Пеещи камбани, златни улици и уникални съкровища са емблема на столицата
В Сердика е подписан едиктът, променил завинаги християнството
В един от най-древните градове на Европа - столицата на България, която отбелязва своя празник в деня на светиците Вяра, Надежда, Любов и София, всеки камък е история. Подобно на Пловдив, животът по софийските земи не е прекъсвал повече от 8 000 години. А те изобщо не са били леки. Катаклизми и разруха, но й върховни постижения бележат съдбата на София. А тя, както добре знаем, е разположена на кръстопът.
Не случайно император Константин Велики (274-336 г.) е наричал древна Сердика "моят Рим" и е дори обмислял да я направи новата християнска столица на империята.
Шест имена е имал историческият град през вековете. Той възниква в периода VII-VI век пр. н.е. Оттогава са първите сведения за Сердонополис, което в превод от гръцки език означава "град на сердите". Смята се, че племето серди (сарди) е населявало тези земи. Затова често наричали града просто Сердика. Името останало до завладяването на Софийско от римския пълководец Луциниус Красус, който покорил и цялата Тракийска област.
Според някои езиковеди произходът на старото име е свързан с арменската и арабско-турска дума серт или със санскритската сардх, които означават упорито, непоколебимо.
Попадайки в границите на Римската империя, като повечето красиви и добре развити градове, Сердика получава добавката Улпия. След Улпия Сердика през Средновековието градът се нарича Триадица, име, дадено му от византийския император Юстиниан Велики. Селището попада в територията на България още през 809 г., когато хан Крум минава през него на път към Одрин и Цариград. Не след дълго при хан Омуртаг днешната столица получава и своето българско име - Средец, защото се намира в средата на държавата.
Името София за първи път е споменато в документ през 1376 г. Дълги години обаче се използват и двете имена - София и Средец.
София става столица на Княжество България на 3 април 1879 г. Градът е избран от Учредителното събрание по предложение на проф. Марин Дринов.
Днес в столицата живеят над 2 милиона души. Средната заплата е над 3 000 лева, безработицата под 4%. Чудесата на София са безброй. В чест на празника "Стандарт" разказва за 10 от тях.
1. Най-старата къща в Европа
Най-старата къща в Европа се намира в столичния квартал "Слатина". Откритието е на най-големия български специалист по праистория акад. Васил Николов. Разкритата през 1985 г. от него къща в неолитното селище влезе в учебниците по праистория и се изучава във всички световни университети. Тя е с площ площ 117 кв. метра. Но в края на 2016 г. акад. Васил Николов надскочи собственото си откритие. На същото най-ранно ниво на съществуване на селището той попадна на две още по-големи къщи - 140 кв. м и 160 кв.м. Когато си представим, че става въпрос за прехода от седмо към шесто хилядолетие преди Христа, такива огромни постройки са били истинско инженерно, архитектурно и строително чудо, още повече, че стените на една от постройките са дъговидни. Най-любопитен обаче е двускатният покрив, който за древността е бил изключително сложна конструкция. Една от къщите е с три помещения, в които са живели три семейства. Характерно за праисторическия човек е, че той не е държал нищо извън дома си, освен животните. Затова в къщата се откриват зърнохранилище, каменна мелница, тъкачен стан, огнище, съдове за храна, глинени идоли, пазещи дома.
2. Едиктът на толерантността
Едно от най-големите чудеса на Европа - легендарният Едикт на толерантността, се е случило в базиликата "Света София", храмът в центъра на столицата, дал името на града. Датата е 30 април 311 г. В Сердика, в храма, предшественик на базиликата "Св. София" е издаден Сердикийският едикт на римския император Галерий, роден в Сердика. Подписан е от негово и от името и на съуправителите му, августите Константин и Лициний. Едиктът безусловно дава на християнството статут на "законна религия", на вероизповедание признато и прието от Римската империя. Това е първият документ, легализиращ християнството. С него се дава молитвена свобода, отменя се инкриминацията на християнството, гарантира се сигурност на домовете и живота на изповядващите го като на останалите граждани в Римската империя.
Едиктът може да се види днес, изписан на стъклено пано пред историческия храм. Той е разположен точно върху центъра на главния некропол на антична Сердика. Най-ранните погребения на това място са от II в. пр. н. е.
56 гробници и останки от 4 предхождащи църкви могат да се видят в подземието на "Св. София". Най-раният храм е открит 1910-11 г. от проф. Богдан Филов. Той е само 25 кв. м. Предполага се, че е бил мартирион - място, където са погребани останките на мъченик за Христовата вяра.
