Събота,

Уникални находки в замъка Вишеград

От: Проф. Николай Овчаров -
A
A
A

ПРОФ. НИКОЛАЙ ОВЧАРОВ, археолог, специално за СТАНДАРТ

Вече се намираме в четвъртата седмица от разкопките на легендарния средновековен замък, кацнал живописно над река Арда само на 3-4 км от центъра на днешния град Кърджали. И преди проучванията бе ясно, че става дума за една от най-добре запазените средновековни твърдини в България. Но сред отнемането на огромна маса пръст и камъни ясно вече се виждат невероятно запазените до 9-10 м крепостни стени.

Особено впечатляваща е дългата близо 40 м триетажна сграда, където са се намирали складовете за боеприпаси и жилищните части на замъка. Пълното разкриване на замъка се очаква да приключи към края на юни, след което община Кърджали има амбицията на превърне Вишеград в „Родопския Царевец“ с изключително удобен достъп и ефектно нощно осветление.

Замъкът Вишеград в началото на разкопките

 Вишеград е прочут с един изключително интересен исторически факт. Става дума за похода във вътрешността на Източните Родопи на рицарите от Четвъртия кръстоносен поход от лятото на 1206 г. Както е известно, през 1204 г. те разгромяват Византия и основават Латинската империя. През април 1205 г обаче тежковъоръжените рицари, представляващи цвета на френската и италианската аристокрация, са разбити поголовно от войските на българския цар Калоян при Одрин. Избити са стотици видни благородници, а първият император Балдуин е пленен и отведен в Търново. Походът в Източните Родопи от 1206 г. е организиран от неговия брат и регент на империята Хенрих (Анри) с цел да разбере каква е съдбата на брат му.

               Според хрониста на Латинската империя Жофроа дьо Вилардуен рицарите достигат до плодородната долина на Арда, над която се извисява мощната военна крепост Моняк (на левия бряг на Арда и на 4 км от днешния Кърджали). А самите кръстоносци се разполагат край самата река в удобния замък Вишеград. Именно тук Хенрих научава за смъртта на брат си в българската столица Търново и баронският съвет го избира за следващ император. Самата коронация става през август 1206 г. в столицата на Латинската империя Константинопол.

               Ето че вече имаме сигурно доказателство за пребиваването на кръстоносците във Вишеград и то не какво да е. То е открито преди време в крепостта, но едва сега получава ясно определение. Става дума за предната част на рицарски шлем, какъвто са носели само най-високите благородници в началото на 13 век. Шлемът е от типа „голям рицарски шлем enclosed“, развил се от обикновения отворен шлем. Причина е била необходимостта да бъде максимално защитено лицето от стрели и удари на копия. Всъщност находката представлява желязната маска с отвори за очите, която била прикрепена неподвижно пред лицето за долната част на отворения шлем. Пак присъщ за тази епоха е вертикалният ръб точно над носа, който разделя маската на две. По този начин средновековните конструктори са се опитвали да намалят силата на попадението с копие, чието острие така се отклонявало встрани.

               Шлемът от Вишеград има много характерен вид, използван между 1180 и 1240 г., т. е. в епохата на Третия и Четвъртия кръстоносен поход. Този тип маски с неподвижното си закрепване към шлема ясно се отличава от типа „голям рицарски шлем closed“, използван в края на 14 и 15 век. Основната разлика е, че тогава маската се превръща в подвижно забрало на шарнир, при което лесно можело да се открива лицето. При ранните „големи шлемове enclosed“ отделните елементи (същински шлем, лицева маска и затилник) са направени от отделни железни листове, съединени един към друг (много рядко щлемът е изкован цял).

               В случая от Вишеград рицарският шлем е бил съставен от отделни елементи, скрепени един към друг с нитове. Оцеляла е само лицевата маска, но и тя е напълно достатъчна археологическият артефакт да бъде датиран в първата половина на 13 век. А именно тогава се е случило събитието, което коментираме – похода по Арда в Източните Родопи на регента Хенрих. Важно е да се отбележи, че в този период шлемове от такъв вид са носели само рицари от най-висок ранг. Без съмнение притежателят на шлема е бил сред видните графове и барони на кръстоносците.

Уникално запазените стени на замъка Вишеград

               Латинците не случайно са избрали крепостта Вишеград, която много приличала на техните феодални родови замъци в родината им. Твърдината изиграва важна роля и през следващите две столетия. В края на 14 век тя е била превзета от османските пълчища вероятно след обсада, защото разкопките показват дебел пласт от пожарища. Именно в него се откриха няколко масивни железни литургийни хоругвени кръста. Явно това са били християнските светини, които българските бойци са издигали над крепостните стени по време на защитата срещу иноверците. От същата епоха са и многобройните стрели, използвани в жестоката битка.

Коментари

Сортирай по: Новите първо

Валутни курсове

По курса на БНБ
Валута Лева (BGN) Обратен курс за 1 лев
CHF 1.70725 0.585737
GBP 2.24388 0.445657
USD 1.71204 0.584099
Виж всички