Тук всяка година се организират Кукерски игри и Празник на черешата
Габарево е сгушено в Задбалканските котловини. В района му безброй изворчета бликат бистра ледена вода от Балкана. Затова едно от прозвищата му е "Селото със 100-те чучура". То се слави още и с черешовите си дръвчета, както и с мистерията около великата княгиня Анастасия Романова.
Според легендите, в миналото селцето е било разположено в полите на Стара планина, в местността "Габрака", източно от река Габровница, срещу днешното село Скобелево.
Селището се намирало около габрова гора, откъдето естествено се налага името му. По-късно, когато било устроено на днешното му място, то било наречено от турците Акбаш. Което означава Бяла глава. Легендата гласи, че първият, който предложил селището да бъде преместено, бил белоглав старец.
Габарево се намира срещу река Соколна, позната още с името Корудере или сухо дере, тъй като водата на места тече под камъните.
„Друго предание гласи, че в деня, в който турците го завзели, тук се чествал празникът на храма на 6 май. Тогава момите се обличали в дълги бели рокли и кичели косите си с цветни венци. По време на празника, млад мъж нахлул в храма и казал "Бягайте, турците идат". Тогава всички се втурнали да пресичат реката, за да се спасят. Когато я стигнали, видели, че е буйна и много висока. Момите скъсали венците от косите си и ги метнали в реката, проклинайки я да пресъхне. В този момент земята сякаш се отворила, реката изчезнала и някои момичета се спасили. Местни хора твърдят, че всяка година по Гергьовден реката "се скрива".
В селото има плаващи пясъци. Навремето момчетата водели там девойките, на които са хвърлили око. Строго им казвали: застани там, сочейки им пясъка. Почнела ли да потъва момата, смелчагата се хвърлял да я спасява. Така тя мигом се влюбвала и двамата създавали щастливо семейство.
Габарево е било населявано още от времето на неолита и енеолита. От археологически находки, изкопани от голямата могила в центъра на селото, наши археолози установили, че тук са живяли хора от първобитно-общинния строй.
Когато римляните покорили траките, селището е било включено в границите на провинция Сирия. Изследователи открили в околностите на селото военна диплома, издадена през времето на император Антонин Пиус през 157 г. Самата диплома - каменна плоча с надпис - била поставена в гърне, пълно с пепел и парчета от изгорели кости. Учените считат, че това е пепелната урна на римски конник.
Около Габарево има могили и стари пътища. Завладяно от турците при падането на България под османско иго, селото станало военно-феодално владение (Тимар) и като такова било вписано в официалните турски документи. От древен източник на информация се знае, че през 16 век 246 души са били обложени с кръвен данък.
Габарево се слави и с княгиня Анастасия Романова. Преданията гласят, че именно тук, анонимно и в забвение, е живяла последната руска княгиня. Тя се е представяла като графиня Елеонора Грюбер (Нора). Старите хора още си спомнят за загадьчната г-жа Нора, която се установява в селото през 20-те години на ХХ-ти век.
В началото на 20-ти век селото е било културно средище, което привличало като магнит интелектуалци и видни общественици, а габаревки диктували модата в цялата околия. Имало пищни театрални спектакли, празненства и карнавали.
В днешни дни културният живот се е пренесъл в Джанановата къща, превърната в музей на Васил Левски. В този дом през 1869 г. Дякона е основал габаревския таен революционен комитет.
За негов председател е избран Васил Джананов. Същата година той основал Ученолюбива дружинка "Братство", която е предшественик на читалището в селото.
Джанановата къща-музей в Габарево е обявена за исторически и архитектурен паметник на културата с местно значение и е един от паметниците на борбите за национално Освобождение на България. От 1992 г. Общобългарският комитет "Васил Левски" и община Павел баня организират всяка година в тази къща честване рождения ден на Апостола. Къщата е отворена целогодишно за посетители. Тук си дават среща поети, писатели, художници. Организират се изложби и литературни четения.
В центра на селото се издига величествената сграда на храм, който в сегашния си вид, според летописната книга на църквата, е четвърти поред строеж, завършен и осветен през 1895 г. В летописа е отбелязано, че на мястото на сегашния олтар е имало малка църква, вкопана в земята. По- късно, с усилията на габаревци, е бил построен по-голям православен храм.
Втората постройка на църквата датира от 1834 г., за което свидетелства метален печат с образа на "Св. Георги Победоносец", със следния текст: "СИЙ ПЕЧАТ ЧЕРКОВЕН ЕСТЬ- с.ГАБАРЕВО 1834 г."
Има сведения, че тогава в храма са служели седем свещеника. В този вид църквата просъществува до 1877 г., когато е била опожарена от турските войски.
Третата постройка на храма е издигната със средствата и труда на жителите на село Габарево и е просъществувала до 1885 г. Четвъртото възстановяване и разширяване на църквата, вътрешното й доизграждане, изографисването, издигането на камбанарията и монтирането на камбаните в сегашния им вид, е завършено през 1895 г.
Празниците в Габарево са на почит. Изключително атрактивни са кукерските игри, които всяка година се провеждат на Сирни Заговезни.
Селото е притегателен център на родолюбци от цялата страна, които представят традиционните си кукерски костюми. Много са наградите, които Габарево печели от игри, провеждани в различни краища на страната.
На 16 и 17 юни 2007 г.жителите на Габарево отбелязаха и своя първи Празник на черешата.Правят това и до днес всяка година по същото време. Идеята е събитието да предаде ново лице на забравения вече Празник на родното село. Черешите, наред с розовите градини, винаги са били част от поминъка на селото.
От края на 60-те години на XX век до сега в землището на Габарево има черешов масив от над 2000 екара различни сортове.
Празникът на черешата е четиридневен. Придружен с богата си и атрактивна програма, той задоволява всички вкусове на местните жители и на гостите.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