17 века оцелява уникалният мозаечен под на първата църква. Днес огромни запазени части от него могат да се видят в подземието на базиликата, изградена в края на Vт век.
3. Жълтите павета
Жълтите павета са не само гордост на София, но и национално богатство. Обявени са културно-историческа ценност. Цели 54 години тайната им - къде и от какво са произведени, остава неразкрита. Именно това ражда романтичната версия, че са подарък от Австро-Унгария за княз Фердинанд по повод сватбата му с княгиня Мария-Луиза Бурбон-Пармска. Нещо, което е абсолютно невъзможно, защото тя умира през 1899 г., а златните блокчета са положени в центъра на София 10 години по-късно.
Заслугата София да има златни улици е на кмета Мартин Тодоров - виден столичен адвокат, политик, член на Стефан-Стамболовата Народно-либерална партия. Малцина знаят, че това е един от четиримата братя, променили изцяло облика на България в зората на ХХ век. Най-известен от тях е, разбира се, Александър Стоянов Тодоров - Балан, първият ректор на Висшето училище (СУ "Св. Климент Охридски"), написал над 300 труда, посветени на българския език и езикознанието.
Ген. Георги Тодоров е опълченец, участник в Сръбско-Българската война (1885), Балканските войни и Първата световна война, а проф. Атанас Тодоров е основоположник на съдебната медицина у нас.
Кметският мандат на Мартин Тодоров е един от най-успешните. София става строителна площадка - откриват се Народният театър (1907) и Майчин дом (19.12. 1907), започва строежът на пет училища, проектират се Синагогата, Централната софийска баня и Халите. Сред най-големите заслуги на кмета визионер е завършването на Боянския водопровод. Но най-романтичното дело на Тодоров са златните централни улици.
Мартин Тодоров тегли 35 000 000 златни лева заем, за да купи паветата. Те се произвеждат от варовика "мергел", известен в Унгария под името "марга". Добива единствено в мина край Буда Пеща. Стрива се на прах, формува се и се изпича в специални пещи при температура 1300 градуса.
4. Креслата на Иван Вазов и проф. Иван Шишманов
Повече от век Народният театър "Иван Вазов" е храм на българското театрално изкуство. Построен е по проект на виенските архитекти Фердинад Фелнер и Херман Хелмер, и е открит през 1907 г.
Това е една от най-красивите и емблематични сгради в столицата. Впечатляващата й фасада е в неокласически стил, а интериорът е с изключително богати орнаменти и живописно оформление по стените и тавана.
Всички седалки в големия салон са с червена тапицерия, освен две, които са в жълта. Те са запазени по този начин в памет на две забележителни личности, свързани с Народния театър - писателят Иван Вазов и проф. Иван Шишманов, който издава указа за създаването на театъра.
5. Музей на илюзиите
Удивителен и в същото време, изключително забавен. Един от най-новите музеи в София, разположен на близо 400 кв.м площ, е част от международната верига музеи със същото име. Това е първият български музей на оптическите илюзии, място където невероятното и невъзможното се превръщат в реалност. Фирмата създател е от Литва като софийският Музей на илюзиите е третият след първите два във Вилнюс и Краков. Основната част от експонатите са свързани с възприемане на перспективи и оптическа измама. В него има огледални стаи, обърната стая. Там е Цветното колело на Нютон, Диска на Ойлер, китайско вълшебно огледало, литофон и още много други чудеса, които допълват колекцията на нестандартния музей. За разлика от повечето музеи, където експонатите не могат да се пипат и трябва да се пази тишина, Музеят на илюзиите привлича посетителите си именно с интерактивните си експонати и възможността всеки да се докосне до тях.
6. Най-големият конгресен център на Балканите
НДК - най-големият конгресен център в Югоизточна Европа, е една от емблемите на София. Строежът на сградата започва през 1978 и е завършен за по-малко от четири години . Инициатива е на Людмила Живкова, тогавашен министър на културата, по повод честването на 1300 години България. Заедно с изграждането на НДК, започва и строежът на булевард "България".
На тогавашните площи са се помещавали товарна железопътна гара, казарми и Войнишките паметници, а първоначалната идея е била да се построи оперен театър. Международният конкурс, който е обявен, не успява да излъчи победител и проектът пропада. Главен архитект на НДК е Александър Баров, а носещата конструкция е проектирана от екип от ВИАС. Интересен факт е, че година след началото на строежа Тодор Живков издава заповед за неговото отлагане за след 10 години поради скандал и смяна на ръководството на стоежа. Той бива разубеден половин година по-късно, когато вижда че основната работа е свършена и строежа продължава.
