключително агресивен рак. Той научи за болестта на 26-ти декември, докато си беше вкъщи, пред своята любима видео-игра... Ще научите повече през идните дни, а за сега, моля, пуснете си силно Motorhead... Празнувайте живота, както този обичан, чудесен мъж го празнуваше", призоваха останалите членове на групата.
Леми бе известен с това, че пие по една бутилка "Джак Даниелс" дневно - твърдеше, че дължи бруталния си глас именно на мощните промивки с твърд алкохол, на които се отдаваше през целия си живот. Килмистър имаше и собствена теория за алкохола, до която достигат само най-изтренираните пиячи: "Работата с махмурлуците е там, че за да ги получиш, трябва да спреш да пиеш", гласеше златното правило на Леми. Той обаче никога не се превърна в роб на порока си: напротив - "Моторхед" и високите градуси бяха неизбежните съставки на тежка алхимия, която течеше в кръвта на бандата и фамозния й лидер. За лекарите Леми беше истинско чудо на природата - медицината изпадаше в научен колапс пред неговата способност да живее с толкова много промили алкохол в кръвта. На стари години бяха препоръчали на Леми да спре с уискито; той обаче вкара в действие необичайната си креативност и реши, че от този ден насетне ще пие водка, понеже била по-здравословна. Вокалът на "Моторхед" се хвалеше, че един път изкарал две седмици без да спи, понеже амфетамините го държели буден.
"Леми, ти си една от основните причини, че ние съществуваме. Завинаги сме ти благодарни за твоето вдъхновение. Почивай в мир. Вечна любов и респект, Металика", написаха от хеви метъл бандата, за които "Моторхед" бяха кумири и чиято музика наследиха. Спийд метълът, живота на висока скорост, куфеенето на сцената и онзи здрав непукизъм към всеки и всичко - добродетелите на метъла и тежкия рок бяха създадени именно от Леми и компания. Той обаче далеч не беше само един див и непокорен музикант. Килмистър имаше необятно широка обща култура, за разлика от многото си колеги в бранша. Интересуваше се от история и Втората световна война, а близките му разказват, че знаел наизуст всяка малка подробност от инвазията на Хитлер в СССР. Често създаваше полемики с голямата си страст: да колекционира хиляди вещи от Третия райх. Когато бандата идва през 2000 г. на стадион "Академик", Леми изкупува стотици предмети от антикварите пред Александър Невски, свързани с Втората световна война.
Младостта му съвпада с най-бунтарското десетилетие на ХХ век - психедиличните 60-те. Хипарските времена изграждат характера на Леми. За кратко той е "момче за всичко" в състава, с който Джими Хендрикс обикаля Америка. Джими и "Бийтълс" са авторитетите, които го карат да хване китарата - както впрочем всяко момче, което е растяло по тяхно време.
Леми основава "Моторхед" през 1975 г., когато е точно на 30 години. Заедно с китаристът Еди Кларк и барабанистът Фил Тейлър полагат основите на траш метъла, смесвайки пънк и тежък рок. Между 1979 г. и 1980 г. "Моторхед" вече са създали емблематичните си парчета "Overkill" и "Ace of Spades". Групата претърпява всякакви трансформации, но Леми е неизбежен като природно бедствие. "Motorhead" издадоха заедно 23 студийни албума, начело с вездесъщия Килмистър.
"Мога да кажа, че хеви метъл са "Металика и "Джудас Прийст". За другите не гарантирам", казваше Леми.
Проблясъци
"Ако искаш да си рок звезда, откачи се от системата. Бъди друг. Хората не искат да видят на сцената човек, който живее в съседния апартамент. Искат да видят някой от друга планета".
"Смъртта е неизбежна. Не ме е страх от нея. Когато се наложи, тръгвам си. Ако умра утре, няма да съжалявам за нищо."
"Религията е голяма глупост. Девица забременява от дух! С това никога няма да ти се размине в съдебната зала".
"Майната му на Бог, майната му на Дявола, майната им на църквата! Аз съм отговорен за моите действия и няма зад какво да се крия!"
"Хората вече не четат книги. Жалко. Много въображения умират".
Дрескод: Черно
Леми беше бохем, човек на живота, купонджия. Обичаше чашката и цигарите. Пушеше трева. Той бе един от най-готините рокаджии. Запознах се с него през 2005 година на един от концертите на "Моторхед" в Лондон. Тълпите от почитатели прииждаха като за демонстрация. Залата се пръскаше по шефовете. Дрескодът беше в черно и с тениска на бандата. Леми излезе с бас-китарата, посрещнат от виковете на хилядните му фенове. Клатеше се на сцената - явно беше прекалил с тревата. Бутилката с алкохол беше сложена до барабаниста. От време на време Леми подритваше кабелите и мокреше гърлото с уиски. Бас-китарата му разкъсваше аудиторията, а той пееше без да спира. Сцената, до която бях близо, се клатеше от саунда. След концерта се промъкнах зад кулисите и се запознахме. Той говореше с мен така, сякаш се познавахме от години. Покани ме на импровизираната маса от някаква тенекия и ме почерпи с марково уиски. Въпреки агресивното му рокерско пеене Леми се държеше невероятно адекватно и изключително дружелюбно. След година през август 2006, се срещнахме отново, но този път на грандиозен рок-фест в Билбао, където бяха събрани всички най-известни рокаджийски групи. Изведнъж от прозрачния асансьор в хотела мернах във фоайето Леми. Слязох да го поздравя. Беше невероятно мил и спокоен преди концерта. Може би това спокойствие се дължеше алкохола. Пожелах му успех, а той ми направи комплимент, че изглеждам страхотно с огнената тениска на Motorhead. Така ще го запомня - с енергията, но и с галантното му отношение към дамите. Възприемаше живота на шега и бе истински джентълмен.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