Също както при строежа на храм-паметника "Александър Невски", така и при строежа на НДК, участие взима българската общественост. Софиянци работят един ден безвъзмездно и събират над 30 млн. лв. - една четвърт от стойността на основната сграда, а хиляди се трудят за оформлението на околното пространство. Малцина знаят, че използваната стомана за изграждането на обекта е повече от тази за Айфеловата кула.
7. Царските каляски
34 611 ценности пази Музеят за история на София. Той е създаден през 1928 г. като част от Общинска културна институция, включваща музей, библиотека, архив, галерия. През 1952 г. Музеят се отделя като самостоятелен, но няма постоянна експозиция в продължение на десетилетия. На 17 септември 2015 г. той е тържествено открит в сградата на бившата Централна минерална баня - символ на богатството от термални води на столицата. Културните ценности, които се съхраняват във фондовете на Музея за история на София, са над 120 000 единици, в това число научната библиотека и фотоархив, като в научно-спомагателния фонд има 27 647 предмета. Сред тях са царските каляски - изключително красиви и бляскави.
70 специалисти работят в музея. Той има три филиала - Базилика "Света София", Експозиция за национално помирение и Гробницата на княз Александър I.
8. Хорът на камбаните
Наричат комплекса "Камбаните" най-големият перкусионен инструмент в света. Защото 18 от камбаните могат да пеят в хор, който се чува на километри - чак при катедралата "Св. Александър Невски".
Монументът "Знаме на мира" е едно от безспорните чудеса на София. Изграден е само за 30 дни по заръка Людмила Живкова, във връзка с първата детска асамблея, организирана от дъщерята на Тодор Живков.
Строителните дейности са дело на бригада на Никола Павлов. Проектът е на скулпторите Крум Дамянов и Михаил Бенчев, архитектите Благой Атанасов и Георги Генчев и инженер Антон Малеев. Идеята е монументът да напомня планетариум - вертикалните бетонни структури се издигат на 37 метра височина и сочат четирите посоки на света. На върха си образуват куха сфера, която представлява планетата Земя, а вътре са закачени спираловидно седем камбани, които символизират седемте континента. Те са отлети в бронзолеярната на Синодалния комплекс и са с общо тегло от 12 тона, като най-голямата тежи 365 килограма.
В долната част има други 18 камбани, подбрани и настроени от проф. Добри Палиев, които заедно могат да изпълняват концертни произведения. Около високия монумент има няколко бетонни полукръга, където се намират камбаните, поставени от делегациите по време на миналия век. Българската камбана пък тежи 1300 килограма и е реверанс към тогавашните чествания на 1300 века България. Монументът пази над 120 камбани, две от които папски - дарени от Йоан Павел тт и Франциск.
9. Любимият храм на княгиня Елеонора
Боянската църква е един от обектите на България в ЮНЕСКО - част от световното културно наследство. Тя е задължителна спирка във всички туристически обиколки в столицата. Храмът е истински шедьовър на средновековното изкуство. Стенописите му впечатляват със своето изящество и детайлност. Особено ценни са портретите на ктиторите на храма - севастократор Калоян и съпругата му Десислава, както и тези на българския цар Константин Асен и царица Ирина. Авторът на стенописите е неизвестен, затова е наричан от историците "Боянският майстор".
Княгиня Елеонора, втората съпруга на княз Фердинанд, има голям принос за спасяването на Боянската църква. След Освобождението местните жители искали на мястото й да бъде изграден по-голям храм, но княгинята се застъпила за църквата и така тя оцеляла.
10. Националната съкровищница
Най-големите национални съкровища пази НИМ в Бояна. Музеят се намира в полите на Витоша, а част от експозициите са разположени буквално в покоите на бившия "първи" - Тодор Живков. Монументалната сграда е в стил "соцреализъм" с големи мраморни фоайета и стълбища, резбовани тавани и скъпи кристални полилеи. Експозицията на музея обхваща целия период от праисторията до наши дни, като най-старият експонат е на възраст над 8000 години. Една от най-ценните находки в музея е прочутото Панагюрско златно съкровище. НИМ пази златните и сребърните тракийски съкровища от Рогозен, Летница, Борово, Дуванлии и др. Сред най-интересните артефакти е Калояновият златен пръстен, открит при разкопките на църквата "Св. четиридесет мъченици" във Велико Търново.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
